Космологията на Шри Нисаргадатта

10985040_10153459154203850_7339489444791342223_n

Глава 24 – Бог върши всичко, джнани е не-вършител
Питащ: Някои Махатми (просветлени същества) твърдят, че светът не е нито случаен, нито игра на Бога, а резултат и израз на могъщ план за работа, насочена към пробуждане и развиване на съзнанието в цялата вселена. От безжизненост към живот, от несъзнание към съзнание, от тъпота към ярка интелигентност, от неразбиране към яснота – това е посоката, в която светът се движи непрекъснато и неуморно. Разбира се, има моменти на почивка и привидна тъмнина, когато вселената изглежда, че е латентна, но почивката свършва и работата на съзнанието се възстановява. От наша гледна точка светът е долината на сълзите, място, от което да се избяга възможно най-скоро и с всички възможни средства. За просветлените същества светът е добър и той служи за добра цел. Те не отричат, че светът е ментална структура, и че в крайна сметка всичко е едно, но те виждат и казват, че структурата има значение и обслужва безпределно желателна цел. Това, което наричаме Божия воля, не е капризна прищявка на игриво божество, а израз на абсолютната необходимост да се расте в любов, мъдрост и сила, да се актуализира безкрайния потенциал на живота и съзнанието.
Също както един градинар отглежда цветя от малки семена до възхитително съвършенство, така Бог в Неговата собствена градина издига, наред с други същества, хората до свръхчовеци, които познават, обичат и работят заедно с Него. Когато Бог взима почивка (пралая), тези, чиито растеж не е завършен, стават несъзнателни за известно време, докато съвършените, които са преминали отвъд всяка форма и съдържание на съзнанието, остават осъзнати за вселенската тишина. Когато дойде времето за появата на нова вселена, спящите се събуждат и тяхната работа започва. По-напредналите се събуждат първи и подготвят терена за по-малко напредналите – които така намират форми и модели на поведение, подходящи за техния по-нататъшен растеж.
Така тече историята. Разликата с вашето учение е тази: вие настоявате, че светът не е добър и трябва да бъде избягван. Те казват, че отвращението към света е временен стадий, необходим, но все пак временен и скоро заменен от всепроникваща любов и постоянно желание да работиш с Бога.
Махарадж: Всичко, което казваш, е вярно за външно ориентирания път (правритти). За пътя на завръщането обратно (нивритти) е необходимо да занулиш себе си. Там където стоя (парамакаш) няма нищо; думите не достигат до там, нито мислите. За ума всичко това е мрак и тишина. Тогава съзнанието се раздвижва и събужда ума (чидакаш), който проектира света (махадакаш), изграден от паметта и въображението. Веднъж щом светът се е появил, всичко което казваш може и да е така. В природата на ума е да си представя цели, да се стреми към тях, да търси начини и средства, да покаже визия, енергия и кураж. Това са божествени атрибути и аз не ги отричам. Но аз стоя там, където не съществуват различия, където нещата не съществуват, нито умовете, които ги създават. Там аз съм у дома. Каквото и да става, то не ме засяга – нещата действат върху неща, това е всичко. Свободен от памет и очакване, аз съм чист, невинен и сърдечен. Умът е великият работник (махакарта) и има нужда от почивка. Не нуждаейки се от нищо, аз съм безстрашен. От кого да се страхувам? Няма разделение, ние не сме отделни аз-ове. Има само едно Себе, Върховната Реалност, в която личностното и безличностното са едно.
П: Всичко, което искам, е да бъда в състояние да помогна на света.
M: Кой казва, че не можеш да помогнеш? Ти си решил какво означава помощ и какво е нужно и си се поставил в конфликт между това, което трябва и което можеш, между необходимост и способност.
П: Но защо правим така?
