А имаше измежду данайците един благороден младеж на име Егей1, обучен в бойните изкуства и доказан в храброст и в благородство воевода сред знатните родове на града Атена.
И когато беше попаднал в плен при тракийския воевода Орест, беше прекарал в Родопе в Тракия седем години от живота си сред слугите на Меро-Ис2 , жреца на Бога Дион-Иисус3 в Пере4.
И понеже беше схватлив и податлив на обучение от жреците, беше поставен за служител на библиотекаря в храма и скоро напредна в знанията от традициите на отците за Бога Дион-Иисус дотолкова, че като прие тази вяра, той се посвети в ежедневната служба на Божеството в храма и стана адепт.
И като завърши обучението си в Пере, той бе свободен да се върне у дома си в Атена, където отвори свет дом на Дион-Иисус и въвеждаше в неговата вяра благородните измежду жителите на Атена.
Така се разпространи учението на Орфей5 за Бога на Траките – Иисус сред мнозина между ахейците и тези, които се посветиха в това учение, се нарекоха оттогава благородни Ели-нои6, сиреч “Познаващи Бога”.
Но като продължаваше дългогодишна война между траките и ново-дошлите ахейци7, все повече жители на Атена и околностите трябваше да воюват в царските отреди и скоро нямаше дом в Атена, който да не жалееше по син или дъщеря, загинали в кръвопролитна битка с тракийските отреди.
И Егей скърбеше твърде много като гледаше страданието на своите съграждани и се чудеше как би могъл да се постигне мир между траки и данайци, защото ето, че вече и мнозина от жителите на Атена вярваха в същия един Бог – Дион Иисус.
И като седеше веднъж в светия дом на Дион Иисус към десетия час на деня, ето Егей чу глас, който го зовеше по име: “Егее, Егее!”, а той като предположи, че е на пратеник Господен, веднага се обади и рече: “Ето ме, Господи, говори!”
И Господ говори на Егея като му рече: “Не е по волята Ми да се избиват два толкова благородни народа като вашите, защото съм определил света мисия за всеки от тях и ще дойде денят да ми послужат от малък до голям.
Затова, на тебе заръчвам да поведеш народа си към мир с народа на Тракия, населяващ отвека тези земи, та да приема и вас да живеете с тях на тази свещена земя. А на тебе ще пратя помощник – твоя първороден син, когото жена ти ще роди, за да постигне мир с народ на Хем (Тракия) и да живеете в земята.”
И на следващата година на служителя на светия дом на Дион-Иисус в Атена – Егей, се роди син, когото той нарече Тезей8, в чест на повелителното Слово, изговорено му от Господа, като казваше: “Ето този мой син ще извърши Повелята на Бог Дион-Иисус за мир между народите ни.”
И момчето се обучаваше в светия дом построен от Егей, който нарекоха Храм на Бога Дион-Иисус, и като отрасна и възмъжа, бе посветен от баща си и стана жрец на тракийския Бог сред благородните ели-нои.
Така вярата в Бог Дион-Иисус достигна от траките на Хем и Хеми и до околните племена и наорди, та Словото на Диона на Тракия се разпростря чрез морските наорди чак до Бактрия и Индия.
И когато стана на седемнадесет години, Тезей се яви пред цар Минос-хетеп, като пратеник на града Атена с предложение за мир.
Но царят не искаше даже да го приеме, но го остави да гостува при прислугата в двореца, докато имал свободно време да го изслуша. А това направи, за да го унижи и сломи, та да е готов да приеме и по-трудни и неизгодни условия за мир.
Но докато беше нощем в постелята си, жрецът Тезей, който беше вещ във всички тайнства, влезе в изстъпление в духа и проникна в свещения храм на града, като целеше да научи каква духовна сила дава могъществото на града и царството на Консусе (Кносос).
И като прогледна в мрака на храмовия насос, ето пред него се появи същество с необятна сила и мощ, чийто вид го накара да потръпне. Защото видът му беше наистина твърде страховит и изглеждаше, като че ли имаше глава на Таур9, а тяло на гигант с човешки форми, и рикаеше като разярен лъв, който търси жертвата си.
И тогава видя до него да се приближава прелестна девойка, която с нежна усмивка погали ужасяващото същество и то се укроти в присъствието й, и послушно я последва като покорен питомник.
А тя го зовеше гальовно по име и то й отвърна по име, и Тезей чу имената им, така както са на древната реч, защото случилото се беше видение в духовните места на града.
