Глава 43
Възкресението на Шри Юктешвар
„Господ Кришна!” – Прекрасният образ на аватара се появи в сияещо великолепие, докато седях в стаята си в хотел „Регент” в Бомбай. Блестейки над покрива на високата сграда от другата страна на улицата, святото видение внезапно изникна пред очите ми, докато се взирах през отворения прозорец на третия етаж.
Божествената фигура ми махна, като се усмихваше и кимаше за приветствие. Въпреки че не можах да разбера точния смисъл на посланието на Господ Кришна, той изчезна с благославящ жест. Чудодейно възвисен, аз почувствах, че това предвещава някакво духовно събитие.
Засега пътуването ми по море на Запад се отлагаше. Бях планирал няколко публични изказвания в Бомбай, преди отново да се върна в Бенгалия.
Като седях на кревата си в три часа следобед на 19 юни 1936 г. – една седмица след видението на Кришна, – една блажена светлина ме изведе от медитацията. Пред широко отворените ми изумени очи цялата стая се превръщаше в странен свят, а слънчевата светлина ставаше божествено сияние.
Заляха ме вълни на възторг, когато видях пред себе си – в плът и кръв – Шри Юктешвар!
— Синко! – каза нежно Учителя, а на лицето му грееше пленителна ангелска усмивка.
За първи път през живота си аз не коленичих в нозете му за поздрав, а веднага се хвърлих напред, за да го сграбча ненаситно в прегръдките си. О, върховен момент! Терзанията на изминалите месеци ми се сториха нищожни пред стремителното блаженство, което сега ме заливаше.
— Учителю мой, любими на сърцето ми, защо ме остави – несвързано възклицавах аз, преизпълнен от щастие. – Защо ме пусна да отида на Кумбха мела! Колко горчиво се упреквах, че тогава тръгнах!
— Не исках да преча на радостното ти очакване да видиш святото място, където за първи път срещнах Бабаджи. Напуснах те само за малко. Не съм ли отново с тебе?
— Но това вие ли сте, Учителю, същият Лъв Божий? Същото ли тяло носите като онова, което погребах под жестоките пясъци на Пури?
— Да, дете мое, аз съм същият. Това е тяло от плът и кръв. Макар че аз го виждам като етерно, за твоето зрение то е физическо. От космическите атоми аз създадох напълно ново тяло, точно като онова тяло-космически сън, което ти положи под пясъците-сън на Пури в твоя свят-сън. Аз наистина възкръснах – не на земята, но на една астрална планета. Нейните жители съответстват по-добре от земните на високите ми критерии. Именно там ти и възвишените люде, които обичаш, ще дойдете някой ден, за да бъдете с мене.
— Безсмъртни гуру, разкажете ми още! Учителят весело ми се усмихна.
— Моля те, скъпи мой – каза той, – няма ли малко да отпуснеш прегръдката си?
— Само малко! – Бях го сграбчил здраво като октопод. Можех да доловя същия слаб, благоухаещ, естествен аромат, който беше характерен и преди за неговото тяло. Когато и да си спомня тези прекрасни часове, наелектризиращият досег с неговата божествена плът все още се усеща по вътрешната страна на ръцете и по дланите ми.
„Така както пророците биват изпращани на земята, за да помагат на хората да преработят физическата сикарма, така и аз бях определен от Бога да служа като спасител на една астрална планета – обясни Шри Юктешвар. – Тя се нарича Хиранялока, или „Озарената астрална планета”. Там аз помагам на напредналите същества да се избавят от астралната карма и така да постигнат освобождение от астралните прераждания. Обитателите на Хиранялока са високо развити в духовно отношение. Всички те са постигнали в последното си земно превъплъщение придобиваната чрез медитация сила съзнателно да напускат физическото си тяло по време на смъртта. Никой не може да влезе в Хиранялока, ако на земята не премине от състояние на савикалпа-самадхи в по-висшето състояние нирвикалпа-самадхи[1].
