На 28 август, 1859 година, започва събитието Карингтън с огромно изхвърляне на слънчева коронална маса, която удря земната магнитосфера и предизвиква най-мощната геомагнитна буря в историята. Наричат я слънчева супербуря.

Слънчевата активност – с много петна и изригвания – започва от 28 август и продължава до 2 септември. Веднага след обяд на 1 септември британският астроном Ричард Карингтън наблюдава най-големия протуберанс, който предизвиква огромно изхвърляне на маса от короната на Слънцето. То се понася към Земята и стига до нея само за 18 часа (обикновено са нужни 2-3 дни) и провокира най-силната геомагнитна буря в историята на наблюденията, с общата мощност еквивалентна на десет водородни бомби. По-късно това явление бе наречено Събитие Карингтън, известно още като Слънчевата супербуря.

По време супербурята Земята буквално се наелектризира – в много страни спират телеграфните съобщения – има токови удари, телеграфните стълбове хвърлят искри. Някои телеграфни оператори продължават да изпращат и получават съобщения до минута и половина, въпреки че са изключени от електрическата мрежа.

Полярни сияния се наблюдават по целия свят, дори над Карибите. Така например, в Скалистите планини (в планинската верига Кордилери, на западния бряг на Америка), небето свети толкова ярко, че златотърсачите се събуждат и започват приготвят закуска, мислейки, че е сутрин.

Хората в Североизточните Съединени щати са можели да четат вестник под светлината на северното сияние. Сиянието се е виждало много далеч от полюсите в места като Субсахарска Африка (Сенегал, Мавритания, дори в Монровия, Либерия), Монтерей и Тампико в Мексико, Куинсланд, Куба, Хавай, и дори от географски ширини близо до екватора като Колумбия.

Ако подобно изхвърляне на слънчева маса се случи сега, последствията ще бъдат много по-катастрофални – ще рухнат световните електронни системи, от GPS до системите за плащане, ще има безброй проблеми с електроснабдяването, да не говорим за мобилните връзки и интернет. За щастие, докато бурята застигне Земята, ще има няколко часа, за да се подготвят хората и да се минимизират щетите.

Ледените ядки показват, че събития от такава интензивност се повтарят средно около веднъж на 500 години. Най-силната буря от началото на космическата ера (от 1957 г.) се случи на 13 март, 1989 г. с интензивност около 3 пъти по-слаба от събитието Карингтън. 

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Carrington_Event

Забавен факт: Геомагнитната буря G4 от 10 октомври 2024 г. беше 14-тата по сила от 1957г. насам по отношение на DST индекса (-335nT). Толкова голяма магнитна буря се случва средно два-три пъти за един Слънчев Цикъл. За средно активни и активни Цикли, този брой е по-висок. Таблица (Meng et al., 2019). Предният Слънчев Цикъл 24 нямаше такива големи магнитни бури (с DST по-голям или равен на -250nT), също както и Слънчев Цикъл 21.

Също е интересно как тези събития изглежда имат максимум на индекса между -410nT и -430nT, като има 5 такива събития след 1957г. включително. По-интезивни събития са изключително редки, като например доста по-силната магнитната буря през 1989г. с DST -589nT или около 33% от силата на събитието Карингтън.

На 10 май 2024 г. индексът DST (Disturbance Storm Time), измерващ силата на магнитното поле на пръстеновия ток на Земята, достигна -412nT, което нарежда тази магнитна буря G5 на 6-то място сред най-силните от 1957г. насам. За сравнение, най-голямата регистрирана геокосмическа буря, събитието Карингтън от август 1859 г. (Слънчев Цикъл 10), което беше предизвикано от две ИКМ (изхвърляния на коронална маса), които последователно удариха Земята, произведе изчислен DST индекс -1760 nT.

За информация: Индексът DST е индекс на магнитната активност, получен от мрежа от близко-екваториални геомагнитни обсерватории, който измерва интензитета на глобално симетричния екваториален електроджет („пръстеновия ток“). DST се поддържа в NGDC (National Genomics Data Center) и е достъпен чрез FTP от 1957 г. до днес.

https://www.ngdc.noaa.gov/stp/geomag/dst.html

https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0273117705012081

https://kosmicheskovreme.com/blog/2024/10/17/събитието-карингтън/

Има ли космическо влияние или е просто внушение?

Като част от природата, човекът е подвластен на природните фактори и те неизбежно оказват влияние върху здравето му. Магнитните бури и лунните фази също попадат сред тези фактори. Дълго време се спореше дали тяхното въздействие всъщност не е преувеличено. Критиците твърдят, че тези ефекти са прекалено слаби, за да могат да окажат влияние върху човешкото всекидневие. Така ли е наистина? Continue reading →

Животът на Земята е неразривно свързан със Слънцето – благодарение на него се е зародил и се поддържа той. Днес можем да кажем, че системата Слънце–Земя е устойчива, тъй като нашата звезда си съществува стабилно вече 4,5 млрд. години и ще съществува още толкова. Условията в околоземното космическо пространство са свързани със слънчевия цикъл. Слънцето е типична звезда, каквито има много във Вселената, но само него можем да наблюдаваме отблизо и да изучаваме влиянието му. Continue reading →

Здравейте! Аз съм същия човек, създал сайта с името “Слънчева, геомагнитна и лунна активност“. По-късно реших да направя подобен и тук в WordPress, за да може Google да го намира. Първият ми сайт се хоства от yola.com и ми искат пари, за да го актуализират към търсачката на Google, които нямам желание да им дам. Един стар приятел от детинство, който се занимава с уеб хостинг, ми предложи да ми даде домейн за сайта на Solid-Hosting.net. Едвам се навих и в резултат възникна “Космическо време“. Както и първия, сайтът има за цел да информира за активността на слънцето, геомагнитните явления и фазите на луната в реално време. Това което отличава моя сайт от другите подобни, е семплият му вид. Ще продължавам да поддържам сайта в тази насока. Благодаря ви, че сте тук!