ПРОРОЧЕСКАТА РЕЧ НА ТРАКИЙСКИЯ (БЪЛГАРСКИЯ) ЦАР АМАДОК КЪМ АТИНЯНИНА АЛКИВИАД
(“Тракийските хроники”, книга “Нави”)

Но веднъж, когато беше поканил Алкивиада и приближените му на една маса със своите стратези, на която присъстваше и Месад заедно със сина си Севт, Алкивиад, възбуден и леко опиянен от хубавото тракийско вино, стана да произнесе реч пред тракийските си домакини за величието на Атина и нейните съюзници и се впусна да възхвалява великите учения на своите учители Демокрит, Протагор и Сократ с ораторските умения, които беше усвоил от всички тях. Той говореше за войната като за майка на победата и благоденствието, за въздесъществото на атомите и материята, която изграждат, за силата на науката и техническите приспособления, даващи военно преимущество на атиняните и за края на боговете и началото на човешкия разум, който щял да царува над всичко, даже над всички болести и над смъртта.

Цар Медок спазваше всичката етикеция на доброто гостоприемство и изслушваше внимателно всичките реплики на своя височайши гост, но когато Алкивиад заговори за свободата на атиняните и започна да сипе възхвали за свободните нрави и за мъжката любов пред всички на масата и пред младия син на Месад – Севт, цар Медок не претърпя повече и с повелителен жест накара Алкивиад да седне на мястото си и да слуша.

Тогава Божият Дух слезе над Амадока, сина на Севта, сина на Великия Арих Ситалка и той пророкува, казвайки:

“Опазил Господ Бог – живият Бог на Тракия, мен, дома на Одрис и народа ми от суетните учения на бунтовните богоборчески човеци и техните плодове, които са поквара, развала и разтление и чието следствие е разруха, погибел и смърт.

Нима не виждаш, о суетни човече, че без Бога и Неговия Дух ти си жалък безсловесен червей, който безуспешно се опитва да лети, а когато Бог се смили над него да го дари с крила, както превръща червея от какавида в пеперуда, червеят започва да се мисли за божествен орел, който царува над всички твари?

Какво си ти, жалък човече, без Божието Слово, което сам Творецът вдъхна в ноздрите ти и те дари не с твоя, а със Своя Разум и Древната Си Божествена Реч? Нима без тях щеше да можеш дори да мислиш, та да говориш или пък да пишеш, та да напишеш в учения измислените от теб неща?

И ако Бог не пратеше ангелите си да се грижат за баланса в света и за всички неща – от най-нищожните до най-великите, нима щяха измислените от теб неща да работят и техническите ти приспособления да имат сила?

Така казва Господ: “Не знаеш ли, че няма нито атоми, нито материя, нито светът е това, което изглежда наглед? Това, от което е изградено всичко, зная само Аз и Аз Съм, който пращам Всесилата Си и Моите ангели крепят всемира, които са думите излезли от устата Ми, и сноват напред и назад, тъчащи платното на вселената.

Само Моите технологии работят, за да имат всичко необходимо човешките деца – от кръвта, с която сърцата им туптят, до препитанието на земята, която им дадох за подслон и постеля, и плодовете на всичките животни и растения, за да се хранят с тях – от рибите, плод на морето, до птиците, плод на небето, и всичко помежду тях.

Защо намислят сърцата ви бунт против Мене и отричате Мене, своя Отец, и сте неблагодарни за Моите добрини?

Защо искате да откраднете Славата Ми за себе си и да се себепровъзгласите за богове, като че ли вие от сами себе си сте сътворили науката и словото – които са от самата същност на Моя Творчески Дух?

Защо се отричате да сте мои синове и търсите синовността си в атомите на материята и в безсловесните твари?

Ще ви кажа защо! Защото искате да скриете това, че сте крадци и убийци. Защото искате да няма Бог, Който да ви въздаде Съд, за гдето ограбихте братята си измежду народите, за гдето ги превърнахте в роби и за гдето ръцете ви бързат да проливат кръв.