Жителите на Хиранялока вече са преминали през обикновените астрални сфери, където след смъртта си трябва да отидат почти всички живи същества от земята. Там те са преработили много семена от миналите си действия в астралните светове. Само напреднали същества могат да осъществят ефективно подобна изкупителна работа в астралните светове. След това, за да се освободят по-пълно душите им от пашкула на кармичните следи, вдълбани в астралните им тела, космическият закон кара тези по-висши същества да се преродят в нови астрални тела на Хиранялока – астралното слънце или небе, където възкръснах, за да им помагам. На Хиранялока има също така високо развити същества, дошли от по-висшите, по-финокаузалните светове.”
Сега умът ми беше в такова съвършено съзвучие с моя ГУРУ че той ми предаваше своите думи-образи отчасти словесно, отчасти мислено. Така аз бързо възприемах идеите му в сбит вид.
„Чел си в Свещените писания – продължи Учителят, – че Бог е затворил душата на човека последователно в три тела – идеята, или финокаузалното тяло; финото астрално тяло, седалище на умствената и емоционалната природи на човека; и грубото физическо тяло. На земята човек е снабден с физически сетива. Астралното същество действа със свое съзнание и чувства и с тяло, направено от жизнетрони[2]. Съществата с финокаузални тела пребивават в блаженото царство на идеите. Аз трябва да работя с онези астрални същества, които се подготвят да влязат в причинния свят.”
— Скъпи Учителю, моля ви, разкажете ми повече за астралния космос. – Въпреки че леко бях отпуснал прегръдката си по молба на Шри Юктешвар, ръцете ми все още го обвиваха. Съкровище, по-скъпоценно от всички съкровища – моят гуру, надсмял се над смъртта, за да дойде при мене!
„Там има много астрални Планети, изпълнени с астрални същества – започна Учителят. – Жителите им използват астрални самолети или светлинни потоци, за да пътуват от една планета на друга по-бързо, отколкото с електрически или радиоактивни енергии.
Астралната вселена, направена от различни фини вибрации на светлината и цветовете, е стотици пъти по-голяма от материалния космос. Цялото физическо творение виси като малък плътен кош под огромния блестящ балон на астралната сфера. Точно както в пространството блуждаят множество физически слънца и звезди, така има и неизброими астрални слънчеви и звездни системи. Планетите им имат астрални слънца и луни, по-красиви от физическите. Астралните светила напомнят северно сияние, като слънчевото астрално сияние е по-ослепително от меко-лъчистото лунно сияние. Астралните дни и нощи са по-дълги от земните.
Астралният свят е безкрайно красив, чист, светъл и подреден. Там няма мъртви планети и безплодни земи. Земните недостатъци – плевели, бактерии, насекоми, змии – липсват. За разлика от променливия климат и сезони на земята, астралните планети поддържат равномерната температура на вечната пролет, като от време на време пада блестящ бял сняг и дъжд от многоцветни светлини. Астралните планети изобилстват с опалови езера, светли морета и дъгоцветни реки.
Обикновената астрална вселена – не по-финото астрално небе на Хиранялока – е населена с милиони астрални същества, които са дошли наскоро или по-отдавна от земята, а също така с милиарди феи, русалки, риби, животни, гоблини, гноми, полубогове и духове, всички обитаващи различни астрални планети в съответствие с кармичните си качества. Разнообразни сферични домове или вибрационни области са предназначени за добрите и злите духове. Добрите могат да се придвижват свободно, а злите трябва да се ограничат в определени зони. Точно както човешките същества живеят на повърхността на земята, червеите – в почвата, рибите – във водата, и птиците – във въздуха, така и за астралните същества от различен ранг са предназначени подходящи вибрационни области.
Сред падналите ангели на мрака, прогонени от другите светове, произтичат сблъсъци и войни с жизнетронни бомби или с ментални мантрични вибрационни лъчи. Тези същества обитават изпълнените с мрак области на по-низшия астрален космос, преработвайки лошата си карма.
В обширните области над този тъмен астрален затвор всичко е блестящо и красиво. Астралният космос по-естествено от земния е настроен в съзвучие с божествената воля и плана за съвършенство. Всеки астрален обект се проявява предимно по Божия воля и само частично по волевия призив на астралните същества. Те притежават силата да видоизменят или увеличават красотата и формата на всяко нещо, създадено вече от Твореца. Той е дарил на астралните Си деца свободата и привилегията да променят и усъвършенстват по свое желание астралния космос. На земята твърдото тяло трябва да бъде преобразувано в течно или в някаква друга форма посредством при родни или химически процеси, а астралните твърди тела се превръщат в астрална течност, газ или енергия незабавно и единствено по желание на обитателите.”
