Хорото на Христос и учениците Му в Гетсиманската градина (Деянията на Йоан)

 


ХОРОТО НА ХРИСТОС И УЧЕНИЦИТЕ МУ В ГЕТСИМАНСКАТА ГРАДИНА (ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН)

Представяме на вашето внимание откъс от книгата “Деянията на Йоан”, която е древен текст от т.нар. апокрифна християнска книжнина. В този откъс се разказва как, преди да бъде предаден, Христос играе хоро със своите ученици в Гетсиманската градина и изговаря определени словесни формули (един вид наричане), които учениците му повтарят след Него. Това е много интересен факт, който свидетелства за родството между Христовото учение и българските (тракийските) свещени практики. За българите (траките) хороигрането и наричането (известно също като тракействане) открай време имат свещено ритуално значение, свързано с богопознанието и поклонението на Бога Слово Иисус Христос, и това, че Иисус посвещава учениците си в тези практики и извършва именно тези свещенодействия в ключови моменти от своя земен път, показва (наред с много други факти), че християнството не е юдейска секта, а е възстановяване на тази традиция на богопознание и богопоклонение, която предхожда всякакви религии и духовни учения и която е установена от Бога Слово още в Едем и приета от първите човеци, а впоследствие преминала към техните наследници, създали цивилизацията на Тракия. A Тракия по-късно дава начало на египетската цивилизация, от която тази традиция преминава към Израил и евреите. Затова християнството (или по-точно Христовото учение – защото това, което някои наричат “християнство”, понякога е доста различно от истинското учение на Бога Слово) не е една от многото човешки религии, нито е едно от многото човешки духовни учения и практики за усъвършенстване, а е самият изначален начин на мислене и живот на човека, създаден по Божий образ и подобие.

Публикуваният откъс от “Деянията на Йоан” съдържа също така някои доста деликатни и трудно разбираеми (даже неразбираеми без Христовия Ум) концепции, свързани с въплъщението на Бога Слово и самата Му природа. Именно от неразбирането и погрешното тълкуване на този текст и на други подобни писания произтича невярната представа за гностицизма, богомилството, катарството и други християнски “течения”, които в действителност изповядват автентичното, първичното, истинското Христово учение с всичката му дълбочина, височина и широта, които обаче повърхностните “християни” или разни “разбирачи” по “религиозните въпроси” въобще не могат да схванат, защото нямат Христовия Ум. Гностицизмът, богомилството, катарството не са християнски секти, нито дуалистични учения, както ги представят някои, а представляват Живия Христов Път в неговата оригинална форма и единствено тези, които са истински гностици или богомили, или катари, могат да кажат какво представлява гностицизмът или богомилството, или катарството – само практикуващите Живия Христов път могат да кажат в какво вярват или са вярвали гностиците, богомилите, катарите и какви са техните възгледи.

Една от тези деликатни концепции, представени в публикувания откъс от “Деянията на Йоан”, се отнася до кръстната смърт на Христос и понесените от него страдания. В текста Свети Апостол Йоан, един от най-близките ученици на Бога Слово, разказва как Иисус, докато е бил на кръста на Голгота, му се е явил в пещера на Елеонския хълм и му е разкрил “нещата, които е нужно да научи ученик от учителя си и човек от своя Бог”. Христос казва на Йоан, че е бил на кръста и че не е бил на кръста, че е понесъл страданията и че не ги е понесъл, че е преживял едно или друго нещо и че не го е преживял. От неразбирането на този откъс и на други подобни текстове е произтекло погрешното вярване (или заблудата), че Иисус всъщност не е бил разпънат и не е страдал наистина. Въз основа на тези писания някои “вярват” (т.е. се заблуждават), че Христос по някакъв начин се е измъкнал, за да не бъде разпънат, и не е претърпял смърт, а вместо Него на кръста е бил разпънат някой друг (например Симон Киринеец, който Му е помагал за носенето на кръста към Голгота). Други се лъжат, че Иисус не е имал физическо тяло, а е бил единствено дух, който реално не е страдал и всичко е било само символично. Оттук те правят погрешния извод, че гностиците не са вярвали в това, че Христос е дошъл в плът на земята, че са смятали физическия свят за творение на дявола (което е пълна глупост, тъй като дяволът не е сътворил нищо, а само извращава и изкривява сътворените от Бога неща, като разпокъсва целостта на същностите и разменя местата им, нарушавайки съвършения божествен порядък), че са били дуалисти, изповядващи възгледа (или по-точно псевдовъзгледа) за съществуването на две равнопоставени начала – Бог и дявол, добро и зло, дух и материя, светлина и тъмнина, и още много други клеветнически твърдения. (Всъщност ако трябва да използваме някакво сравнение, с което да покажем отношението между Бога и дявола, то бихме ги оприличили не на две равнопоставени начала, а на автора на дадена книга и персонаж от тази книга, или на програмист, създал някаква игра, и герой (или по-точно антигерой) от тази игра. От това сравнение става пределно ясно, че Бог и дявол са напълно несъизмерими неща и че Бог е Творец на всичко и всичко служи на Неговия Промисъл – който иска да бъде приятел на Бога, ще бъде съд за почтена употреба и това ще е за негово добро, а който иска да бъде враг на Бога, ще бъде съд за непочтена употреба и пак ще послужи на Божия Промисъл, но това ще е за негова погибел – няма как да е иначе, все пак Бог е авторът на Книгата и всичко в нея се развива по заложения от Него замисъл.)