Затова помрачихте сами умовете си и покварихте сами телата си и Аз няма да спра да се увеличава вашето умопомрачение, нито да спра да се увеличава вашата поквара, когато измисляте в бунта си всички тези суетни и зли неща.

Но ще пратя Словото Си на Силата, та да ви се струва като материя, и ще заповядам на ангелите си да се държат като че да са атоми, и ще правя така, като че светът е такъв, какъвто си го измислят несмислените ви бунтовни и покварени сърца.

И ще ви оставя, както вие оставихте Мен, и ще заповядам на всичките сили, сътворени от Мен, да не показват същината си, но да ви държат в заблудите ви, така щото да си мислите, че сте силни и проницателни и че всичко се подчинява на вашата наука, вашите приспособления, вашите измислени неща.

Та да може да си повярвате на всичките безумия докрай и да развратите сърцата и умовете си докрай, за да няма за вас път обратен за разкаяние и спасение, защото бяхте крадци и убийци на братята си и дори на своя Творец и Бог.

И така, като погубите всичко около себе си, дори земята, на която стоите, и водата, която Аз ви дадох да пиете, и въздуха, който пак Аз ви дадох да дишате, тогава в онзи ден, когато Силите на света ще се разклатят вследствие на всичките ви дела на развала и поквара, и кражби, убийства, и разврат; тогава Аз ще се присмея над вас, така както вие се присмивате над моите достойни пратеници, тогава Аз ще оттегля с повеления всичките си пратеници и всичките си ангелски сили, които поддържат света, та да не се поддържат вече вашите бунтовни магии, които наричате наука и технологии (приспособления), но които са само магии.

И в онзи ден ще останете в голямо объркване, смут и ужас, защото корабите ви не ще могат вече да плуват, нито машините ви да работят, даже атомите, които измислихте, и материята, която въобразихте в съществуване, всички те – да, всички ваши измишления ще избягат от вас и не ще ги има вече, защото Aз няма да подкрепям завинаги вашата заблуда, нито ще поддържам повече вашите горделиви магии.

Търпях ви дълго заради простодушните, които ви следваха поради простодушието си, но не участваха в злите ви дела и помисли.

Но в онзи ден бавене не ще има вече, в онзи Ден на Истината и на Пробуждането небето ще се сгъне, както се сгъва свитък, и ще се види кой е Божий и кой – не, кой е праведен и кой – крадец на своя Бог и убиец на своите братя.

В онзи ден на съд ще казват на планините да ги скрият от Божия гняв, но няма да има вече планини, защото всяка планина ще се снижи и ще стане равнина от смирение пред Господа Бога на силите, който обитава в Тракия.

В онзи ден царството на Бога-даващ-Слънцето – Иисус, ще се разпростре до краищата на вселената, всяко коляно ще се поклони пред него, всеки език, който все още може да говори, ще възвеличае името Господно.

А от останалите ще отнема Речта си и Духа си, за да познаят, че без Мен и без Моя Дъх те са по-жалки и от безсловесните червеи.

И така ще се върнат в земята, от която са взети, и ще бъдат във вечни мъки там, където червеят им не умира и огънят им не угасва.

А праведните Божии ще засветят, както Слънцето на Правдата с целение в крилете си. В тях Аз ще се прославя и те ще бъдат Мой Народ от Синове и Дъщери навеки.

Ето, рекох ви и всичките ми думи ще се изпълнят на своето време. Идете всеки в пътя си, вършете според желанията на сърцата си, но знайте, че после следва съд – Моя съд за всяко дело под слънцето, луната и звездите – в деня, определен от Мен, и в часа, определен от Мен.

Източник: https://eklekti.com/пророческата-реч-на-тракийския-бълга/

Поръчай книгата: https://books.bogari.bg/produkt/тракийските-хроники/