„Земята е тъмна поради множеството войни и убийства в моретата, по земята и във въздуха – продължи моят гуру, – а астралните области познават щастливата хармония и равенството. Астралните същества дематериализират или материализират формите си по свое желание. Цветята, рибите или животните могат за известно време да се превърнат в хора. Всички астрални същества са свободни да приемат всяка форма и лесно могат да общуват помежду си. Не ги ограничава никакъв строго определен природен закон – всяко астрално дърво например може с успех да бъде помолено да даде астрално манго или друг желан плод, цвете и всъщност всякакъв друг предмет. Има известни кармични ограничения, но в астралния свят не съществува никаква разлика относно желателността на разнообразните форми. Всичко вибрира с творческата светлина на Бога.
Никой не се ражда от жена. Астралните същества материализират своето потомство с помощта на космическата си воля в специално моделирани, астрално сгъстени форми, физическото същество, което неотдавна се е лишило от път, пристига в астралното семейство по покана, получена благодарение на сходните ментални и духовни склонности.
Астралното тяло не е подложено на топлина и студ или други природни условия. Анатомията му включва астрален мозък, или хилядолистния лотос на светлината и шест пробудени центрове в сушумна, или астралната мозъчно-гръбначна ос. Сърцето извлича космическа енергия, както и светлина от астралния мозък и я отпраща към астралните нерви и телесни клетки или жизнетроните. Астралните същества могат да въздействат на телата си посредством силата на жизнетроните, или чрез мантрични вибрации.
Астралното тяло точно съответства на последната физическа форма. Астралните същества запазват същия вид, който са имали като млади в предходното си пребиваване на земята. Понякога астралното същество предпочита, както направих аз, да запази облика си от по-стари години.” – Учителят, излъчващ самата есенция на младостта, весело се усмихна.
„За разлика от пространствения, триизмерен физически свят, познаваем само чрез петте сетива, астралните сфери са видими за всеобхващащото шесто сетиво: интуицията – продължи Шри Юктешвар. – Чрез безусловно интуитивно чувство астралните същества виждат, чуват, усещат мирис, вкус и допир. Те имат три очи, като две от тях са частично затворени. Третото и главно астрално око, разположено вертикално на челото, е отворено. Астралните същества имат всички останали сетивни органи – очи, уши, нос, език и кожа, но те използват сетивото на интуицията, за да усещат с всяка част на тялото си: могат да виждат с ушите, носа или кожата си. В състояние са да слушат с ушите на езика или да усещат вкус с ушите, кожата и т.н.[3]
Физическото тяло на човека е изложено на безбройни опасности и лесно може да бъде наранено или осакатено. Етерното астрално тяло понякога може да бъде порязано или ударено, но веднага бива излекувано просто с пожелаване.”
— Гурудева, всички астрални личности ли са красиви?
„Красотата в астралния свят е известна като духовно качество, а не като външна форма – отговори Шри Юктешвар. – Поради това астралните същества почти не придават значение на чертите на лицето. Те обаче имат привилегията да се обличат с нови, пъстри, астрално материализирани тела. Точно както хората на земята се докарват с нови премени за тържествени събития, така и астралните същества намират повод да се нагиздят със специално приготвени форми.
На по-висшите астрални планети като Хиранялока се провеждат весели астрални празници, когато чрез духовно развитие някое същество се освободи от астралния свят и стане готово да влезе в небесата на причинния свят. Тогава Невидимият Небесен Отец и светците, които са слети с Него, се материализират в тела по Свой собствен избор и се присъединяват към астралното тържество. За да достави радост на Своята любима, устремена към Него душа, Господ приема всяка желана форма. Ако последователят Му се е прекланял с благоговение, той вижда Бога като Божествена Майка. За Иисус най-привлекателен е бил Бащинският аспект на Безпределния. Индивидуалността, с която Творецът е надарил всяко от своите творения, отправя всякакви мислими и немислими изисквания към многостранността на Господа!” – Моят гуру и аз се разсмяхме щастливи заедно.