В текста Христос казва на Йоан: “чуваш, че страдах, но не страдах; че не страдах, но страдах, че бях прободен, но не бях поразен; провесен, но не бях провесен; че течеше кръв от Мен, но не течешe”. За човешкия ум това звучи абсурдно – как може едновременно да си нещо и да не си, да преживяваш нещо и да не го преживяваш, да се намираш някъде и да не си там? Някой прибързано може да си направи извода, че Иисус е заблудил хората и че цялата тази работа с въплъщението, смъртта и възкресението Му е една измама, още повече че на едно място в текста Христос казва: “надхитрих всички неща”. Божият Ум обаче ни дава правилното разбиране на тези думи, които всъщност изразяват естеството на Бога Слово Иисус Христос, който е едновременно и напълно Бог и едновременно и напълно Човек. Той страда като човек на кръста и наистина претърпява кръстна смърт, но в качеството си на Бог Той остава Цар на цялата вселена, Господар на всичко невидимо и видимо и докато е на кръста като човек, не престава да седи на престола си като Бог и не оставя Творението на самотек, а продължава да владее всичко чрез своето Слово – затова именно казва: “знайте, че със слово надхитрих всички неща, а не бях ни най-малко надхитрен”; и призовава: “разберете цялото”, защото нещата могат да бъдат правилно разбрани само ако бъдат разглеждани в цялост, а не частично (както гласи клетвата за даване на показания в съда, “истината, само истината и цялата истина” – тъй като частичната истина или примесената с лъжи истина не е истина).

В края на публикувания откъс Свети Апостол Йоан свидетелства, че “Господ е измислил всички неща преобразно”. Това също може да се изтълкува погрешно в смисъл, че всичко е символично – ако под “символично” се разбира “неистинско” или “нереално” от физическа гледна точка. Символичността (или преобразността) обаче може да се разбира и по друг начин, който е всъщност верният в случая. Когато се казва, че “Господ е измислил всички неща преобразно”, се има предвид, че Бог е създал така нещата, че видимият свят е образ на невидимия и всичко, което се случва във физическата реалност, е материализация на движението и процесите в духовния свят. Т.е. видимото е образ на невидимия първообраз и физическият свят не съществува (и няма как да съществува) сам за себе си, независимо и отделно от духовния свят, защото духовната реалност е източникът на физическата реалност. Затова в текста се казва, че Иисус нарича преживяванията, през които преминава в земния си път като Човек, “мистерии”, което значи, че те са образ на небесните събития от живота Му на Бог. Това, че нещо е образ или символ, не значи, че то е неистинско или нереално, а означава, че не съществува само за себе си, независимо и отделно от своя първообраз. И човекът е образ на Бога, а Бог е Първообразът.Видимият свят е образ на невидимия, който е първообразът. Гностиците, богомилите, катарите не отричат реалността на физическия свят и не се заблуждават, както различни духовни учения, особено на Изток, че физическият свят е илюзия, а просто знаят, че той има символично значение, т.е. че е образ на духовния свят, като и двата са напълно реални, тъй като са сътворени от Бога.

А ето и самият текст. Приятно и задълбочено четене!

Деянията на Йоан

И така, преди да бъде отведен от беззаконните юдеи, които, прочее, бяха управлявани от беззаконната змия, Той събра всички ни заедно и каза: преди да им бъда предаден, нека да изпеем химн на Отца и така да се отправим към това, което ни предстои. Затова ни каза да се наредим в кръг, като се държим за ръце, а самият Той, като стоеше в средата, каза: отговаряйте “амин” след Мен. Тогава започна да пее химн и да казва:

Слава Тебе, Отче.

