Help

Страницата е в ремонт.

 ACTIVE (Активно)    Oписателна дума с конкретно значение: (1) вероятност от 50% за M-клас слънчево изригване (виж клас на слънчево изригване), (2) нарушени геомагнитни нива в следните рамки 16 <Aк индекс< 30.
 ak индекс  3-часов “еквивалентно амплитуден” индекс на геомагнитната активност за специфична станция или мрежа от станции (представени тук като k), изразяващ размера на смутеността в хоризонталното магнитно поле. аk се измерва по 3 часовия К-индекс според следната таблица.Untitled

В NOAA тези стойности са използвани директно за операционни цели. Но за да конвертираме стойностите на ak в нанотесли (nT), трябва да се види локалния конверсионен фактор (зависещ от станцията) като се раздели най-ниския лимит за К=9 на 250. Например в Boulder и Fredericksburg, най-ниския лимит за К=9 е 500, затова факторът е 2; следователно стаойностите на ak за тези станции са в единици от 2 nT. (За да извлечем еквивалентната амплитуда в нанотесла за Boulder или Fredericksburg, стойността на индекса трябва да се удвои.)

Аk индекс  Дневната геомагнитна активност за специфична станция или мрежа от станции (представени тук от k) извлечен като средната стойност от осем 3-часови ak индекса.
 ap индекс 3-часова “еквивалентна амплитуда” на магнитната активност, базирана на данни за К-индекса от планетарна мрежа от 11 северни и 2 южни хемисферни станции  между географски ширини 46° и 6° от lnstitut fur Geophysik at Gottingen, Germany; стойностите на ар са дадени в единици от 2 nT.
 Ар индекс  Преди се определяше от осем дневни ар индекса. Обаче, за ежедневни операционни цели, NOAA/SWPC изчислява стойността на Ар индекса като измерва геоамагнитното поле в почти реално време в няколко станции с магнитометри по света. Станциите измерващи индексите в реално време се ползват да се изчислява официалния Кр и Ар, базиран на исторически данни. Стойността на този изчислен Ар индекс се предава при всекидневните и ежеседмичните сводки на NOAA за геофизичната активност.
апхелион  Тази точка от пътя на обект с орбита около слънцето, която е най-отдалечена от центъра на слънцето. Сравни с перихелион.
 апогей  Тази точка от пътя на сателит с орбита около земята, която е най-отдалечена от земята. Сравни с перигей.
 AU  Aстрономическа единица, която е дистанцията между земята и слънцето, равна на 149.6×106 km .
AR (активен регион) Локализиран, преходен обем от слънчевата атмосфера, в който може да се наблюдават ярки участъци и точки, слънчеви петна, изригвания и др. Активните региони се образуват от усилени магнитни полета; те са биполярни и могат да бъдат комплексни ако регионът съдържа две или повече биполярни групи.
 аврора Блед визуален феномен, асоцииран с геомагнитната активност, който е видим главно в нощното небе на големи географски ширини. Аврората се появява в обхват от географски ширини, познат като овал на аврората, чиято локация зависи от мястото на геомагнитната активност. Аврората е резултат от сблъсъка на атмосферни газове и проникващите заредени частици (главно електрони), насочвани от геомагнитното поле откъм магнитната опашка. Всеки газ (кислород, азотни молекули и атоми) излъчват специфичен цвят, зависещ от енергията на проникналите частици, а атмосферният състав варира според надморската височина. Тъй като по-бързите влизащи частици проникват по-дълбоко, от определени височини в небето преференциално възникват специфичните цветове на аврората. Обсегът на височината на аврората е от 80 до 1000 км, но типичните аврори са от 100 до 250 км над земята; цветът на типичната аврора е жълто-зелен заради специфичен преход на атомен кислород. Светлината на аврората от долните нива на атмосферата е доминиран от сини и червени ленти от молекулярен азот и кислород. Над 250 км светлината на аврората се характеризира с червена спектрална линия от атомен кислород. Аврората в северната хемисфера се нарича аврора бореалис или “северно сияние”. Аврората в южната хемисфера се нарича аврора аустралис. Структурите и формите на аврората включват статични арки, бързо движещи се лъчи, завеси, парцали и покривала.
 аврорен овал  Елиптична лента около всеки геомагнитен полюс с обхват от 75 градуса магнитна ширина в огрятата част по обяд до около 67 градуса магнитна ширина в нощната част в полунощ при средностатистически условия.
Bz Мярка за ориентацията (север-юг) на интерпланетарното магнитно поле, измерено перпендикулярно на плана на еклиптиката. Когато Bz е насочена на юг или е антипаралелна на магнитното поле на земята, геомагнитните смущения стават много по-интензивни, отколкото ако е насочена на север.
 гама лъчи  Високо енергийна радиация (енергия > 100 keV), наблюдавани по време на големи, изключително енергични слънчеви лъчи.
 геокорона  Външния регион на земната атмосфера, лежащ над термосферата, съставен главно от водород.
 геомагнитна активност

