Слизането на Христос в ада
(Евангелие на Никодим)

ГЛАВА 1 (17)

Иосиф казва: а защо се учудвате, че Иисус е възкръснал? Но е чудно, че Той не е възкръснал сам, а също така е възкресил много други от мъртвите, които са се явили на мнозина в Иерусалим. И ако не познавате другите, поне Симеон, който прие Иисус, и двамата му сина, които възкреси Той, – тях поне познавате. Защото ги погребахме неотдавна; но сега техните гробове се виждат отворени и празни, а те са живи и се намират в Ариматея.

Затова те пратиха мъже, които намериха гробовете отворени и празни.

Иосиф казва: да отидем в Ариматея и да ги намерим

Тогава станаха главните свещеници Ана и Каиафа, и Иосиф, и Никодим, и Гамалиил, и други с тях и отидоха в Ариматея, и намериха тези, за които говореше Иосиф. Затова те отправиха молитва и се поздравиха. После дойдоха с тях в Иерусалим и ги доведоха в синагогата, и завардиха вратите, и поставиха в средата стария завет на иудеите; и главните свещеници им казаха: желаем да се закълнете в Израилевия Бог и Адонаи и да кажете истината, как възкръснахте и кой ви възкреси от мъртвите.

Като чуха това, възкръсналите човеци се прекръстиха и казаха на главните свещеници: дайте ни хартия и мастило, и перо.

И им донесоха тези неща. И като седнаха, те написаха следното:

ГЛАВА 2 (18)

О, Господи Иисусе Христе, Възкресението и Животът на света, дай ни милост, така че да разкажем за Твоето възкресение и Твоите чудеса, които извърши в хадес. Тогава ние бяхме в хадес с всички, които бяха заспали от началото на света. И в полунощ изгря светлина като че от слънцето и огря в тези тъмни места; и всички ние бяхме осветени и се виждахме. И веднага нашият отец Авраам се събра с патриарсите и пророците и в същото време те се изпълниха с радост и си казаха един на друг: тази светлина е от голям източник на светлина.

Пророк Исаия, който присъстваше там, каза: тази светлина е от Отца и от Сина, и от Светия Дух, за което пророкувах, казвайки: земята Завулонова и земята Нефталимова, народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина.

Тогава посред тях дойде друг, отшелник от пустинята; и патриарсите му казаха: кой си ти?

А той каза: аз съм Иоан, последният от пророците, който направи прави пътеките за Божия Син и прогласи на народа покаяние за опрощение на греховете. И Божият Син дойде при мен; и аз, като Го видях отдалеч, казах на народа: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света. И с ръката си Го кръстих в реката Иордан и видях Светият Дух да слиза като гълъб върху Него; и чух също Божият глас, даже Отец, да казва: този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. И така, Той ме прати и при вас да проглася, че Единородният Божий Син идва тук, и който повярва в Него ще бъде спасен, а който не повярва в Него ще бъде осъден. При това казвам на всички ви – та когато го видите, всички вие да Му се поклоните, – че само сега е времето да се покаете за това, че сте се покланяли на идолите в суетния горен свят, и за греховете, които сте извършили, и че това е невъзможно в което и да е друго време.

ГЛАВА 3 (19)

Докато, прочее, Иоан учеше така тези, които бяха в хадес, първият сътворен и праотец Адам чу и каза на сина си Сит: синко, желая да кажеш на праотците на човешкия род и на пророците къде те пратих, когато ми се падна да умра.

И Сит каза: чуйте, пророци и патриарси. Когато едно време на баща ми Адам, първия сътворен, предстоеше да падне в смърт, той ме прати да отправя молба към Бога много близо до портата на рая, така че Той да ме отведе чрез ангел до дървото на състраданието и аз да взема масло и да помажа баща ми, за да се вдигне от болестта си: което нещо, прочее, направих. И след молитвата дойде ангел от Господа и ми каза: за какво молиш, Сит? Молиш за масло, което вдига болните, или за дървото, от което изтича това масло, заради болестта на баща ти? Това не може да се намери сега. Затова иди и кажи на баща си, че след изпълнението на пет хиляди и петстотин години от сътворението на света ще дойде на земята Единородният Божий Син, който ще стане човек; и Той ще го помаже с това масло и ще го вдигне; и ще умие с вода и със Светия Дух него и всички, произлезли от него, и тогава той ще бъде изцелен от всяка болест; но сега това е невъзможно.

Когато чуха тези думи, патриарсите и пророците се зарадваха много.

ГЛАВА 4 (20)

И когато всички бяха в такава радост, дойде Сатана, наследникът на тъмнината, и каза на Хадес: о, всепоглъщащи и ненаситни, чуй думите ми. Има един на име Иисус от иудиното коляно, който нарича себе си Божий Син; и тъй като беше човек, под наше влияние иудеите го разпънаха; и сега, когато е мъртъв, бъди готов да го затворим тук. Защото знам, че той е човек, и Го чух също да казва: душата ми е пренаскърбена, дори до смърт. Той ми стори също така много злини, докато живееше със смъртните в горния свят. Защото където и да откриеше мои слуги, ги преследваше; и който и човек да направех изкривен, сляп, куц, прокажен или нещо подобно, той го изцеляваше само с една дума; и мнозина, които бях приготвил да бъдат погребани, дори тях връщаше към живота само с една дума.