И ние, движейки се в кръг, отговаряхме: амин.

Слава Тебе, Слово. Слава Тебе, Благодат. Амин.

Слава Тебе, Дух. Слава Тебе, Свети. Слава на Твоята слава. Амин.

Хвалим Тебе, о, Отче, благодарим Ти, о, Светлина, в която не обитава тъмнина. Амин.

Сега, докато благодарим, Аз казвам:

Ще бъда спасен и ще спася. Амин.

Ще бъда развързан и ще развържа. Амин.

Ще бъда наранен и ще нараня. Амин.

Ще бъда роден и ще родя. Амин.

Ще ям и ще бъда изяден. Амин.

Ще чуя и ще бъда чут. Амин.

Ще бъда измислен, бидейки изцяло мисъл. Амин.

Ще бъда измит и ще измия. Амин.

Благодатта танцува. Ще свиря; танцувайте всички. Амин.

Ще тъгувам: скърбете всички. Амин.

Осмицата пее хвала с нас. Амин. (букв. единия осморен от египетски, на старогръцки ὀγδοάς, https://en.wikipedia.org/wiki/Ogdoad_(Gnosticism) )

Дванайсетицата танцува във висините. Амин.

Целостта във висините участва в нашето танцуване. Амин.

Този, който не танцува, не знае това, което има да стане. Амин.

Ще избягам и ще остана. Амин.

Ще окича и ще бъда окичен. Амин.

Ще бъда съединен и ще съединя. Амин.

Къща нямам, а имам къщи. Амин.

Място нямам, а имам места. Амин.

Храм нямам, а имам храмове. Амин.

Светило съм Аз за теб, който Ме виждаш. Амин.

Огледало съм Аз за теб, който ме възприемаш. Амин.

Врата съм Аз за теб, който чукаш на Мен. Амин.

Път съм Аз за теб, пътнико.

Сега танцувайте като Мен. Хванете се за Мен, който говоря, и като видите какво правя, пазете тишина (не говорете) за Моите мистерии.

Вие, които танцувате, вникнете в това, което правя, защото ваши са тези страсти на човешкото, които трябва да понеса. Защото не бихте могли въобще да разберете това, което понасяте, ако не бях пратен при вас като Словото на Отца. Вие, които виждате какво понасям, Ме виждате в страдание и виждайки това, не издържахте, но бяхте изцяло потресени, потресени, за да помъдреете. Аз съм като легло за вас, починете върху Мен. Кой съм Аз ще узнаете, когато си тръгна. Аз не съм това, което сега се вижда, че съм. Ще видите, когато дойдете. Ако знаехте как да страдате, щяхте да можете да не страдате. Научете се да страдате и ще можете да не страдате. Самият Аз ще ви науча на това, което не знаете. Ваш Бог съм Аз, не Бог на предателя. Ще бъда в съзвучие със светите души. В Мен познайте Словото на мъдростта. Кажете отново с Мен: слава Тебе, Отче; слава Тебе, Слово; слава тебе, Свети Дух. И ако разберете за Мен какво бях, знайте, че със Слово надхитрих всички неща, а не бях ни най-малко надхитрен. Аз скочих: но разберете Цялото и като го разберете, кажете: слава Tебе, Отче. Амин.

Така, възлюбени мои, след като танцува с нас, Господ тръгна. А ние като хора, отбили се настрани или унесени в сън, побягнахме насам и натам. Тогава аз, когато Го видях да страда, даже не издържах Неговото страдание, а избягах на Елеонския хълм, като плачех за случилото се. И когато Той беше разпнат в петъка, в шестия час на деня, тъмнина покри цялата земя. И моят Господ, като стоеше насред пещерата и я осветяваше, каза: Йоане, разпнат съм при множеството долу в Йерусалим и съм прободен с копия и пръчки и ми дават да пия жлъчка и оцет. Но говоря на теб и чуй това, което говоря. Вложих в ума ти да дойдеш на тази планина, за да можеш да чуеш нещата, които е нужно да научи ученик от учителя си и човек от своя Бог.