 Естествените вариации на геомагнитното поле, калсифицирани по големина на слаба, смутена, активна и степени геомагнитни бури според наблюдавания а индекс.

слаба  0 – 7
смутена 8 – 15
активна 16 – 29
слаба буря 30 – 49
силна буря 50 – 99
екстремна буря 100 – 400
 геомагнитни елементи  Компонентите на геомагнитното поле на повърхността на земята. В литературата тези елементи обикновено са обозначени така:Х – географската компонента, насочена на северY – географската компонента, насочена на изтокZ – вертикалната компонента, взета положителна надолу

H – хоризонталният интензитет с магнитуд (X2 + y2 )1/2

F – тотален интензитет (H2 + Z2 )1/2

I – наклон или ъгъл на падане tan -1 (Z/H)

D – ъгъл на отклонение, измерен от посоката на географския север спрямо хоризонталаната Н компонента, позитивна в източна посока, D=tan-l (Y/X)

Обаче при употреба NOAA нарича геомагнитната северна и геомагнитната южна компонента Н и D компоненти. Посоката на Н оста е дефинирана от междинната посока на хоризонталната компонента, отнесена към геомагнитния север, използвайки малък ъгъл на сближаване. Така D компонентата = Н (хоризонталният интензитет), умножен по делта D (ъгъла на отклонение, отнесен към геомагнитния север, изразен в радиани).

 геомагнитно поле  Геомагнитното поле е във и около земята. Интензитетът на магнитното поле на повърхността на земята е приблизително 32000nT на екватора и 62000nT на северния полюс. Геомагнитното поле е динамично и претърпява постоянни бавни промени, а също и краткотрайни смущения (виж геомагнитна активност). Геомагнитното поле наподобява центрирано диполно поле с наклон на оста към земната ос от 11,5 градуса. Геомагнитният диполен север е близо до географския координат 79 градуса западна ширина и 71 градуса западна дължина (близо до Тхуле, Гренландия), а диполният юг е приблизително на 79 градуса южна ширина и 110 градуса източна дължина (близо до Восток, Антарктика). Наблюдаваните или наклонените полюси, където магнитното поле е перпендикулярно на земната повърхност, са приблизително на 77 градуса северна ширина и 102 западна дължина, и 65 градуса южна ширина и 139 градуса източна дължина. Възприетото начало на геомагнитната дължина е меридианът минаващ през геомагнитните полюси (на диполния модел) и географския южен полюс (виж също коригирани геомагнитни координати).
 геомагнитна буря  1) Повсеместна смутеност на земното магнитно поле, различна от ежедневните вариации. Бурята е точно дефинирана при появата си, когато дневният Ар индекс надвиши 29.
2) Скалата на NOAA за космическото време (G) за смущения от магнитни бури.
 D регион   Регионът откъм дневната страна на йоносферата на земята, приблизително от 40 до 90 км надморска височина. Абсорбцията на радио вълни в този слой може да бъде значително завишена в следствие от силната йонизация, асоциирана със слънчевите изригвания.
 Е регион
 Дневният регион на земната йоносфера грубо между 90 и 160 км надморска височина. Характеристиките на Е региона (плътността на електроните, височина и др.) зависят от слънчевия зенит и слънчевата активност. Йонизацията на Е слоя е предизвикана главно от рентгенови лъчи между 0,8  и 10,4 nm.
 перихелион  Точката от орбитата на тяло, обикалящо слънцето, която е най-близо до слънцето. Сравни с апхелион.