Истинската история за Тезей

А имаше измежду данайците един благороден младеж на име Егей1, обучен в бойните изкуства и доказан в храброст и в благородство воевода сред знатните родове на града Атена.

И когато беше попаднал в плен при тракийския воевода Орест, беше прекарал в Родопе в Тракия седем години от живота си сред слугите на Меро-Ис2 , жреца на Бога Дион-Иисус3 в Пере4.

И понеже беше схватлив и податлив на обучение от жреците, беше поставен за служител на библиотекаря в храма и скоро напредна в знанията от традициите на отците за Бога Дион-Иисус дотолкова, че като прие тази вяра, той се посвети в ежедневната служба на Божеството в храма и стана адепт.

И като завърши обучението си в Пере, той бе свободен да се върне у дома си в Атена, където отвори свет дом на Дион-Иисус и въвеждаше в неговата вяра благородните измежду жителите на Атена.

Така се разпространи учението на Орфей5 за Бога на Траките – Иисус сред мнозина между ахейците и тези, които се посветиха в това учение, се нарекоха оттогава благородни Ели-нои6, сиреч “Познаващи Бога”.

Но като продължаваше дългогодишна война между траките и ново-дошлите ахейци7, все повече жители на Атена и околностите трябваше да воюват в царските отреди и скоро нямаше дом в Атена, който да не жалееше по син или дъщеря, загинали в кръвопролитна битка с тракийските отреди.

И Егей скърбеше твърде много като гледаше страданието на своите съграждани и се чудеше как би могъл да се постигне мир между траки и данайци, защото ето, че вече и мнозина от жителите на Атена вярваха в същия един Бог – Дион Иисус.

И като седеше веднъж в светия дом на Дион Иисус към десетия час на деня, ето Егей чу глас, който го зовеше по име: “Егее, Егее!”, а той като предположи, че е на пратеник Господен, веднага се обади и рече: “Ето ме, Господи, говори!”

И Господ говори на Егея като му рече: “Не е по волята Ми да се избиват два толкова благородни народа като вашите, защото съм определил света мисия за всеки от тях и ще дойде денят да ми послужат от малък до голям.

Затова, на тебе заръчвам да поведеш народа си към мир с народа на Тракия, населяващ отвека тези земи, та да приема и вас да живеете с тях на тази свещена земя. А на тебе ще пратя помощник – твоя първороден син, когото жена ти ще роди, за да постигне мир с народ на Хем (Тракия) и да живеете в земята.”

И на следващата година на служителя на светия дом на Дион-Иисус в Атена – Егей, се роди син, когото той нарече Тезей8, в чест на повелителното Слово, изговорено му от Господа, като казваше: “Ето този мой син ще извърши Повелята на Бог Дион-Иисус за мир между народите ни.”

И момчето се обучаваше в светия дом построен от Егей, който нарекоха Храм на Бога Дион-Иисус, и като отрасна и възмъжа, бе посветен от баща си и стана жрец на тракийския Бог сред благородните ели-нои.

Така вярата в Бог Дион-Иисус достигна от траките на Хем и Хеми и до околните племена и наорди, та Словото на Диона на Тракия се разпростря чрез морските наорди чак до Бактрия и Индия.

И когато стана на седемнадесет години, Тезей се яви пред цар Минос-хетеп, като пратеник на града Атена с предложение за мир.

Но царят не искаше даже да го приеме, но го остави да гостува при прислугата в двореца, докато имал свободно време да го изслуша. А това направи, за да го унижи и сломи, та да е готов да приеме и по-трудни и неизгодни условия за мир.

Но докато беше нощем в постелята си, жрецът Тезей, който беше вещ във всички тайнства, влезе в изстъпление в духа и проникна в свещения храм на града, като целеше да научи каква духовна сила дава могъществото на града и царството на Консусе (Кносос).

И като прогледна в мрака на храмовия насос, ето пред него се появи същество с необятна сила и мощ, чийто вид го накара да потръпне. Защото видът му беше наистина твърде страховит и изглеждаше, като че ли имаше глава на Таур9, а тяло на гигант с човешки форми, и рикаеше като разярен лъв, който търси жертвата си.

И тогава видя до него да се приближава прелестна девойка, която с нежна усмивка погали ужасяващото същество и то се укроти в присъствието й, и послушно я последва като покорен питомник.

А тя го зовеше гальовно по име и то й отвърна по име, и Тезей чу имената им, така както са на древната реч, защото случилото се беше видение в духовните места на града.

И като продължи незабелязано покрай тях, Тезей проникна до завесата на светото място в храма, и ето Глас на Един, Който му говореше:

“Тезей, сине Егей, ти който ми служиш в Атена, ето ти видя силата на духа, който е завлядал мислите на царя на този град и това, което видя, е отмъстителният свиреп дух на войната.

