Ново небе и нова земя

Deunov-photo-e1545154155216

НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

При някои важни положения на външния и вътрешния живот Учителят се оттегляше в планината с малка група приятели, които той призоваваше.

При такива случаи Той биваше сериозен, вглъбен в себе си, говореше малко. Външно изглеждаше, като че си почива, а може би и да беше така в някои случаи, но всъщност Той винаги работеше, проучваше, подготвяше условията. Той наблюдаваше всичко, каквото се случваше, съчетанията на нещата, отношенията на хората около Него, явленията в Природата. Понякога им даваше странни тълкувания, правеше преводи, намираше смисъл в неща и прояви наглед незначителни. Той ги проектираше във времето и пространството. Тогава ние долавяхме, че това е език, чрез който живата разумна Природа говори.

Хората, които разглеждат и ценят нещата количествено, по обем, никога не могат да разберат този език.

Едно лято ние посетихме с Учителя Седемте Рилски езера рано – през месец юни. По припечните склонове снеговете току-що се бяха стопили. Младите треви сега прорастваха и първите цветенца цъфтяха. Свежият дъх на ранната пролет се носеше в езерната долина. Водите бяха изобилни, потоците, буйни и шумни, препълваха езерата.

Дружината беше малка. Ние идвахме само за няколко дни. Братята се заловиха с уредбата на лагера. Те огледаха каменния заслон, намериха го не много приветлив и решиха да направят лагера на открито. Като избраха място сухо и запазено от ветровете, те направиха малка палатка за Учителя и навес за учениците от тънки платна, които носеха. Няколко дни времето беше хубаво, нощите – топли. Учителят се освежи, отпочина, но вре беше сериозен, мълчалив, замислен.

На третия ден слънцето припичаше силно. Из долината се замята някакъв неспокоен вятър без посока.

От запад се явиха перести облаци, сиви и бели. Те се въртяха, разбъркваха и разкъсваха.

Учителят ги наблюдава известно време, после отвори малкия походен анероид, извади лупата и се загледа в тънката стрелка, която настойчиво сочеше голямо спадане за тази височина. Учителят огледа леките палатчици, усмихна се леко, но нищо не каза.

След малко зад върховете се понесе глухият тътнеж на гръмотевиците. Зад срещния хребет се надвеси плътна маса облаци. Слънцето се скри. Притъмня. Облаците се сгъстиха, добиха морав оттенък. От долния им край се спусна белезникава завеса. Та се движеше от срещния хребет към нас. До нас дойде характерният шум на твърдата ледена маса, която застилаше Земята. Завесата премина езерото, разби водите на прах, изкачи се по нашия склон и върху малките палатки налетя градушка, размесена с едри капки дъжд. Тя се уплътни, сгъсти, зърната станаха големи колкото орех. Те шибаха със сила платната и ако не ги разкъсаха, то беше може би за туй, че не бяха много опънати. За малко време пред палатките се натрупаха купища лед. От студеното пространство ни обстрелваха. Учителят беше седнал на леглото в палатката си, притворил очи, вдълбочен в себе си. Неговото спокойно лице представляваше странен контраст с буйната стихия отвън.

Изведнъж ледената стена се разреди, отмина, остана само ситен, студен дъжд. Във въздуха остана някаква тревога като след беда. Животът като че беше се скрил. Над езерната долина се носеха ниски облаци и отцеждаха влага.

Не можеше да останем повече в палатките. Устроихме се в нашия заслон край езерото. Учителят се усмихна и каза: „Не ви се искаше да очистите заслона, но сега ви накараха.“ Скоро на огнището лумна голям огън и чайниците завряха. На другия ден, като слязохме от Молитвения връх, ние се събрахме около Учителя. Слънцето се подаде зад облаците и грейна приветливо. Като се разположихме на поляната край езерото, Учителят почна да говори за новото небе и новата земя.

Съвременните хора говорят за културата на двадесетия век, че тя е стигнала връхната точка на своето развитие. Същевременно говорят, че тая култура вече залязва. Следователно, вие живеете на границата между две култури – една, която залязва, и друга, която изгрява, която сега почва да се развива.

В съзнанието си човечеството е минало и минава през една тъмна епоха – нощ, която индусите наричат Кали- Юга. Дълъг е периодът на тъмната нощ, но вече сме в неговия край.

Намираме се на демаркационната линия между две епохи – между епохата на Кали-Юга и новата епоха, в която встъпваме. Иде вече постепенно подобрение в човешките мисли, чувства и постъпки, в човешките организации.

Всички хора ще бъдат подложени на Божествения огън, за да се пречистят и подготвят за новата епоха. Човек ще се повдигне на по-високо стъпало от това, в което се намира днес. Само така той ще влезе в новия живот. Това се нарича ново раждане.

Няма да мине дълго време и този огън ще дойде. Той ще преобрази света и ще донесе новия морал. От космичното пространство иде една велика вълна. Тя иде с голяма бързина и ще залее целия свят. Всички, които се противят, ще бъдат отнесени от нея на друго място.