Хадес казва: а този човек толкова могъщ ли е, че да върши такива неща само с една дума? Или ако е такъв, не можеш ли да му се противопоставиш? Струва ми се, че ако е такъв, никой няма да може да му се противопостави. И ако ти казваш, че наистина си го чул да уплашва смъртта, той е казал това, подигравайки ти се и смеейки се, желаейки да те сграбчи със силна ръка; и горко, горко ти в цялата вечност!

Сатана казва: о, всепоглъщащи и ненаситни Хадес, толкова ли те е страх, като чуваш за нашия общ враг? Аз не се страхувах от него, а работех в иудеите и те го разпънаха, и му дадоха също да пие жлъчка с оцет. Затова се приготви, за да можеш да го хванеш здраво, когато дойде.

Хадес отговори: наследнико на тъмнината, сине на разрушението, дяволе, ти току-що ми каза, че мнозина, които си бил приготвил да бъдат погребани, са били върнати към живота само с една дума. И ако той е спасил други от гроба, как и с каква сила ще го хванем ние? Защото неотдавна погълнах един мъртвец на име Лазар; и не след дълго един от живите само с една дума го извлече горе със сила от моите недра: и мисля, че това беше този, за когото говориш. Затова ако го приемем тук, се страхувам да не би случайно над нас да надвисне опасност дори за останалите. Защото, виж, усещам, че всички тези, които съм погълнал от вечността, са в смут и изпитвам болки в корема. А грабването на Лазар преди това ми изглежда не добър знак: защото не като мъртво тяло, а като орел отлетя той от мен; защото наистина така внезапно го изхвърли земята. Затова, прочее, дори те умолявам за твоя полза и за моя да не го водиш тук; защото мисля, че той идва тук, за да възкреси всички мъртви. И ти казвам следното: в името на тъмнината, в която живеем, ако го доведеш тук, в нея няма да ми остане нито един от мъртвите.

ГЛАВА 5 (21)

Докато Сатана и Хадес разговаряха така, дойде силен глас като гръм, който каза: вдигнете портите си, о, вие, управители; и вдигнете се вие, вечни порти; и ще влезе Царят на славата.

Когато чу, Хадес каза на Сатана: върви напред, ако можеш, и му се противопостави.

Затова Сатана отиде напред към външната страна. Тогава Хадес казва на своите демони: залостете добре и здраво медните порти и железните решетки и се грижете за моите резета, и се стройте, и следете всичко; защото ако той влезе тук, ще ни сполети беда.

Като чуха това, всички праотци започнаха да му се карат: о, всепоглъщащи и ненаситни! Отвори, за да влезе Царят на славата.

Пророк Давид казва: не знаеш ли, о, слепи, че когато живях на света, пророкувах това, казвайки: вдигнете портите си, о, вие, управители?

Исаия каза: като предвидих това чрез Светия Дух, писах: мъртвите ще възкръснат и тези, които са в гробовете, ще бъдат възкресени, и тези, които са на земята, ще се възрадват. И къде ти е, о, смърте, жилото? Къде ти е, о, аде, победата?

Тогава отново дойде глас, който каза: вдигнете портите.

Като чу гласа втория път, Хадес отговори все едно не е знаел, казвайки: кой е този Цар на славата?

Господните ангели казват: крепкият и силният Господ, силният на война Господ.

И веднага след тези думи медните порти бяха разбити и железните решетки – счупени, и всички мъртви, които бяха оковани, излязоха от тъмниците . . . И Царят на славата влезе във вид на човек и всички тъмни места на Хадес бяха осветени.

ГЛАВА 6 (22)

Веднага Хадес извика: победиха ни: горко ни! Но кой си ти, който имаш такава сила и мощ? И какъв си ти, който идваш тук без грях, който изглеждаш малък и все пак си с голяма сила, незначителен и възвишен, роб и господар, войник и цар, който имаш власт над мъртвите и живите? Ти беше прикован на кръста и положен в гроба; а сега си свободен и унищожи цялата ни власт. Не си ли тогава Иисус, за когото ни каза главният управител Сатана, ти, който чрез кръста и смъртта си определен да наследиш целия свят?

Тогава Царят на славата сграбчи за главата главния управител Сатана и го предаде на Своите ангели, и каза: оковете с железни вериги ръцете и краката му, и врата му, и устата му.

Тогава Той го предаде на Хадес и каза: вземи го и го пази здраво до второто ми явяване.