И царят Минос-хетеп не чува вече гласа на Бога, защото сърцето му е обладано от от желанието за мъст, поради скръбта, причинена от загубата на неговия син.

Но Аз – Дионът на Тракия, ти разкрих тайната на този ангел, сеещ наказание и смърт сред народите, и ти показах как да го победиш.
Защото тази, която държи властта над него е жрицата на този храм, и името й днес ти узна, и тя е твоето оръжие, с което ще победиш, за да има мир. Ето, дерзай, Аз съм с тебе и ще се върнеш в дома си като победител.”

И като дойде отново на себе си от видението, ето Тезей беше на постелята си, и беше твърде впечатлен от наученото, и търсеше начин как да превърне девойката, която видя в свой съюзник, защото разбра, че това беше самата дъщеря на царя, която беше жрица в храма на Дион-Иисус в двореца в Консусе (Кносос).

А и освен всичко, той беше очарован от красотата на принцесата и изпита силен копнеж да се срещне с нея в плът, лице в лице, за да се порадва на красотата й, ако и външността й отговаряше на видяното в духа.

И понеже беше вещ във всички призовавания във видимите и невидимите измерения на света, младият жрец призова дъщерята на цар Минос-хетеп по истинското й име, и се появи в съня й, като я очарова с блясъка и красотата на велик цар, който идва да иска ръката й, така че тя се влюби на сън в него, и сърцето й се изпълни с копнеж по младия принц.

И като стана тя на сутринта и разказа на слугинята си за чудния сън, научи от нея, че наистина е дошъл пратеник до царя, но с неизвестна цел, и че гостува при дворцовите слуги.

И като надделя любопитството и чарът от съня на принцесата, тя заповяда на слугите си, и те я срещнаха тайно от баща й с младия Тезей.

Дали в следствие на свръхестествения сън, или в следствие на естествените потайни закони на любовта, двамата младежи завързаха близка дружба почти от пръв поглед и само след няколко дни, прекарани в двореца, Тезей знаеше, че има ценен съюзник в лицето на принцеса А-Ре-Диона10, защото това беше свещеното име на жрицата на Ре-Дион в Кафтор (о-в Крит).

И докато споделяха съкровените си мисли и чувства, Тезей разказа на Аредиона за целта на своята мисия и за повелията на Бог Дион-Иисус да помири народите на Консусе (Кносос) и Атена.

И ето, на седемнадесетия ден от престоя му в Консусе, тежка дрямка налегна Тезей около десетия час на деня му и му се присъни знаменително видение, в което отново се срещна с ужасяващия дух с глава на бик и тяло на човек, когото беше видял в своето изстъпление още в началото при своето пристигане в двореца.

Но този път в съня му, Аредиона галеше не бико-човека, а него – Тезей, и му говореше думи на обич и приятелство. И като го погледна в очите, така щото сърцето му запламтя от желание за нея, тя сложи в ръката му двуостър меч и кълбо прежда, и му рече:

“С тази прежда влез в подземните мрачни зали на двореца, като я развиваш по пътя си, за да можеш да оцелееш по обратния път и се върнеш у дома, защото баща ми е строг човек и може да те погуби в лабиринта на своите тайни замисли.

А с моя меч, който държиш в ръката си, прободи сърцето на Минотавъра, който владее с тъмнина и помрачение душите на хората в този град, та ги води все към война и кръвопролития. Така ще го сразиш и ще дариш народите ни с траен мир.”

Така и стори в съня си, и като видя минотавъра сразен в краката си, Тезей се събуди и се чудеше за значението на видяното.

И като размишляваше вглъбено върху видяното, Тезей разумя, че трябва да се пази от вплитане в политиките на задните планове на преговорите с цар Минос-хетеп, за да не попадне в непроходим лабиринт, от който излизане невредим няма.

Чудеше се относно природата на оръжието, което Аредиона беше дала в ръцете му, и тогава си спомни думите на Дион-Иисус: “Тя е твоето оръжие!”.

На следващия ден цар Минос-хетеп покани Тезей на аудиенция в тронната зала и му оказа голяма почест, като заповяда да му донесат стол, за да седне в неговото присъствие, до самия му трон, което учуди всички присъствуващи придворни.

И като го преветства с “Добре дошъл”, царят му каза, че дъщеря му е говорила за него и знае за целта на посещението му в Консусе, което е мир.

И докато му говореше благо като на син, в очите му пробляскваше искреност и доброменамерност, и нямаше нито нотка от гняв, или военолюбие, нито чувство на омраза, или желание за мъст.