И като каза това, Той ми показа неподвижен (изправен) кръст от светлина и около кръста голямо множество, което нямаше една форма: и в него (кръста) беше една форма и едно подобие. И видях самия Господ над кръста, като нямаше каквато и да е форма, а само глас: и то глас не какъвто познавахме, а един благ и мил, и наистина Божий, който ми каза: Йоане, нужно е някой да чуе тези неща от Мен, защото имам нужда от някой, който ще чуе. Този кръст от светлина е наричан от Мен заради вас понякога Слово, понякога ум, понякога Исус, понякога Христос, понякога врата, понякога път, понякога хляб, понякога семе, понякога възкресение, понякога Син, понякога Отец, понякога Дух, понякога живот, понякога истина, понякога вяра, понякога благодат. И с тези имена той е наричан заради човеците: но това, което е той наистина, както се разбира само по себе си и както се изговаря към теб (вас), е зачеркването на всички неща и непоклатимото издигане на неща неподвижни от неща нестабилни и хармонията на мъдростта и бидейки мъдрост в хармония. От дясната и от лявата страна има сили, също власти, господства и демони, движения, заплашвания, ярости, дяволи, Сатана и по-долните корени, откъдето произлиза природата на нещата, които идват в съществуване.

Тогава този кръст е това, което съедини всички отделни неща в себе си чрез Словото и различи нещата от онези неща отдолу, и тогава също така, бидейки едно, избликваше във всички неща. Но това не е дървеният кръст, който ще видиш, когато, прочее, отидеш долу: нито съм Аз този, който е на кръста, когото сега не виждаш, но само чуваш гласа му. Бях считан за това, което не съм, при положение че не съм това, което бях за мнозина други: но те ще Ме нарекат нещо друго, което е долно и недостойно за Мен. Както, прочее, мястото на почивка нито се вижда, нито се говори за него, така много повече Аз, Господ, няма да бъда видян.

Сега множеството, което е около кръста, от една гледна точка е по-долната природа: и тези, които виждаш в кръста, ако нямат една форма, то е защото още не е проумян всeки елемент от този, който слезе. Но когато човешката природа (или по-горната природа) бъде вдигната и родът, който се доближава до Мен и се подчинява на гласа Ми, този, който сега Ме чува, ще бъда съединен с него и няма вече да бъде това, което е сега, но над тях, както съм и Аз сега. Понеже докато не се наричаш Мой, Аз не съм това, което съм (или бях): но ако Ме чуваш, чувайки Ме ще бъдеш като Мен и Аз ще бъда това, което бях, когато Аз те (имам), тъй като Аз съм със себе си. Понеже от Мен ти си това (което съм Аз). Затова не бери грижa за множеството и презирай тези, които са извън мистерията; понеже знай, че Аз съм изцяло с Отца и Отец с Мен.

Затова не съм претърпял нищо от нещата, които ще кажат за Мен: не. И това страдание, което показах на теб и останалите при танца, искам да бъде наречено мистерия. Понеже това, което си, ти го виждаш, защото ти го показах; но това, което съм Аз, знам само Аз и никой друг човек. Тогава позволи Ми да запазя това, което е Мое, а това, което е твое, го виж чрез Мен и Ме виж наистина, че съм не това, което казах, а това, което можеш да знаеш, понеже си подобен на това. Ти чуваш, че страдах, но не страдах; че не страдах, но страдах, че бях прободен, но не бях поразен; провесен, но не бях провесен; че течеше кръв от Мен, но не течеше; и с една дума, това, което казват за Мен, не ме сполетя, но това, което не казват, него понесох. Сега ти показвам какви са тези неща, понеже знам, че ще разбереш. Затова възприеми в Мен възхвалата (или убиването, или почивката) на Словото (Логоса), пробождането на Словото, кръвта на Словото, раната на Словото, провесването на Словото, страданието на Словото, приковаването на Словото, смъртта на Словото. И така говоря Аз, отделяйки човешкото. Затова на първо място възприеми Словото; после ще възприемеш Господа, а на трето място – човека, и това, което е понесъл.

Когато изговори към мен тези неща и други, които не знам как да изкажа като Него, Той беше вдигнат и никой от множествата не го видя. И когато слязох, се присмях на всички тях, тъй като Той ми беше казал нещата, които те казваха за Него; и държах здраво в себе си това нещо, че Господ е измислил всички неща преобразно и като промисъл към човеците за тяхното обръщане и спасение.

/The Acts of John, from The Apocryphal New Testament/

Коментар и превод: Илиян Могиларски

Редакция: админ на KosmicheskoVreme.com

Източник: https://eklekti.com/хорото-на-христос-и-учениците-му-в-гетс/