Страницата е в ремонт.
| ACTIVE (Активно) | Oписателна дума с конкретно значение: (1) вероятност от 50% за M-клас слънчево изригване (виж клас на слънчево изригване), (2) нарушени геомагнитни нива в следните рамки 16 <Aк индекс< 30. | ||||||||||||
| ak индекс | 3-часов “еквивалентно амплитуден” индекс на геомагнитната активност за специфична станция или мрежа от станции (представени тук като k), изразяващ размера на смутеността в хоризонталното магнитно поле. аk се измерва по 3 часовия К-индекс според следната таблица.
В NOAA тези стойности са използвани директно за операционни цели. Но за да конвертираме стойностите на ak в нанотесли (nT), трябва да се види локалния конверсионен фактор (зависещ от станцията) като се раздели най-ниския лимит за К=9 на 250. Например в Boulder и Fredericksburg, най-ниския лимит за К=9 е 500, затова факторът е 2; следователно стаойностите на ak за тези станции са в единици от 2 nT. (За да извлечем еквивалентната амплитуда в нанотесла за Boulder или Fredericksburg, стойността на индекса трябва да се удвои.) |
||||||||||||
| Аk индекс | Дневната геомагнитна активност за специфична станция или мрежа от станции (представени тук от k) извлечен като средната стойност от осем 3-часови ak индекса. | ||||||||||||
| ap индекс | 3-часова “еквивалентна амплитуда” на магнитната активност, базирана на данни за К-индекса от планетарна мрежа от 11 северни и 2 южни хемисферни станции между географски ширини 46° и 6° от lnstitut fur Geophysik at Gottingen, Germany; стойностите на ар са дадени в единици от 2 nT. | ||||||||||||
| Ар индекс | Преди се определяше от осем дневни ар индекса. Обаче, за ежедневни операционни цели, NOAA/SWPC изчислява стойността на Ар индекса като измерва геоамагнитното поле в почти реално време в няколко станции с магнитометри по света. Станциите измерващи индексите в реално време се ползват да се изчислява официалния Кр и Ар, базиран на исторически данни. Стойността на този изчислен Ар индекс се предава при всекидневните и ежеседмичните сводки на NOAA за геофизичната активност. | ||||||||||||
| апхелион | Тази точка от пътя на обект с орбита около слънцето, която е най-отдалечена от центъра на слънцето. Сравни с перихелион. | ||||||||||||
| апогей | Тази точка от пътя на сателит с орбита около земята, която е най-отдалечена от земята. Сравни с перигей. | ||||||||||||
| AU | Aстрономическа единица, която е дистанцията между земята и слънцето, равна на 149.6×106 km . | ||||||||||||
| AR (активен регион) | Локализиран, преходен обем от слънчевата атмосфера, в който може да се наблюдават ярки участъци и точки, слънчеви петна, изригвания и др. Активните региони се образуват от усилени магнитни полета; те са биполярни и могат да бъдат комплексни ако регионът съдържа две или повече биполярни групи. | ||||||||||||
| аврора | Блед визуален феномен, асоцииран с геомагнитната активност, който е видим главно в нощното небе на големи географски ширини. Аврората се появява в обхват от географски ширини, познат като овал на аврората, чиято локация зависи от мястото на геомагнитната активност. Аврората е резултат от сблъсъка на атмосферни газове и проникващите заредени частици (главно електрони), насочвани от геомагнитното поле откъм магнитната опашка. Всеки газ (кислород, азотни молекули и атоми) излъчват специфичен цвят, зависещ от енергията на проникналите частици, а атмосферният състав варира според надморската височина. Тъй като по-бързите влизащи частици проникват по-дълбоко, от определени височини в небето преференциално възникват специфичните цветове на аврората. Обсегът на височината на аврората е от 80 до 1000 км, но типичните аврори са от 100 до 250 км над земята; цветът на типичната аврора е жълто-зелен заради специфичен преход на атомен кислород. Светлината на аврората от долните нива на атмосферата е доминиран от сини и червени ленти от молекулярен азот и кислород. Над 250 км светлината на аврората се характеризира с червена спектрална линия от атомен кислород. Аврората в северната хемисфера се нарича аврора бореалис или “северно сияние”. Аврората в южната хемисфера се нарича аврора аустралис. Структурите и формите на аврората включват статични арки, бързо движещи се лъчи, завеси, парцали и покривала. | ||||||||||||
| аврорен овал | Елиптична лента около всеки геомагнитен полюс с обхват от 75 градуса магнитна ширина в огрятата част по обяд до около 67 градуса магнитна ширина в нощната част в полунощ при средностатистически условия. | ||||||||||||
| Bz | Мярка за ориентацията (север-юг) на интерпланетарното магнитно поле, измерено перпендикулярно на плана на еклиптиката. Когато Bz е насочена на юг или е антипаралелна на магнитното поле на земята, геомагнитните смущения стават много по-интензивни, отколкото ако е насочена на север. | ||||||||||||
| гама лъчи | Високо енергийна радиация (енергия > 100 keV), наблюдавани по време на големи, изключително енергични слънчеви лъчи. | ||||||||||||
| геокорона | Външния регион на земната атмосфера, лежащ над термосферата, съставен главно от водород. | ||||||||||||
| геомагнитна активност |
Естествените вариации на геомагнитното поле, калсифицирани по големина на слаба, смутена, активна и степени геомагнитни бури според наблюдавания а индекс.
|
||||||||||||
| геомагнитни елементи | Компонентите на геомагнитното поле на повърхността на земята. В литературата тези елементи обикновено са обозначени така:Х – географската компонента, насочена на северY – географската компонента, насочена на изтокZ – вертикалната компонента, взета положителна надолу
H – хоризонталният интензитет с магнитуд (X2 + y2 )1/2 F – тотален интензитет (H2 + Z2 )1/2 I – наклон или ъгъл на падане tan -1 (Z/H) D – ъгъл на отклонение, измерен от посоката на географския север спрямо хоризонталаната Н компонента, позитивна в източна посока, D=tan-l (Y/X) Обаче при употреба NOAA нарича геомагнитната северна и геомагнитната южна компонента Н и D компоненти. Посоката на Н оста е дефинирана от междинната посока на хоризонталната компонента, отнесена към геомагнитния север, използвайки малък ъгъл на сближаване. Така D компонентата = Н (хоризонталният интензитет), умножен по делта D (ъгъла на отклонение, отнесен към геомагнитния север, изразен в радиани). |
||||||||||||
| геомагнитно поле | Геомагнитното поле е във и около земята. Интензитетът на магнитното поле на повърхността на земята е приблизително 32000nT на екватора и 62000nT на северния полюс. Геомагнитното поле е динамично и претърпява постоянни бавни промени, а също и краткотрайни смущения (виж геомагнитна активност). Геомагнитното поле наподобява центрирано диполно поле с наклон на оста към земната ос от 11,5 градуса. Геомагнитният диполен север е близо до географския координат 79 градуса западна ширина и 71 градуса западна дължина (близо до Тхуле, Гренландия), а диполният юг е приблизително на 79 градуса южна ширина и 110 градуса източна дължина (близо до Восток, Антарктика). Наблюдаваните или наклонените полюси, където магнитното поле е перпендикулярно на земната повърхност, са приблизително на 77 градуса северна ширина и 102 западна дължина, и 65 градуса южна ширина и 139 градуса източна дължина. Възприетото начало на геомагнитната дължина е меридианът минаващ през геомагнитните полюси (на диполния модел) и географския южен полюс (виж също коригирани геомагнитни координати). | ||||||||||||
| геомагнитна буря | 1) Повсеместна смутеност на земното магнитно поле, различна от ежедневните вариации. Бурята е точно дефинирана при появата си, когато дневният Ар индекс надвиши 29. 2) Скалата на NOAA за космическото време (G) за смущения от магнитни бури. |
||||||||||||
| D регион | Регионът откъм дневната страна на йоносферата на земята, приблизително от 40 до 90 км надморска височина. Абсорбцията на радио вълни в този слой може да бъде значително завишена в следствие от силната йонизация, асоциирана със слънчевите изригвания. |
||||||||||||
| Е регион |
Дневният регион на земната йоносфера грубо между 90 и 160 км надморска височина. Характеристиките на Е региона (плътността на електроните, височина и др.) зависят от слънчевия зенит и слънчевата активност. Йонизацията на Е слоя е предизвикана главно от рентгенови лъчи между 0,8 и 10,4 nm. | ||||||||||||
| перихелион | Точката от орбитата на тяло, обикалящо слънцето, която е най-близо до слънцето. Сравни с апхелион. |
||||||||||||