Тогава Тезей разбра, че мечът на Аредиона беше сразил духа на Минотавъра и царят на Тракия беше освободен от влиянието на духа на военолюбието, омразата и жаждата за отмъщение.

И като говореше за сина си, загинал от заговорнически ръце, царят се просълзи и заяви, че животът му е показал, че смъртта не може да се изкупи със смърт, нито страданието със страдание, и че войната носи на всички народи само още зло, но не поправя стореното в миналото зло.

И затова, след като го похвали за благородството му и храбростта му да се яви като застъпник на народа си, и му заръча да се върне с мир при града си, цар Минос-хетеп заяви, че от този ден опрощава кръвния данък от момци и девойки, които гражданите на Атена трябвало да плащат всяка година, и че от днес насетне младите момци и девойки от града Атина могат свободно да идват и си отиват когато пожелаят в Консусе (Кносос).

“И нека да се учат на писмо и четмо, и на изкуство и знание, и да служат на Бога, защото Тезей е доказателството, че народът му е достоен народ.

А също и да завързват дружба в двореца, и когато се обикват, да се взимат за мъж и жена, според традициите на двата народа.

И нека има мир в земята, защото има място за всички под слънцето на Дион-Иисус”, каза в заключение царят и разпусна аудиенцията. Ето каква огромна сила над бащиното сърце държеше в ръцете си една любима дъщеря!

(Из “Тракийските хроники”)

______________________________________________
1. Егей – Баща на легендарния Тезей, който убил Минотавъра (Чудовището с глава на бик), според гръцките митове.

2. Меро-Ис – Буквално означава “Възлюбеният на Исус” на тракийски език.

3. Ди-Он-Исус – означава буквално на древната бохарска реч Слънцедатния Исус; има и много други епитети-имена на тракийски, най-известните, между които са следните: Ус-Ар или Ус-ирис, което означава буквално “Всевиждащият, Всемогъщият Бог”, “Загрей” = “Син-Бог-Словото”; Сабазий = “Премъдрият Учител-Пастир”; Залмоксис/Салмоксис = “Развръзващият-и-връзващият-Пастир”; Габелейзис = “Агнeцът-Слънце-Пастир”; Сурегетес = “Звездата вечерна (утринна) на гетите”. Това са и едни от най-известните епитети-имена на Божия Син, така както са записани в Новия Завет, хилядолетия по-късно /след Въплащението на Сина Божий/: “Божието Слово”, “Добрият Пастир и Учител”, “Божият Агнец”, “Светлата Утринна Звезда”. А сам Христос казва на своя апостол Йоан в Апокалипсиса гл. 4:7: “Това казва Светият, Истинният… Който отваря (развързва) и никой не може да затвори (върже), и затваря (връзва) и никой не може да отвори (развърже)…”, сиреч Този, който на тракийски се нарича Залмоксис (“Развързващия-и-връзващия-Пастир”), което Име, следвателно, е епитет на Иисус Христос.

4. Пере – Древен свещен град в Тракия

5. Орфей – Праотецът на Тракия – най-известната легендарна личност на всички времена, създател на Храмовото служение, мистерии и музика, Посредник на Първия записан завет между Бога и човека; името означава още “храм”, затова е почитан и като “Божествения Храм”, “Храмес” или “Хермес” (бог на тайните).

6. “Ели-нои” означава буквално “Бого-познати” на тракийски език, и твърде вероятно е оттам да произлиза думата “елини”, т.е. благородни орфически адепти измежду гръко-езичните племена, което по-късно става гордо и патриотично наименование на всички образовани гърци.

7. ахейци – Буквално “завоеватели”, “нашественици” на тракийски език.

8. Тезей – Буквално означава “Повеля”, “Заповед”, “Слово” на тракийски език.

9. Таур = порода едър бик, или “тур”, оттам и легендата за “Минотавъра”, т.е. “Бикът на цар Минос”, или “цар Минос е Бик”.

10. А-Ре-Диона– буквално означава “На-Ре-Дион”, сиреч “посветена на Бога Дион-Иисус”, неслучайно в гръцката версия на мита за минотавъра името на девойката е Ариадна (от Аредиона)

Източник: https://eklekti.com/истинската-история-за-тезей/

Поръчай книгата: https://books.bogari.bg/produkt/тракийските-хроники/

Възкресението на Лазар, свидетелствано от тракийския войник Лонгинус

По случай Лазаровден публикуваме текст, който представя случката, станала повод за възникването на празника. Уникалното за този текст е, че той е единственият достигнал до нас писмен извор, съдържащ разказа на самия Лазар за това какво е преживял преди, по време и след собственото си възкресение. За разлика от библейския разказ, в който възкресението на Лазар е описано от външна гледна точка, т.е от хората, станали свидетели на това събитие, тук случката е разказана лично от човека, с когото е станало това чудо.


Continue reading

Разпятието и Възкресението на Христос и входът към Теракея – Паралелната земя


Но когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите. Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода. И тоя, който видя, свидетелства за това и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие. ~ Св. Евангелие според Св. Ап. Йоан

А ето го и свидетелството: разказът на тракиеца Лонгинус – римския стотник, пробол с копието си Христос на кръста и след преживяното физическо изцеление и духовна трансформация станал верен последовател на Исус, в Когото познал своя древен Бог – Бога на трако-българите Дион-Исус, почитан също като Туонх-Ра, Възкръсналото Слънце.

“Свети Лонгинус Тракиеца, известен още като Лонгинус „С-да-пе-зе” („Даващ-земя”) е роден в Сердика, Тракия, и се издига в ранг на висш римски военачалник. През 43 г. от новата ера влиза триумфално начело на римските легиони в гр. Камулодунум – най-стария град в Британия (днешния Колчестър, на около 70 км от Лондон), и скоро Рим окупира целия остров. В Колчестър се намира и гробът на Св. Лонгинус, който е почитан и до днес по католическия календар през месец март. Помес­тените тук Хроники на Лонгинус се съдържат в няколко преписа на латински език, които вероятно са направени по времето на неговата беатификация (т.е. обявяване за светец).” ~ Тракийските хроники
Continue reading

Изначалната вяра на траките (българите) – беси и гети (готи)


ИЗНАЧАЛНАТА ВЯРА НА ТРАКИТЕ (БЪЛГАРИТЕ) – БЕСИ И ГЕТИ (ГОТИ) – В БОГА СЛОВО ИИСУС ХРИСТОС И ПРОСВЕТИТЕЛСКАТА МИСИЯ НА НИКИТА РЕМЕСИАНСКИ И ОРФЕЙЛА (УЛФИЛА)
(“Тракийските хроники”, книга “Арих”)

“Но видя Всемогъщият Бог страданията на народите под гнета на Империята и промисли избавление за народите, като смени сърцето на император Константин (307-337 г.) с ново сърце. И прие той Христа (в 312 г.) и стана Христо-любив владетел. Тогава си отдъхнаха всички христолюбци по време на неговото христолюбиво царуване.

А родът на бесите, принце мой, беше измежду първите сред твоя народ да приеме вярата Христова.

Те първи проумяха, че Богът, на който се кланяха предците им от сътворението на света, когото наричаха Слънцето на душите Исус, сиреч Дион-Исус, и Възкръсналото Слънце, сиреч Туонх-Ра (Танг-Ра), е същият този Бог Иисус, който дойде като Спасител на Света и е Синът Божий и Помазаникът Христос. Затова и приеха апостолите Христови с пълно доверие още от самото начало, което е и описано в Светото Евангелие, което и самите те имаха, като пазеха още от апостолско време. Техен апостол и първосвещеник на вярата беше самият Апостол Христов – Павел, който с ръцете си бе помазал епископи между тях най-напред от всички не-иудейски църкви, още когато всички императори си бяха още езичници и дишаха омраза против Христовата вяра.

Тук в Тракия, при Понта (Черно море) беше пратен и възлюбеният наш апостол Андрей – Първозвания, заедно с много други свети братя, чиято светлина озари народа ни със своите бого-откровени зари. Continue reading

Хорото на Христос и учениците Му в Гетсиманската градина (Деянията на Йоан)


ХОРОТО НА ХРИСТОС И УЧЕНИЦИТЕ МУ В ГЕТСИМАНСКАТА ГРАДИНА (ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН)

Представяме на вашето внимание откъс от книгата “Деянията на Йоан”, която е древен текст от т.нар. апокрифна християнска книжнина. В този откъс се разказва как, преди да бъде предаден, Христос играе хоро със своите ученици в Гетсиманската градина и изговаря определени словесни формули (един вид наричане), които учениците му повтарят след Него. Това е много интересен факт, който свидетелства за родството между Христовото учение и българските (тракийските) свещени практики. За българите (траките) хороигрането и наричането (известно също като тракействане) открай време имат свещено ритуално значение, свързано с богопознанието и поклонението на Бога Слово Иисус Христос, и това, че Иисус посвещава учениците си в тези практики и извършва именно тези свещенодействия в ключови моменти от своя земен път, показва (наред с много други факти), че християнството не е юдейска секта, а е възстановяване на тази традиция на богопознание и богопоклонение, която предхожда всякакви религии и духовни учения и която е установена от Бога Слово още в Едем и приета от първите човеци, а впоследствие преминала към техните наследници, създали цивилизацията на Тракия. A Тракия по-късно дава начало на египетската цивилизация, от която тази традиция преминава към Израил и евреите. Затова християнството (или по-точно Христовото учение – защото това, което някои наричат “християнство”, понякога е доста различно от истинското учение на Бога Слово) не е една от многото човешки религии, нито е едно от многото човешки духовни учения и практики за усъвършенстване, а е самият изначален начин на мислене и живот на човека, създаден по Божий образ и подобие.
Continue reading