И като продължи незабелязано покрай тях, Тезей проникна до завесата на светото място в храма, и ето Глас на Един, Който му говореше:
“Тезей, сине Егей, ти който ми служиш в Атена, ето ти видя силата на духа, който е завлядал мислите на царя на този град и това, което видя, е отмъстителният свиреп дух на войната.
И царят Минос-хетеп не чува вече гласа на Бога, защото сърцето му е обладано от от желанието за мъст, поради скръбта, причинена от загубата на неговия син.
Но Аз – Дионът на Тракия, ти разкрих тайната на този ангел, сеещ наказание и смърт сред народите, и ти показах как да го победиш.
Защото тази, която държи властта над него е жрицата на този храм, и името й днес ти узна, и тя е твоето оръжие, с което ще победиш, за да има мир. Ето, дерзай, Аз съм с тебе и ще се върнеш в дома си като победител.”
И като дойде отново на себе си от видението, ето Тезей беше на постелята си, и беше твърде впечатлен от наученото, и търсеше начин как да превърне девойката, която видя в свой съюзник, защото разбра, че това беше самата дъщеря на царя, която беше жрица в храма на Дион-Иисус в двореца в Консусе (Кносос).
А и освен всичко, той беше очарован от красотата на принцесата и изпита силен копнеж да се срещне с нея в плът, лице в лице, за да се порадва на красотата й, ако и външността й отговаряше на видяното в духа.
И понеже беше вещ във всички призовавания във видимите и невидимите измерения на света, младият жрец призова дъщерята на цар Минос-хетеп по истинското й име, и се появи в съня й, като я очарова с блясъка и красотата на велик цар, който идва да иска ръката й, така че тя се влюби на сън в него, и сърцето й се изпълни с копнеж по младия принц.
И като стана тя на сутринта и разказа на слугинята си за чудния сън, научи от нея, че наистина е дошъл пратеник до царя, но с неизвестна цел, и че гостува при дворцовите слуги.
И като надделя любопитството и чарът от съня на принцесата, тя заповяда на слугите си, и те я срещнаха тайно от баща й с младия Тезей.
Дали в следствие на свръхестествения сън, или в следствие на естествените потайни закони на любовта, двамата младежи завързаха близка дружба почти от пръв поглед и само след няколко дни, прекарани в двореца, Тезей знаеше, че има ценен съюзник в лицето на принцеса А-Ре-Диона10, защото това беше свещеното име на жрицата на Ре-Дион в Кафтор (о-в Крит).
И докато споделяха съкровените си мисли и чувства, Тезей разказа на Аредиона за целта на своята мисия и за повелията на Бог Дион-Иисус да помири народите на Консусе (Кносос) и Атена.
И ето, на седемнадесетия ден от престоя му в Консусе, тежка дрямка налегна Тезей около десетия час на деня му и му се присъни знаменително видение, в което отново се срещна с ужасяващия дух с глава на бик и тяло на човек, когото беше видял в своето изстъпление още в началото при своето пристигане в двореца.
Но този път в съня му, Аредиона галеше не бико-човека, а него – Тезей, и му говореше думи на обич и приятелство. И като го погледна в очите, така щото сърцето му запламтя от желание за нея, тя сложи в ръката му двуостър меч и кълбо прежда, и му рече:
“С тази прежда влез в подземните мрачни зали на двореца, като я развиваш по пътя си, за да можеш да оцелееш по обратния път и се върнеш у дома, защото баща ми е строг човек и може да те погуби в лабиринта на своите тайни замисли.
А с моя меч, който държиш в ръката си, прободи сърцето на Минотавъра, който владее с тъмнина и помрачение душите на хората в този град, та ги води все към война и кръвопролития. Така ще го сразиш и ще дариш народите ни с траен мир.”
Така и стори в съня си, и като видя минотавъра сразен в краката си, Тезей се събуди и се чудеше за значението на видяното.
И като размишляваше вглъбено върху видяното, Тезей разумя, че трябва да се пази от вплитане в политиките на задните планове на преговорите с цар Минос-хетеп, за да не попадне в непроходим лабиринт, от който излизане невредим няма.
Чудеше се относно природата на оръжието, което Аредиона беше дала в ръцете му, и тогава си спомни думите на Дион-Иисус: “Тя е твоето оръжие!”.
На следващия ден цар Минос-хетеп покани Тезей на аудиенция в тронната зала и му оказа голяма почест, като заповяда да му донесат стол, за да седне в неговото присъствие, до самия му трон, което учуди всички присъствуващи придворни.
И като го преветства с “Добре дошъл”, царят му каза, че дъщеря му е говорила за него и знае за целта на посещението му в Консусе, което е мир.