M: Твоят ум проектира структура и се идентифицираш с нея. В природата на желанието е да подкани ума да създаде един свят за нейното изпълнение. Дори едно малко желание може да започне дълга серия от действия; а какво да кажем за силното желание? Желанието може да произведе вселена; неговите сили са удивителни. Също както малка кибритена клечка може да започне огромен горски пожар, така желанието запалва огньовете на проявлението. Самата цел на сътворението е изпълнение на желанието. Желанието може и да е благородно или позорно, пространството (акаш) е неутрално – може да го напълниш с какво поискаш: Трябва да бъдеш много внимателен що се отнася до това какво желаеш. А що се отнася до хората, на които искаш да помогнеш, те са в съответните светове в името на техните желания; няма начин да им се помогне, освен чрез техните желания. Можеш само да ги научиш да имат правилни желания, така че те да могат да ги надраснат и да бъдат свободни от желанието да създават и пресъздават светове от желания, жилища на болката и удоволствието.
П: Неизбежно идва ден, когато шоуто свършва; човек трябва да умре, вселената приключва.
M: Също както спящият човек забравя всичко и се събужда на другия ден или той умира и се появява в друг живот, така световете от желание и страх се разтварят и изчезват. Но вселенският свидетел, Върховното Себе, никога не спи и никога не умира. Великото Сърце бие вечно и при всяко туптене се появява нова вселена.
П: Дали той го съзнава?
M: Той е отвъд всичко, което умът си представя. Той е отвъд съществуване и не-съществуване. Той е Да и Не на всичко, отвъд и вътре, създаващ и унищожаващ, невъобразимо реален.
П: Бог и Махатма, те едно ли са или две?
M: Те са едно.
П: Трябва да има някаква разлика.
M: Бог върши всичко, джнани е не-вършител. Самият Господ не казва: “Аз правя всичко”. За Него нещата се случват според природата им. За джнани всичко се върши от Бог. Той не вижда разлика между Бог и природата. Както Бог, така и джнани, знае себе си като недвижимия център на движението, вечният свидетел на преходното. Центърът е точка празнота, а свидетелят е точка чиста осъзнатост; те знаят себе си като нищо, поради което нищо не може да им противостои.
П: Как това изглежда и се усеща във вашето собствено преживяване?
M: Бидейки нищо, аз съм всичко. Всичко съм аз, всичко е мое. Също както тялото ми се движи чрез простата ми мисъл за движение, така нещата се случват, както си ги помисля. Напомням ти, аз не правя нищо. Аз просто ги виждам да се случват.
П: Дали нещата се случват така както искате да се случат, или искате да се случват, така както се случват?
M: И двете. Аз приемам и съм приет. Аз съм всичко и всичко е в мен. Бидейки света, аз не се страхувам от света. Бидейки всичко, от какво да ме е страх? Водата не се страхува от вода, нито огъня от огън. Също не ме е страх, защото не съм нищо, което може да изпита страх или може бъде в опасност. Нямам никаква форма, нито име. Именно от привързаността към име и форма се поражда страх. Аз съм непривързан. Аз съм нищо, а нищото не се страхува от нищо. Напротив, всичко се страхува от Нищото, защото когато нещо докосне Нищото, става нищо. То е като бездънен кладенец, каквото и да падне в него, изчезва.
П: Бог не е ли личност?
M: Докато смяташ себе си за личност, Той също е личност. Когато си всичко, ти Го виждаш като всичко.
П: Мога ли да променя фактите чрез промяна на отношението?
M: Отношението е факт. Вземи гнева. Може да съм бесен, крачейки из стаята нагоре и надолу, но в същото време аз знам какво съм, център на мъдрост и любов, атом от чисто битие. Всичко утихва и умът се разтваря в тишина.
П: И все пак, вие сте ядосан понякога.
M: На кого да се ядосвам и за какво? Гневът идва и се разтваря, докато помня себе си. Всичко това е игра на гуните (качества на космическата материя). Когато се идентифицирам с тях, аз съм техен роб. Когато стоя отстрани, аз съм им господар.
П: Можете ли да повлияете на света чрез отношението си? Чрез отделяне на себе си от света вие губите всяка надежда да му помагате.
M: Как би могло да е така? Всичко съм аз самият – не мога ли да помогна на себе си? Аз не се идентифицирам с никой конкретно, защото аз съм всичко – както конкретното, така и универсалното.
П: Можете ли да помогнете на мен, конкретната личност?
М: Но аз ти помагам винаги – отвътре. Моето себе и твоето себе са едно. Аз знам това, но ти не. Това е цялата разлика – и това не може да трае.