„Приятелите от други съществувания лесно се познават в астралния свят – продължи Шри Юктешвар с красивия си мелодичен глас. – Радвайки се на безсмъртността на приятелството, те осъзнават нерушимостта на любовта, в която често са се съмнявали по време на тъжните, измамни раздели в земното си съществувание.
Интуицията на астралните същества прониква през всички завеси и наблюдава човешките дейности на земята, но хората не могат да видят астралния свят, освен ако шестото им чувство не е достатъчно развито. Хиляди земни обитатели понякога са зървали за миг астрални същества или астрален свят.
Напредналите същества на Хиранялока пребивават през по-голямата част от дългите дни и нощи будни в състояние на екстаз, помагайки в решаването на сложните проблеми на космическото управление и в спасението на блудните синове – привързаните към земята души. Когато съществата на Хиранялока спят, те понякога имат астрални видения, подобни на сън. Умовете им обикновено са потопени в съзнателно състояние на най-висше блаженство – нирвикалпа.
Все пак жителите от всички части на астралните светове са подложени на ментални страдания. Чувствителните умове на по-висшите същества от планети като Хиранялока усещат остра болка, ако се извърши някаква грешка в поведението или възприемането на истината. Тези напреднали същества се стараят да приведат всяко свое действие или мисъл в съзвучие със съвършенството на духовния закон.
Общуването между обитателите на астрала се осъществява изцяло посредством астрална телепатия и телевизия. Там липсва объркването и неправилното разбиране на писаните и произнесените слова, което трябва да понасят жителите на земята. Точно както благодарение редуването на светлинни картини изглежда, че хората на киноекрана се движат и действат, без те в действителност да дишат, така и астралните същества ходят и работят като разумно управлявани и координирани светлинни образи, без да е необходимо да извличат енергия от кислорода. Поддържането на човека зависи от твърдите тела, течностите, газообразните вещества и енергията, а астралните същества се поддържат главно с космическа светлина.”
— Учителю мой, ядат ли нещо астралните същества? – Аз попивах неговите чудни разяснения с възприемчивостта на всичките си способности – на ума, сърцето и душата. Свръхсъзнателните възприятия на истината са постоянно реални и неизменни, докато мимолетните преживявания и впечатления на сетивата никога не са нищо повече от временна и относителна истина и скоро загубват цялата си яркост в спомена. Думите на моя гуру така дълбоко се запечатаха върху пергамента на моето същество, че по всяко време, привеждайки ума си в свръхсъзнателно състояние, аз мога ясно да съживя божественото преживяване.
„Астралните почви изобилстват със светещи, подобни на лъчи зеленчуци – отговори той. – Астралните същества консумират зеленчуци и пият нектар, течащ от прекрасни фонтани от светлина, от астрални ручеи и реки. Точно както невидимите образи на земните хора могат да бъдат извлечени от ефира и направени видими посредством телевизионните апарати, като по-късно отново биват отпращани в пространството, така и богосътворените, невидими астрални копия на зеленчуците и растенията, носещи се в етера, биват насочвани към някоя астрална планета по волята на нейните жители. По същия начин от най-развихрената фантазия на тези същества се материализират цели градини с благоуханни цветя, възвръщайки се после към етерната невидимост. Въпреки че обитателите на небесни планети като Хиранялока са почти освободени от необходимостта да се хранят, още по-възвишено е необусловеното съществуване на почти напълно освободените души в причинния свят, които не ядат нищо друго освен манната на блаженството.
Освободеното от земята астрално същество се среща с множество роднини, бащи, майки, съпруги, съпрузи и приятели, придобити по време на различни превъплъщения на земята[4], когато те се появат от време на време в различни части на астралните области. Поради това то изпада в недоумение, не можейки да разбере кого да обича по-специално, и по такъв начин се научава да дарява божествена и еднаква любов на всички, защото всички в еднаква степен са деца и индивидуализирани прояви на Бога. Въпреки че външният вид на любимите същества може да е повече или по-малко променен в съответствие с развитието на нови качества през последния земен живот на всяка отделна душа, астралното същество използва безпогрешнта си интуиция, за да разпознае всички онези, които някога са му били скъпи на други нива на съществуване и да ги приветства в новия им астрален дом. Тъй като всеки атом на творението е надарен с неизтощима индивидуалност[5], астралният приятел ще бъде разпознат независимо от обличието, което носи, точно както на земята идентичността на актьора може да се открие въпреки всяко предрешване.
Продължителността на живота в астралните светове е много по-дълга от земната. Средната продължителност на живота на нормално развитото астрално същество е от петстотин до хиляда години, измерени в съответствие със земните критерии за време. Точно както някои секвои надживяват повечето дървета с хилядолетия, а някои йогини живеят по няколко века, въпреки че повечето хора умират, преди да са достигнали шестдесетте, така и някои астрални същества живеят много по-дълго, отколкото е обичайната продължителност на астралното съществувание. Посетителите на астралния свят живеят там по-дълго или по-кратко в съответствие с обременеността на тяхната физическа карма, която ги придърпва обратно към земята в точно определено време.
Астралното същество не трябва мъчително да се бори със смъртта, когато изоставя светещото си тяло. Все пак много от тези същества усещат известна нервност при мисълта, че трябва да напуснат астралната си форма заради по-фината каузална форма. В астралния свят няма нежелана смърт, болести и старост. Тези три ужаса са проклятието на земята, където човек е позволил на съзнанието си да се отъждестви почти напълно с крехкото физическо тяло, което постоянно се нуждае от въздух, храна и сън, за да може изобщо да съществува.
Физическата смърт се съпътства от изчезване на дишането и разпадане на телесните клетки. Астралната смърт се състои в разпръсване на жизнетроните – онези проявени единици енергия, съставляващи живота на астралните същества. При физическата смърт съществото престава да осъзнава плътното си тяло и започва да осъзнава финото си тяло в астралния свят. Преживявайки астрална смърт в положеното време, съществото по този начин преминава от съзнание за астрално раждане и смърт към съзнание за физическо раждане и смърт. Тези периодично повтарящи се цикли на астрално и физическо съществувание са неизбежна съдба на всички непросветлени същества. Описанията на небесата и рая в Свещените писания понякога пробуждат у човека по-дълбока от несъзнаваното памет за дългата поредица преживявания в щастливия астрал и разочароващите земни светове.”
— Любими Учителю – попитах аз, – ще ми обясните ли, моля ви, по-подробно разликата между прераждането на земята и прераждането в астралните и в каузалните сфери?
„Като индивидуализирана душа човек в същността си има каузално тяло – обясни ми моят гуру. – Това тяло е матрица на тридесет и петте идеи, които били потребни на Бога като основни или причинни мисловни сили, от които Той по-късно образувал финото астрално тяло с деветнадесет елемента и грубото физическо тяло с останалите шестнадесет елемента.
Деветнадесетте елемента на астралното тяло са ментални, емоционални и жизнетронни. Деветнадесетте компонента са: разум; его; чувство; ум (сетивно съзнание); пет инструмента на знанието – фините съответствия на сетивата за зрение, слух, мирис, вкус и осезание; пет инструмента на действието – ментално съответствие на изпълнителските способности за възпроизводство, отделяне, говорене, ходене и упражняване на ръчни умения: и пет инструмента на жизнената сила – онези, упълномощени да осъществяват следните функции на тялото: кристализация, усвояване, отстраняване, метаболизъм и кръвообръщение. Фината астрална обвивка на деветнадесетте елемента преживява смъртта на физическото тяло, което е направено от шестнадесет груби метални и неметални елементи.
Бог премислил в Себе си различни идеи и ги проектирал в сънища-мечти. Така възникнала г-жа Космически Сън, украсена с всичките огромни и безкрайни орнаменти на своята относителност.
В тридесет и петте мисловни категории на каузалното тяло Бог разработил цялата сложност на деветнадесетте астрални и шестнадесетте физически съответствия на човека. Кондензирайки вибрационно сили – отначало фини, а после груби, Той създал астралното тяло на човека и накрая – неговата физическа форма. Според закона на относителността, чрез който Първичната Простота се превърнала в зашеметяващо многообразие, причинният космос и каузалното тяло се отличават от астралния космос и астралното тяло, а физическият космос и физическото тяло по същия начин са различни от другите форми на творението.
Тялото от плът е направено от фиксираните, обективирани сънища на Твореца. Дуалностите вечно присъстват на земята: болест и здраве, болка и наслада, загуба и печалба. Човешките същества се сблъскват с ограниченията и съпротивата на триизмерната материя. Когато жаждата за живот на човека сериозно се разклати поради болест или друга причина, пристига смъртта – тежкото палто на плътта временно се съблича. Душата обаче остава затворена в астралното и каузалното тяло[6]. Силата, благодарение на която всичките три тела са свързани заедно, е желанието. Силата на неосъществените желания е коренът на всяко човешко робство. Физическите желания се коренят в егоизма и сетивните удоволствия. Изкушението за сетивни преживявания е по-мощно от силата на желанията, свързани с астралните привличания или причинните възприятия.
Астралните желания се съсредоточават около радостта от вибрациите. Астралните същества се наслаждават на етерната музика на сферите, възхищават се, виждайки цялото творение като неизчерпаеми прояви на променящата се светлина. Астралните същества също така усещат мирис, вкус, а при допир усещат светлината. По този начин астралните желания са свързани със способността на астралното същество да възприема всички предмети и преживявания като форми на светлината или като сгъстени мисли или мечти.
Причинните желания се изпълняват само посредством възприятията. Почти свободните същества, които са затворени само в каузално тяло, виждат цялата вселена като реализация на мечтите-идеи на Бога; те могат да материализират всяко нещо само с мисъл. Поради това каузалните същества смятат, че удоволствията от физическите сетива и астралните радости са груби и задушават фината чувствителност на душата. Каузалните същества изчерпват желанията си, като моментално ги материализират[7]. Онези, които са покрити само с финия воал на каузалното тяло, могат да създават вселени също като Твореца. Тъй като цялото творение е направено от тъканта на космическия сън, душата, тънко облечена в каузалното тяло, е в състояние да реализира огромна мощ.
Душата, бидейки невидима по природа, може да бъде различена единствено по присъствието на нейното тяло или тела. Простото наличие на тяло означава, че съществуването му е станало възможно поради неосъществени желания[8].
Докато душата на човека е затворена в един, два или три телесни съда, здраво запечатани със запушалките на неведението и желанията, тя не може да се слее с океана на Духа. Когато грубото физическо вместилище бъде разбито с чука на смъртта, останалите два калъфа – астралният и причинният – все още остават, не позволявайки на душата съзнателно да се съедини с Вездесъщия Живот. Когато посредством мъдрост се достигне до липса на желания, или безстрастност, то нейната сила разрушава двата останали съда. Мъничката човешка душа се оказва най-после свободна – едно с Неизмеримия Простор.”
Помолих своя божествен гуру да хвърли повече светлина върху високия и тайнствен причинен свят.
„Причинният свят е невероятно фин – отговори той. – За да го проумее, човек трябва да притежава такава огромна сила за концентрация, че да може, затваряйки очи, да визуализира астралния космос и физическия космос в цялата им всеобхватност – светещия балон с плътната кошница – като съществуващи единствено в идеите. Ако при тази свръхчовешка концентрация човек може да продължи, превръщайки или разтваряйки двата космоса с цялата им сложност в безусловни идеи, тогава той ще достигне причинния свят и ще застане на преливащата межда между ум и материя. Там всички сътворени неща – твърди тела, течности, газове, електричество, енергия, всички същества, богове, хора, животни, растения, бактерии – се възприемат като форми на съзнанието, точно както човек може да затвори очи и да осъзнава, че съществува, въпреки че в този момент тялото му е невидимо за физическите му очи и съществува само като идея.
Всичко, което човешкото същество може да направи във въображението си, каузалното същество може да направи в реалността. Човешкият разум и с най-колосалното въображение е в състояние единствено в ума си да преминава от една крайна мисъл до друга, да скача мислено от планета на планета, да се търкаля безкрайно в бездната на вечността, да се извисява като ракета към галактичния покров или да осветява като прожектор Млечния път и звездните простори. Но съществата в причиния свят имат много по-голяма свобода и могат без усилие моментално да проявяват мислите си в обективността без никакви материални или астрални пречки или кармични ограничения.