Свети цар Тервел – пазител на Държавата на Духа и спасител на Европа от ислямското нашествие

Свети цар Тервел – пазител на Държавата на Духа и спасител на Европа от ислямското нашествие

Българският (тракийският) цар Тервел е обявен за светец от Църквата заради огромната си заслуга за опазване на християнска Европа от попадането й под владичеството на арабите при техния поход за налагане на исляма през VIII век. В църковната традиция е известен и като Свети Тривелий.

Цар Тервел е християнин, но изповядващ не византийската или римската имперска религиозност, а изначалното християнство, което е автентичната вяра на българите (траките) в Бога Слово открай време. Затова и Константинопол, и Рим толкова много са се борили да установят контрол върху Българската църква, защото тя никога не е споделяла тяхната версия за християнството и поради тази причина българите, известни още като траки, са били смятани и от „католици“, и от „православни“ за еретици, тъй като изповядват различно разбиране за познаването, почитането и последованието на Бога Исус Христос – Твореца на всичко видимо и невидимо и върховен Цар и Господар на човечеството и вселената. Самият католицизъм и православието, както и протестантизмът са по-късни разклонения именно от това първично орфическо християнство, което е още от преди въплъщението на Христос, тъй като е изначалната вяра на човечеството в неговия Създател – Бога Слово. А истинската Българска църква не е утвърждаваната от светската държавна власт Българска православна църква, а домашните събрания на вярващите, където реално се практикува общението с Живота, ходенето в Пътя и познаването на Истината – така е било открай време и особено след като управляващият елит на България (или голяма част от него) приема византийската версия на християнството по времето на княз Борис I и я налага като официална религия на българското население, изоставяйки вярата на предците си (която не е езичество, а автентичното българско християнство); неслучайно именно тогава се появява богомилството като защитник на истинската българска вяра и Държавата на Духа.
Continue reading

Пророчеството за падането на България под турско робство и за освобождението ѝ

ТРАКИЙСКИТЕ ХРОНИКИ, КНИГА АРИХ
/Глава 23/

19 А след тези събития, цар Родарих (Алцех) в Испания по моли (710 г.) племенника си Тервел за помощ срещу берберите-араби, що прииждаха от Африка.

20 И хон Тервел подготвяше сборна войска, която да мине през Македония и да присъедини помощ от Кубариха, за да му се помогне.

21 И беше още получил от императора Юстиниан обещание за кораби, на които да натовари бързите си отреди и да ги отпрати по море до Иберия, срещу помощта, която Тервел се съгласи да му окаже срещу разбунтувалия се узурпатор Филипик.

22 Но преди да достигне навреме помощта до Юстиниан, Филипик успя да отцепи флотата на Императора, и като влезе в града, го погуби.

23 И поради това, че разчиташе на флотата на Императора, Тервел не успя да прати бързите си отряди на помощ на Родариха в Иберия. Continue reading

Библейските патриарси Авраам, Исаак и Иаков и техният произход според древните тракийски летописи

Библейските патриарси Авраам, Исаак и Иаков са били царе от тракийската династия на Хиксосите, основала Първото египетско царство в около 3150 г. пр. Хр. и управлявала Древен Египет почти две хилядолетия до към 1350 г. пр. Хр. Това е засвидетелствано в древните тракийски летописи, където се разкрива техният произход и първичното значение на имената им, както са записани в хрониките на царете-пастири.

А в Ити-тауи[1] в Хеми (Египет), още по времето, когато цар Терак-он[2] (Узер-ка-Ре) царуваше над Двете Земи сред царете- пастири, владенията му достигаха до великия Ур на реката Ефрат, и при един от походите му там, му се роди син на име Абрам (Аа-зех-Ре[3]), когото нарече на името на Бога-Спасител, сиреч Нахеси[4], защото сам Бог му се обеща, че той ще му бъде за знамение и спасение на народите.

А Абрам беше Божий избраник от утробата на майка си и тър­сеше да се върне в Страната Божия, даже в Едема, откъдето беше дошло потомството на Атама.