Нова фаза настава във физическия свят. Макар всички да се притежават еднаква степен на развитие, новата вълна няма да остави никога незасегнат. Не само на Земята, но и в целия космос става едно преобразувание.

Ако не приемете тази Божествена вълна, във вас ще настане голяма скръб. Затова кажете: „Аз трябва да бъда в съгласие с великата Божествена Любов и да действам, както Божественият свят действа.“

В сегашния век тази огнена вълна докосва вече Земята. Това е силна магнетична вълна, която има няколко милиона волта. Ето къде е опасността от нея. Някои хора усещат вече нещо като сърцебиене, други – напрежение в нервната система.

Тези вълни идат периодически. В едно отношение те разредяват кръвта, а в друго я сгъстяват. В едно отношение те сгъстяват нервната енергия, а в друго я разредяват. И вследствие на това много хора могат да получат нервен удар и да умрат. Огнената вълна прави хората нервни. Единственото нещо, което човек трябва да направи сега, е да се обърне към Бога, да подобри и повиши трептенията на своето тяло, т. е. да бъде в хармония с тази вълна. Друго яче ще дойдат епидемии, хората ще се измират. Природата в това отношение е много строга. Тя търпи, търпи, но когато съществата упорстват в престъпването на нейните закони, тя идва и помита всичко. Както някой грънчар, който казва:

„От тези грънци нищо не става. Пометете ги!“ Природата отдръпва духа си и хората измират. След това тя отново праща духа си и създава нова раса.

Сега невидимият свят употребява огъня като най-ефикасно средство за пречистване на Земята. Ние навлизаме вече в една нова зона, в едно Божествено състояние на материята, дето всички неща ще се преустроят и пречистят. Как? Чрез този Божествен огън. Новият живот, който иде сега на Земята, ще обнови материята, ще я направи по-фина. Всичко това, което принася полза, ще го въздигне, а всичко онова, което не принася полза, ще го изхвърли навън.

Христос казваше на всички народи: „Вие ще дойдете до една голяма криза. Ако искате да излезете от нея, единственото разрешение седи в приложението на това, което проповядвам. Ако приложите моето учение, ще се избавите от голяма катастрофа. Не го ли приложите, тя е неминуема.“

Хората трябва да приложат учението на Христа – закона на Любовта; иначе огънят ще дойде и ще помете всичко, което от хиляди години се е съграждало. Старата култура, греховете и престъпленията на хората ще изгорят.

Писанието казва, че Земята ще бъде обхваната от огън и много от това, което се намира на нея, ще изчезне. Наближило е това време.

И тъй, освобождението на народите ще дойде от Невидимия свят чрез огън. Аз не говоря за видимия огън, който може да се мери с градуси. Този огън, за който говоря, не може да се измерва с никакъв термометър. Когато дойде, ще пречисти сърцата ви, ще ги освободи от безпокойствията, смущенията и те ще светнат. Когато този огън засегне ума ви, всички противоречия ще изчезнат и вие ще се освободите от тежките и мрачни мисли. Когато дойде този огън, праведните ще просветнат, ще възкръснат, ще излязат от гробовете си и ще влязат в новия живот. В този огън всички отрицателни мисли, чувства и действия ще изгорят. Той няма да засегне добрите хора, ще засегне лошите, понеже техните трептения не са в хармония със силните трептения на тази вълна.

Идеята на братството иде. Земята ще стане място на благословение. Това ще бъде скоро. Но докато дойде то, хората ще минат през огън, през бури, през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им. Светът ще се пречисти чрез огън и денят Господен ще дойде.

Денят Господен е ден на новата епоха.

Мислите ли, че Бог ще ви говори веднага с нежен глас? Най-първо ще дойде бурята, огънят. И след като се пречисти всичко, едвам тогава Бог ще проговори на хората с тих, нежен глас.

Този ден иде сега да освободи хората от робството на смъртта, от вечния страх, от вечното недоволство. Както златото минава през огъня на златаря, докато се пречисти напълно, така и хората ще минат през Божествения огън, за да се пречистят.

Той няма да продължава само един ден. Дълго време ще продължава това горене. Когато светът мине през Божествения огън, неправдата ще изчезне. Огънят, който Господният ден носи, е огънят на Божествената Любов, който ще озари света. Гответе се за Божествения огън, в който светът влиза! Писанието казва: „Гледайте да нямате превратни мисли, че Земята да не може да ви търпи.“

Събраният от хиляди години грях на Земята трябва да се пречисти. Тази огнена вълна са праща, за да се ликвидира старата карма. Това се нарича ликвидация на старата епоха, ликвидация на всички досегашни престъпления на човечеството. Повече не може да се отлага, защото ще спрете развитието си.

Под Земята се готви нещо страшно. Земята ще се отвори. Природата приготовлява революция. Тези революции, които сега стават, са нищо пред онази, която Природата приготовлява. Тя ще бъде такава, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал.

Ще бъдат разпокъсани железници и телеграфи и сградите сринати. От стария свят нищо няма да остане. От утробата на Земята ще израсне друг континент. Казвате: „Ще стане ли това?“ Ако не приемете Любовта, ще стане! Както виждате Любовта има страшни последствия, ако човек ª противодейства. Пред вратата е това време. Божият ден е страшен.