П: Как помагате на целия свят?
M: Ганди е мъртъв, но все пак умът му е проникнал земята. Мисълта на джнани прониква човечеството и работи непрекъснато за добро. Да бъдеш анонимен, идващо ти отвътре, това е най-мощно и завладяващо. Ето как светът се подобрява – вътрешното подкрепя и благославя външното. Когато джнани умре, той вече не е, в същия смисъл, в който реката вече не е, когато се влее в морето; името, формата вече не са, но водата остава и става едно с океана. Когато джнани се присъедини към вселенския ум, цялата негова доброта и мъдрост се превръщат в наследство на човечеството и повдига всяко човешко същество.
П: Ние сме привързани към нашата личност. Нашата индивидуалност, нашето различно от другите съществуване, ние ценим много. Ако вие сте непроявен, от каква полза е това за нас?
M: Непроявен, проявен, индивидуалност, личност (ниргуна, сагуна, вякта, вякти); всичко това са просто думи, гледни точки, умствени нагласи. Няма реалност в тях. Реалното е преживяно в тишина. Ти се придържаш към личността – но ти съзнаваш, че си личност, само когато си в беда – когато не си в беда, не мислиш за себе си.
П: Вие не ми казахте ползите от Непроявеното.
M: Със сигурност трябва да спиш, за да се събудиш. Трябва да умреш, за да живееш, трябва да се разтопиш, за да се оформиш наново. Трябва да разрушиш, за да изградиш, да унищожиш преди да сътвориш. Върховното е вселенският разтворител, то разяжда всеки контейнер, то гори във всяка пречка. Без абсолютно отричане на всичко, тиранията на нещата ще бъде абсолютна. Върховното е великият хармонизатор, гаранция за върховен и перфектен баланс – за живот в свобода. То те разтваря и така потвърждава истинското ти битие.
П: Всичко това е полезно на собственото си ниво. Но как работи в ежедневния живот?
M: Ежедневният живот е живот на действие. Независимо дали ти харесва или не, трябва да функционираш. Каквото и да правиш за себе си, то се натрупва и става взривоопасно; един ден то избухва и прави поразия на теб и твоя свят. Когато заблуждаваш себе си, че работиш за благото на всички, става по-лошо, защото не трябва да си ръководен от собствените си идеи за това какво е добро за другите. Човек, който претендира да знае какво е добро за другите, е опасен.
П: Как да се работи тогава?
M: Нито за себе си, нито за другите, а в името на самата работа. Нещо, което си заслужава да се прави, само по себе си е неговата собствена цел и смисъл. Не прави нищо средство за нещо друго. Не обвързвай. Бог не създава едно нещо, за да послужи за друго. Всяко е създадено заради самото себе си. Тъй като е създадено за себе си, то не се намесва. Ти използваш неща и хора за цели, чужди на тях, и правиш поразии със света и със себе си.
П: Нашето истинско битие е през цялото време с нас, казвате. Как става така, че не го забелязваме?
М: Да, ти винаги си Върховното. Но твоето внимание е фиксирано върху неща, физически или ментални. Когато твоето внимание не е върху нещо и все още не е фиксирано върху друго, в интервала си чисто битие. Когато чрез практиката на различаване и оставяне (вивека – вайрагя), ти изгубиш от поглед сетивните и менталните състояния, чистото битие се разкрива като естественото състояние.
П: Как човек прекратява това чувство за изолираност?
M: Като се фокусира ума върху “аз съм”, върху чувството за съществуване, “аз съм еди-кой-си” се разтваря; остава “аз съм само свидетел” и то също се потапя в “аз съм всичко”. Тогава всичко става Едно, а Едното – теб самия, без да си отделен от мен. Остави идеята за отделен “аз” и въпросът за “чие преживяване?” няма да възникне.
П: Вие говорите от собствено преживяване. Как мога да го направя мое?
M: Говориш за моето преживяване като за различно от твоето преживяване, защото вярваш, че сме отделни. Но не сме. На по-дълбоко ниво моето преживяване е твоето преживяване. Гмурни се дълбоко в себе си и лесно ще го намериш. Тръгни в посока на “аз съм”.

– из “Аз съм Това” – Разговори с Шри Нисаргадатта Махарадж

Видео с български субтитри:

Видео на английски и с английски субтитри: