Tag Archives: Траки

Изначалната вяра на траките (българите) – беси и гети (готи)


ИЗНАЧАЛНАТА ВЯРА НА ТРАКИТЕ (БЪЛГАРИТЕ) – БЕСИ И ГЕТИ (ГОТИ) – В БОГА СЛОВО ИИСУС ХРИСТОС И ПРОСВЕТИТЕЛСКАТА МИСИЯ НА НИКИТА РЕМЕСИАНСКИ И ОРФЕЙЛА (УЛФИЛА)
(“Тракийските хроники”, книга “Арих”)

“Но видя Всемогъщият Бог страданията на народите под гнета на Империята и промисли избавление за народите, като смени сърцето на император Константин (307-337 г.) с ново сърце. И прие той Христа (в 312 г.) и стана Христо-любив владетел. Тогава си отдъхнаха всички христолюбци по време на неговото христолюбиво царуване.

А родът на бесите, принце мой, беше измежду първите сред твоя народ да приеме вярата Христова.

Те първи проумяха, че Богът, на който се кланяха предците им от сътворението на света, когото наричаха Слънцето на душите Исус, сиреч Дион-Исус, и Възкръсналото Слънце, сиреч Туонх-Ра (Танг-Ра), е същият този Бог Иисус, който дойде като Спасител на Света и е Синът Божий и Помазаникът Христос. Затова и приеха апостолите Христови с пълно доверие още от самото начало, което е и описано в Светото Евангелие, което и самите те имаха, като пазеха още от апостолско време. Техен апостол и първосвещеник на вярата беше самият Апостол Христов – Павел, който с ръцете си бе помазал епископи между тях най-напред от всички не-иудейски църкви, още когато всички императори си бяха още езичници и дишаха омраза против Христовата вяра.

Тук в Тракия, при Понта (Черно море) беше пратен и възлюбеният наш апостол Андрей – Първозвания, заедно с много други свети братя, чиято светлина озари народа ни със своите бого-откровени зари. Continue reading

Библейските патриарси Авраам, Исаак и Иаков и техният произход според древните тракийски летописи

Библейските патриарси Авраам, Исаак и Иаков са били царе от тракийската династия на Хиксосите, основала Първото египетско царство в около 3150 г. пр. Хр. и управлявала Древен Египет почти две хилядолетия до към 1350 г. пр. Хр. Това е засвидетелствано в древните тракийски летописи, където се разкрива техният произход и първичното значение на имената им, както са записани в хрониките на царете-пастири.

А в Ити-тауи[1] в Хеми (Египет), още по времето, когато цар Терак-он[2] (Узер-ка-Ре) царуваше над Двете Земи сред царете- пастири, владенията му достигаха до великия Ур на реката Ефрат, и при един от походите му там, му се роди син на име Абрам (Аа-зех-Ре[3]), когото нарече на името на Бога-Спасител, сиреч Нахеси[4], защото сам Бог му се обеща, че той ще му бъде за знамение и спасение на народите.

А Абрам беше Божий избраник от утробата на майка си и тър­сеше да се върне в Страната Божия, даже в Едема, откъдето беше дошло потомството на Атама.

И като търсеше да намери народ за благоволението Божие, та да му предаде тайните на бащите и да го въведе в нова земя, както му беше говорил Господ, Абрам преседя дълго в града Библос, който беше във владенията на баща му Тера-кон.

И цялата онази земя на Севта (Сема), простираща се далеч из­вън града, та чак до пустинята на юг и на изток, му стана близка и обикна людете й, и се смили над тях, защото бяха пръснати като беззащитни овце и нямаха нито цар, нито пастир, който да ги води.

А това беше народът на Ханаанската земя.

И Абрам искаше от сърце Божественото Слънце на Тракия да изгрее и над тях и Словото Му до краищата на земята. Continue reading