И докато му говореше благо като на син, в очите му пробляскваше искреност и доброменамерност, и нямаше нито нотка от гняв, или военолюбие, нито чувство на омраза, или желание за мъст.
Тогава Тезей разбра, че мечът на Аредиона беше сразил духа на Минотавъра и царят на Тракия беше освободен от влиянието на духа на военолюбието, омразата и жаждата за отмъщение.
И като говореше за сина си, загинал от заговорнически ръце, царят се просълзи и заяви, че животът му е показал, че смъртта не може да се изкупи със смърт, нито страданието със страдание, и че войната носи на всички народи само още зло, но не поправя стореното в миналото зло.
И затова, след като го похвали за благородството му и храбростта му да се яви като застъпник на народа си, и му заръча да се върне с мир при града си, цар Минос-хетеп заяви, че от този ден опрощава кръвния данък от момци и девойки, които гражданите на Атена трябвало да плащат всяка година, и че от днес насетне младите момци и девойки от града Атина могат свободно да идват и си отиват когато пожелаят в Консусе (Кносос).
“И нека да се учат на писмо и четмо, и на изкуство и знание, и да служат на Бога, защото Тезей е доказателството, че народът му е достоен народ.
А също и да завързват дружба в двореца, и когато се обикват, да се взимат за мъж и жена, според традициите на двата народа.
И нека има мир в земята, защото има място за всички под слънцето на Дион-Иисус”, каза в заключение царят и разпусна аудиенцията. Ето каква огромна сила над бащиното сърце държеше в ръцете си една любима дъщеря!
(Из “Тракийските хроники”)
______________________________________________
1. Егей – Баща на легендарния Тезей, който убил Минотавъра (Чудовището с глава на бик), според гръцките митове.
2. Меро-Ис – Буквално означава “Възлюбеният на Исус” на тракийски език.
3. Ди-Он-Исус – означава буквално на древната бохарска реч Слънцедатния Исус; има и много други епитети-имена на тракийски, най-известните, между които са следните: Ус-Ар или Ус-ирис, което означава буквално “Всевиждащият, Всемогъщият Бог”, “Загрей” = “Син-Бог-Словото”; Сабазий = “Премъдрият Учител-Пастир”; Залмоксис/Салмоксис = “Развръзващият-и-връзващият-Пастир”; Габелейзис = “Агнeцът-Слънце-Пастир”; Сурегетес = “Звездата вечерна (утринна) на гетите”. Това са и едни от най-известните епитети-имена на Божия Син, така както са записани в Новия Завет, хилядолетия по-късно /след Въплащението на Сина Божий/: “Божието Слово”, “Добрият Пастир и Учител”, “Божият Агнец”, “Светлата Утринна Звезда”. А сам Христос казва на своя апостол Йоан в Апокалипсиса гл. 4:7: “Това казва Светият, Истинният… Който отваря (развързва) и никой не може да затвори (върже), и затваря (връзва) и никой не може да отвори (развърже)…”, сиреч Този, който на тракийски се нарича Залмоксис (“Развързващия-и-връзващия-Пастир”), което Име, следвателно, е епитет на Иисус Христос.
4. Пере – Древен свещен град в Тракия
5. Орфей – Праотецът на Тракия – най-известната легендарна личност на всички времена, създател на Храмовото служение, мистерии и музика, Посредник на Първия записан завет между Бога и човека; името означава още “храм”, затова е почитан и като “Божествения Храм”, “Храмес” или “Хермес” (бог на тайните).
6. “Ели-нои” означава буквално “Бого-познати” на тракийски език, и твърде вероятно е оттам да произлиза думата “елини”, т.е. благородни орфически адепти измежду гръко-езичните племена, което по-късно става гордо и патриотично наименование на всички образовани гърци.
7. ахейци – Буквално “завоеватели”, “нашественици” на тракийски език.
8. Тезей – Буквално означава “Повеля”, “Заповед”, “Слово” на тракийски език.
9. Таур = порода едър бик, или “тур”, оттам и легендата за “Минотавъра”, т.е. “Бикът на цар Минос”, или “цар Минос е Бик”.
10. А-Ре-Диона– буквално означава “На-Ре-Дион”, сиреч “посветена на Бога Дион-Иисус”, неслучайно в гръцката версия на мита за минотавъра името на девойката е Ариадна (от Аредиона)
Източник: https://eklekti.com/истинската-история-за-тезей/
Поръчай книгата: https://books.bogari.bg/produkt/тракийските-хроники/