И като търсеше да намери народ за благоволението Божие, та да му предаде тайните на бащите и да го въведе в нова земя, както му беше говорил Господ, Абрам преседя дълго в града Библос, който беше във владенията на баща му Тера-кон.

И цялата онази земя на Севта (Сема), простираща се далеч из­вън града, та чак до пустинята на юг и на изток, му стана близка и обикна людете й, и се смили над тях, защото бяха пръснати като беззащитни овце и нямаха нито цар, нито пастир, който да ги води.

А това беше народът на Ханаанската земя.

И Абрам искаше от сърце Божественото Слънце на Тракия да изгрее и над тях и Словото Му до краищата на земята. Continue reading

Пророчество за въплъщението на Бога Слово Исус Христос, записано в древнотракийските и древноегипетските свещени текстове

Пророчество за въплъщението на Бога Слово Исус Христос, записано в древнотракийските и древноегипетските свещени текстове

Слово за кораба (кивота) Господен

(Пирамиден текст, Книгата на Енох)

1. Слава на Христос за деня и месеца, в който преплува с Кораба, Поклон на Теб, който възлезе от Кораба два пъти,
2. Слънце на Тракия с Тракийските Слова, възрадващо Човечеството, завинаги Дадено в Своите Пирамиди по лицето на Невестата Египет. Аз (съм), Който съм (Йехова),
3. който е в Кораба Си (Кивота Си), Той е разгромил Змията чрез Единородния Си Син, разгромени са враговете на Блажения Енох чрез Иисус,
4. враговете на Египет, вашите врагове! Корабът на Христос, Тракийският Меч на Божия Син Първороден
5. е сред вас, от Небето сред птиците небесни, е слязъл сред вас на земята и сред животните земни и сред рибите морски, сред знаменитите мъже и
6. знаменитите жени на цялата (земя) Египет (… ) Той идва от небето и преминава през
7. него на земята, ходейки по водите, преминавайки през Вратите (Пилоните) на Невидимия Свят, Победоносното (над тях) Божие Слово (… )
8. Тайната (Му) Сила влиза в човешките обители долу. Слушайте Иисуса, когото Книжникът Енох ви явява, вижте Бога наш Велик Тракийски,
9. Славния Агнец, Който ви измива (да станете) свети в Кръвта Му, Който окъпва вас, които намери в Египет, именно

Името на Исус в древните
пирамидални текстове
Continue reading

Скритата първа глава на второто послание Мелхиседеково до избраните братя в Тракия


СКРИТАТА ПЪРВА ГЛАВА НА ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ МЕЛХИСЕДЕКОВО ДО ИЗБРАНИТЕ БРАТЯ В ТРАКИЯ
/ТРАКИЙСКИТЕ ПОСЛАНИЯ/

1. След като ви писах подробно, избрани братя мои, относно наследието ви като потомци на древния Тракийски род, редно беше да ви пиша и относно корените на вашата Тракийска вяра и древната Тракийска Църква, чийто плод в Господа сте и вие.
2. Понеже подобно и на другите световни църкви и вери, стоящи до днес, историята на вашата Тракийска Църква и Вяра се дели на две епохи: Старозаветна, която е отпреди идването на Спасителя в човешка плът, и Новозаветна, която е след като Божият Син дойде в света да понесе греховете ни и изработи спасението на целия човешки род.
3. Но също и различно от всяка друга църква, стояща в света днес, Тракийската Църква има Старозаветни Писания, които вестяват Христа Иисуса, нашия Господ Бог и Цар, от преди идването Му в този свят и тази плът,
4. сиреч, те изявяват Спасителя Слово, чието име е Иисус още от Едем, там където Го видяха и познаваха първите от Адама.
5. Защото според знанието на първите от Адама и Праведният Енох записа първите Свети Писания на Древната Реч, сиреч речта, която говори Сам Господ Бог.
6. Тази Книга Енохова, братя мои, се и пренесе от Праотеца Ной през водите на световния потоп и се опази от седмия син на Яфета, сиреч Тир, който беше царят и родоначалникът на Рода Тиракийски, за когото вече ви писах от по-напред.
7. Книгата Енохова, братя мои, се нарича още Книга за Възкресението, сиреч, книга за Този, Който Сам Е Възкресението и Животът, т. е. Този, чието име е Христос Иисус Син Божий.
8. Тази Книга, записана с образните знаци, които са от Древната Реч, се написа първа измежду всичките свети писания и се опази от верните Божии свидетели, даже и до днес.
9. Защото още от времето на онзи потомък от династията на първия Тир, (който се именуваше като баща си), именно от царя Тцер, (защото така се четеше името му на Тракийската реч), се установи и нова Династия в Египет, когато Тиракийските кораби пуснаха котва при устието на Нил, гдето се и основа Първата Столица на Египет в Буто.
10. Така Древна Тракия даде начало на Първата Династия в Египет и оплоди Египет с богатствата на Древната Реч и Писмо.
11. Защото писмото Тракийско бе от Древната реч, с онези образни знаци, които са от Едем, които възприеха и стилизираха от по-после всички Египтяни,
12. а които гърците нарекоха, както и знаете, “Свети Знаци” т. е. “Хиеро Глифи”, известни като “йероглифи” днес. Continue reading