ГЛАВА 7 (23)

И като прие Сатана, Хадес му каза: Веелзевуле, наследнико на огъня и наказанието, враже на светиите, защо беше нужно да направиш така, че Царят на славата да бъде разпънат, за да дойде тук и да ни отнеме властта? Обърни се и виж, че нито един от мъртвите не остана в мен, но всички, които придоби чрез дървото на познанието, ти ги загуби чрез дървото на кръста: и цялата ти радост се превърна в скръб; и като пожела да обречеш на смърт Царя на славата, ти обрече себе си на смърт. Защото след като приех да те пазя здраво, от опит ще познаеш колко много злини ще ти сторя. О, най-големи дяволе, начало на смъртта, корен на греха, край на всяко зло, какво зло намери в Иисус, че да замислиш неговото унищожение? Как посмя да сториш такова зло? Как се зае да доведеш в тази тъмнина такъв човек, чрез когото ти бяха отнети всички умрели от вечността?

ГЛАВА 8 (24)

Докато Хадес говореше така на Сатана, Царят на славата протегна десницата си и хвана нашия праотец Адам и го вдигна. Тогава се обърна към останалите и каза: елате с Мен всички, които умряхте чрез дървото, което докосна той: защото, ето, Аз отново ви вдигам чрез дървото на кръста.

След това Той изведе всички тях и нашият праотец Адам изглеждаше изпълнен с радост и каза: благодаря Ти, о, величествени Господи, че ме изведе от най-долния хадес.

Също и всички пророци и светии казаха: благодарим Ти, о, Христе, Спасителю на света, че изведе живота ни от погублението.

И след като говориха така, Спасителят благослови Адам със знака на кръста на челото му и направи същото за украшение на патриарсите и пророците, и мъчениците, и праотците; и ги взе и изскочи от хадес. И докато отиваше, светите отци, които го съпровождаха, пееха хваления, като казваха: благословен идещият в името Господне: алилуиа; слава да бъде на Него от всички светии.

ГЛАВА 9 (25)

И като тръгна към рая, Той хвана за ръката нашия праотец Адам и предаде него и всички праведници на архангел Михаил. И когато отиваха към вратата на рая, ето че ги срещнаха двама старци, на които светите отци казаха: кои сте вие, които не сте видели смърт и не сте слезли в хадес, но обитавате в рая с вашите тела и души?

Един от тях отговори и каза: аз съм Енох, който беше угоден на Бога и беше пренесен тук от Него; а това е тесвитецът Илия; и ние, прочее, трябва да живеем до края на света; и после да бъдем пратени от Бога да се противопоставим на антихриста и да бъдем убити от него, и след три дни да възкръснем отново, и да бъдем грабнати в облаците, за да посрещнем Господа.

ГЛАВА 10 (26)

Докато говореха така, ето че дойде друг прост човек, който при това носеше кръст на раменете си, на когото светите отци казаха: кой си ти, който имаш вид на разбойник, и какъв е кръстът, който носиш на раменете си?

Той отговори: аз, както казвате, бях разбойник и крадец в света и заради тези неща иудеите ме хванаха и ме предадоха на кръстната смърт заедно с нашия Господ Иисус Христос. Докато тогава Той висеше на кръста, аз, като видях чудесата, които се извършваха, повярвах в Него и му се помолих, и казах: Господи, не ме забравяй, когато се възцариш. И веднага Той ми каза: амин, амин, казвам ти, че днес ще бъдеш с Мен в рая. Така че дойдох в рая, носейки кръста си, и като намерих архангел Михаил, му казах: нашият Господ Иисус, който беше разпънат, ме прати тук; прочее, заведи ме до портата на Едем. И като видя знака на кръста, огненият меч ми отвори и аз влязох. Тогава архангелът ми казва: почакай малко, защото ето че идва и праотецът на човешкия род Адам с праведниците, така че и те да могат да влязат. И сега, като ви видях, дойдох да ви посрещна.

Като чуха тези неща, всички светии извикаха със силен глас: велик е нашият Господ и велика е Неговата сила.

ГЛАВА 11 (27)

Всички тези неща видяхме и чухме; ние, двамата братя, които, прочее, бяхме пратени от архангел Михаил и получихме заповед да прогласим възкресението на Господа, но първо да отидем до Иордан и да бъдем кръстени. Прочее, отидохме там и бяхме кръстени с останалите мъртви, които възкръснаха. Така, прочее, дойдохме в Иерусалим и празнувахме пасхата на възкресението. Но сега си тръгваме, тъй като не можем да останем тук. А любовта на Бога и Отца и благодатта на нашия Господ Иисус Христос, и общението на Светия Дух да бъдат с всички вас.

Като написаха тези неща и запечатаха свитъците, те дадоха половината на главните свещеници и половината на Иосиф и Никодим. И веднага изчезнаха: за славата на нашия Господ Иисус Христос. Амин.

/The Gospel of Necodemus, from The Apocryphal New Testament/

Превод: Илиян Могиларски

Източник: https://eklekti.com/slizaneto-na-hristos-v-ada/