Сегашните европейски народи седят и си играят с огъня, още продължават да лъжат.

Не, всички трябва да слугуват на Любовта. Единственото нещо, което може да ни спаси, да ни избави, е да се свържем с Бога на Любовта.

Бог е решил да оправи света и ще го оправи. Сега влизаме в епохата на архангел Михаил. Той е свързан със слънчевите сили. Затова можем да кажем, че иде една слънчева култура на Земята.

Християните сега очакват второто идване на Христа. Ще бъдете зрители на онова великото, което Бог приготовлява за цялото човечество. Ще бъдете свидетели, че Бог не може да бъде поруган.

Ако европейските народи не заживеят братски, ще познаят кой е Христос.

Щом дойде Христос, всички нечисти духове ще излязат вън от хората, ще се очисти светът, защото Христос е виделината на света. Нечистите духове бягат от Светлината. Божествената Светлина ще ви изтегли вън от ада въпреки вашата воля.

Целият християнски свят е обсаден. За сегашното време се отнасят думите: „Ако не се съкратяха тези дни, нито една плът не би се спасила, но заради избраните те ще се съкратят.“

Сега е борба между силите на тъмнината и силите на светлината. Старият свят трябва да си замине. Новите хора, които идат, ще уредят света. Шестата раса ще уреди света.

Досега сте изучавали Любовта, която се е проявявала у слабите хора. Кои говорят за Любовта? Все слабите хора. В бъдеше Любовта ще се прояви у силните.

Любовта иде. Тя е огън, но не механически огън. Ние се страхуваме да не би да страдат хората. Страданието е огън. Огънят чисти и обновява. Той носи живот.

Човек носи в себе си два принципа: на недоволството и на Любовта.

Бог като воюва, освобождава хората, а те като воюват, ги заробват. А сега иде свободата. Сега идат Напредналите същества, светиите, силните. По-напред пращаха своите служители, а сега сами те идат.

Напредналите Същества идат и носят ново оръжие. Само като си вдигнат ръката, тъмните сили ще се търкулят по Земята и оръжието им ще стане на каша. Досега светът не е виждал силата на светиите. Сега архангел Михаил воюва. Силите на светлината са смели. В тази борба те ще победят. Казано е: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Това показва силата на Истината.

Силните идат да оправят света. Бог на тях е дал власт. Взел е властта от силите на тъмнината и дава света във властта на светиите. Човек след грехопадението изгуби живота си. Затова Христос иде да му възвърне живота, да го възвърне в първото положение.

За да стане човек силен, трябват му знание и Любов.

Любов е това: като вземеш едно пясъчно зърно, да го направиш житно зърно, което да расте и да живее. Говоря символично. Хората нямат ясна представа за Любовта, понеже изгубиха връзките с нея. Грехът, смъртта прекъснаха връзката на Любовта – съзнателната връзка.

Хората говорят за онзи свят, но никой не може да влезе в него без Любов, без Знание, без Мъдрост, без Истина, без Свобода. Те са пътища, чрез които се влиза в онзи свят. Хората са дошли от обикновената любов. С нея не се влиза в онзи свят. Писанието казва: „Нищо нечисто не може да влезе там.“

Аз говоря за онази, първичната Любов.

Ти съзнаваш, че Бог ти е дал всичко, а сега за малки работи изгубваш равновесие. Това показва, че не си в Любовта. Някой ти казва: „Майка ти умря.“ Ти плачеш. Счупваш крака си – плачеш. Счупва ти се сърцето – плачеш. Това показва, че нямаш Любовта, за която говоря. Извън Любовта има страдания. В света на Любовта няма страдания.

Вие сега сте извън Любовта, затова страдате. Искате без страдание да внесете Любовта.

Тя, обаче, иска да ви избави от калта, от страданието и ви казва: „Страданието идва от греха. Отдалечаването от Бога, това е страдание.“ Казано е в Писанието: „Петата на жената ще смаже главата на змията.“ Главата е умът, а петата е доброто.

Светиите идат сега. Това е второ пришествие. Христос иде сега с тях, за да тури ред и да се изпълнят думите: „Даде ми се всяка власт на небето и Земята“, „Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ „Скончанието на века“ – това е старият порядък на нещата, който се сменява с нов – ново небе и нова земя. Иде порядък, в който ще царува Любовта в света.

Идването на Христа преди две хиляди години беше предисловие. Христос преди две хиляди години подготви пътя, за да дойде новият порядък.

Казано е: „Блажени, които имат първото възкресение.“ Това се отнася за пробудените души, които ще оживеят, ще станат, ще добият ново съзнание. Възкресението е излизането на бубите от пашкула и превръщането им в пеперуда.

Сега ние се намираме в бурното море и пътуваме с Божествения параход към спасителния бряг. Ще запитате: „Колко време има още до излизането на брега?“ От парахода постоянно мерят дълбочината. Тя постепенно намалява. Като стане половин метър, тогава брегът е близо. Плитка трябва да стане водата, за да можем да излезем на сушата.