Пророческата реч на тракийския (българския) цар Амадок към атинянина Алкивиад

ПРОРОЧЕСКАТА РЕЧ НА ТРАКИЙСКИЯ (БЪЛГАРСКИЯ) ЦАР АМАДОК КЪМ АТИНЯНИНА АЛКИВИАД
(“Тракийските хроники”, книга “Нави”)

Но веднъж, когато беше поканил Алкивиада и приближените му на една маса със своите стратези, на която присъстваше и Месад заедно със сина си Севт, Алкивиад, възбуден и леко опиянен от хубавото тракийско вино, стана да произнесе реч пред тракийските си домакини за величието на Атина и нейните съюзници и се впусна да възхвалява великите учения на своите учители Демокрит, Протагор и Сократ с ораторските умения, които беше усвоил от всички тях. Той говореше за войната като за майка на победата и благоденствието, за въздесъществото на атомите и материята, която изграждат, за силата на науката и техническите приспособления, даващи военно преимущество на атиняните и за края на боговете и началото на човешкия разум, който щял да царува над всичко, даже над всички болести и над смъртта.

Цар Медок спазваше всичката етикеция на доброто гостоприемство и изслушваше внимателно всичките реплики на своя височайши гост, но когато Алкивиад заговори за свободата на атиняните и започна да сипе възхвали за свободните нрави и за мъжката любов пред всички на масата и пред младия син на Месад – Севт, цар Медок не претърпя повече и с повелителен жест накара Алкивиад да седне на мястото си и да слуша.

Тогава Божият Дух слезе над Амадока, сина на Севта, сина на Великия Арих Ситалка и той пророкува, казвайки:

“Опазил Господ Бог – живият Бог на Тракия, мен, дома на Одрис и народа ми от суетните учения на бунтовните богоборчески човеци и техните плодове, които са поквара, развала и разтление и чието следствие е разруха, погибел и смърт. Continue reading

Слизането на Христос в ада (Евангелие на Никодим)


Слизането на Христос в ада
(Евангелие на Никодим)

ГЛАВА 1 (17)

Иосиф казва: а защо се учудвате, че Иисус е възкръснал? Но е чудно, че Той не е възкръснал сам, а също така е възкресил много други от мъртвите, които са се явили на мнозина в Иерусалим. И ако не познавате другите, поне Симеон, който прие Иисус, и двамата му сина, които възкреси Той, – тях поне познавате. Защото ги погребахме неотдавна; но сега техните гробове се виждат отворени и празни, а те са живи и се намират в Ариматея.

Затова те пратиха мъже, които намериха гробовете отворени и празни.

Иосиф казва: да отидем в Ариматея и да ги намерим

Тогава станаха главните свещеници Ана и Каиафа, и Иосиф, и Никодим, и Гамалиил, и други с тях и отидоха в Ариматея, и намериха тези, за които говореше Иосиф. Затова те отправиха молитва и се поздравиха. После дойдоха с тях в Иерусалим и ги доведоха в синагогата, и завардиха вратите, и поставиха в средата стария завет на иудеите; и главните свещеници им казаха: желаем да се закълнете в Израилевия Бог и Адонаи и да кажете истината, как възкръснахте и кой ви възкреси от мъртвите.

Като чуха това, възкръсналите човеци се прекръстиха и казаха на главните свещеници: дайте ни хартия и мастило, и перо.

И им донесоха тези неща. И като седнаха, те написаха следното: Continue reading

Правилното разчитане на рисунката от Евангелието на поп Минчо от с. Дъбене, Карловско

Изследването показва грешките на предните изследователи, които са направени в процеса на разчитането на схемата в Евангелието на поп Минчо от Дъбене. Демонстрирана е тяхната неадекватност. Изходът е специален период от 143 години, свързан с възлите на Марс, които той прави със задния план на траекторията на Юпитер.

Автори: Т. Танев, А. Манев, В. Ташев

Continue reading

Еволюция на Човека и Земята

Схема на Еоните и Епохите по Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов от Красимир Трайков с помощта на Иван Стамeнов – Стопанинa на otizvora.com

Източник: http://www.mediafire.com/view/a049rw6abn002o8/Human_History.png/file

Зодиакални зависимости в “Именника на Българските Владетели”

Предложеното изследване демонстрира възможностите на Зооморфния зодиак на Танев-Манев. Показано е също как чрез него и чрез правилното му разположение, годините на управлението на владетелите, записани в „Именника на Българските Владетели“, са точно определени. За първи път, без противоречия и предположения, са определени точните зооморфни години на управление и владение на ВСИЧКИ владетели, описани в „Именника на Български Владетели“.

Автори: Танев Т., Манев А., Ташев В.
Continue reading

Битката на Телец при Анхиало

http://kosmicheskovreme.com/wp-content/uploads/2021/04/2021_04_29_15.18.07.jpg

Това изследване доказва съвършената адекватност на датирането на Теофан Изповедник. Чрез четири времеви маркера е показана точната година на битката на Телец при Анхиало.

Автори: Танев Т., ас. Манев А., Ташев В., Господинов Д., Христов Кр.
Continue reading

Ерата на Георги Синкел – препъни камъкът на съвременните историци

http://kosmicheskovreme.com/wp-content/uploads/2021/04/Untitled1.png

Този доклад анализира ерата на Георги Синкел. Обсъжда се концепцията за Нова ера. Доказано е, че Георги Синкел не датира неговата хронология в съответствие с Александрийската ера. Показани са фундаменталните грешки, които историците са направили, докато датират реални исторически събития.

Автори: Т. Танев, А. Манев, В. Ташев
Continue reading

Името Орфей (“Orcos”, “Orcus”)

http://kosmicheskovreme.com/wp-content/uploads/2021/04/2021_04_15_13.15.21_edit.jpg

Какво означава според „Археометърът“ на Сент-Ив д’Алведр името Орфей, прочетено на небесната археометрична планисфера по сакралното значение на адамическите/ватанските букви.

Автор: Таньо Танев

Continue reading

Археометричен анализ на българската азбука „Глаголица“

2021_04_13_10.44.49_edit

Публикацията е за истинска българска азбука Глаголица. Свързват се характеристиките на Глаголицата и писмеността Ватан. Доказва се святостта на българската Глаголица.

Автори: Таньо Танев, Ангел Манев

Continue reading

Българският народ – съхранител на свещената азбука

http://kosmicheskovreme.com/wp-content/uploads/2021/04/Untitled.png

Направен е анализ на условията, на които трябва да отговаря една азбука, за да бъде свещена. Доказва се, че Глаголицата е свещена азбука; доказан е нейният древен произход и мястото ѝ като първата глаголна азбука.

Автори: Таньо Танев, Ангел Манев, Динко Господинов

Continue reading

Свещената азбука Глаголица и Тракоилирийската църква

http://kosmicheskovreme.com/wp-content/uploads/2021/04/2021_04_07_15.37.07_edit.jpg

Представени са глаголическият запис от стената на Кръглата църква до днешния град Велики Преслав и възстановената Българска азбука Глаголица въз основа на същия този запис. Разгледани са връзките и условията, за да бъде една азбука свещена. Посочено е коя е истинската и свещена Глаголица. Извършен е археометричен анализ на глаголическите букви и е показано защо азбуката е свещена. Показана и обоснована е връзката на Глаголицата с апостолското християнство на Тракоилирийската (българска) апостолска църква, основана от святия апостол на Спасителя, свети Андрей Първозвани в 38 – 42 г. н.е.

Автори: Таньо Танев, Ангел Манев, Веселин Ташев, Венера Иванова, Мария Дойчева

Институт за Космически изследвания и технологии – БАН

Continue reading

Седемдесетте седмѝци на пророк Даниил

http://kosmicheskovreme.com/wp-content/uploads/2021/04/2021_04_05_12.44.11_edit.jpg

Като изхождаме от Светото писание, от историческите факти и от доказателствата на точната астрономия, твърдим, че 33г.н.е. е последната от „4173-те години и осем месеца повече или по-малко“, описани от Нострадамус като период, обхващащ генезисното време на бялата семитска подраса „от сътворението на света до изкуплението на човечеството“. Разчитането на хронологията на Нострадамус е ключът към свещената хронология на евреите и християните в техните свещени книги и свещени писания. Разпятието и възкресението на Иисус Христос е онази възлова точка от вселенско-времевите съотношения, която бележи края на инволюцията (слизането надолу в материалния свят) и началото на еволюцията (изкачването нагоре към висшите генезисни нива) на човека от петата коренна раса.

Автор: Таньо Танев

Continue reading