Каузалните същества осъзнават, че основната градивна единица на физическия космос не са електроните, а същността на астралния космос не са живототроните – всъщност и двата са сътворени от най-малките частици Божия мисъл, раздробена и разделена от мая, закона на относителността, който се намесва, за да отдели видимо Ноумена от Неговите феномени.
Душите в причинния свят се осъзнават една друга като индивидуализирани моменти от радостния Дух, техните мисъл-форми са единствените обекти, които ги заобикалят. Каузалните същества виждат, че различието между техните тела и мисли е единствено в идеите. Както човек, затваряйки очи, може да визуализира ослепителна бяла светлина или бледосиня мараня, така каузалните същества са в състояние да виждат, чуват, усещат, вкусват и осезават единствено чрез мисълта. Те създават всичко или го разрушават чрез силата на космическия ум.
И смъртта, и прераждането в причинния свят се осъществяват в мисълта. Съществата с каузално тяло пируват само с амброзията на вечно новото знание. Те пият от изворите на покоя, странстват по неизбродните земи на възприятията, плуват в безкрайния океан на блаженството. О, виж, техните светли тела-мисли се издигат над трилионите сътворени от Духа планети, свежи сапунени мехури на вселената, звезди на мъдростта, призрачни сънища на златните звездни мъглявини, разпръснати в небесносиньото лоно на Безпределното!
Много същества остават хиляди години в причинния космос. Чрез по-дълбок екстаз освободената душа се отдръпва от малкото каузално тяло и се потапя в безкрайността на причинния космос. Всички отделни въртопи от идеи, обособени вълни от сила, любов, воля, радост, покой, интуиция, спокойствие, самоконтрол и концентрация се сливат във вечно радостното Море на Блаженството. Душата повече не трябва да преживява радостта си като индивидуализирана вълна на съзнанието, а се разтваря в Единния Космичен Океан с всички негови вълни – вечен смях, възбуда и трепет.
Когато душата излезе от пашкула на трите тела, тя завинаги се освобождава от закона на относителността и става неизразимо Вечно-Съществуващо[9]. Виж пеперудата на Вездесъщи -ето, върху крилата й са гравирани звезди, луни и слънца! Душата, разширила се до Дух, остава единствено в областта на безсветлинната светлина, на безмрачния мрак, на немислената мисъл, опиянена от екстаза на радостта в Божия сън на космическото творение.”
— Свободна душа! – възкликнах аз с благоговение.
„Когато душата най-накрая се измъкне от трите стъкленици на телесната илюзия – продължи Учителят, – тя става едно с Безпределното, без изобщо да загуби индивидуалността си. Христос е спечелил тази върховна свобода даже преди да бъде роден като Иисус. В три етапа на миналото си, символизирани в неговия земен живот с трите дни на преживяванията му – смъртта и възкресението, той е достигнал силата напълно да възкръсне в Духа.
Неразвитите хора трябва да преминат през безброй земни, астрални и каузални прераждания, за да излязат от телата си. Учителят, който постига тази върховна свобода, може да избере да се върне на земята като пророк, за да върне другите човешки същества при Бога, или като мен може да предпочете да обитава астралния космос. Там спасителят поема върху себе си част от товара на кармата[10] на обитателите и така им помага да завършат цикъла на реинкарнации в астралния космос и да продължат завинаги в каузалните сфери. Свободната душа също така може да влезе в причинния свят, за да помогне на съществата там да съкратят периода на пребиваване в каузалното тяло и по този начин да постигнат Абсолютна Свобода.”
— О, Възкръснали, искам да науча нещо повече за кармата, която кара душите да се връщат в трите свята. – Мислех си, че мога вечно да слушам моя всеведущ Учител. Никога по време на земния му живот не бях успял наведнъж да усвоя толкова много от неговата мъдрост. Сега за първи път аз получавах ясно, определено виждане за загадъчните ходове по шахматната дъска на живота и смъртта.
„Физическата карма или желанията на човека трябва да бъдат напълно изчерпани, преди да стане възможно постоянното му пребиваване в астралните светове – обясни ми моят гуру с вълнуващия си глас. – В астралните сфери живеят два вида същества. Онези, които все още разполагат със земна карма и поради това трябва отново да влязат в грубо физическо тяло, за да платят кармичните си дългове, могат да бъдат определени като временни посетители на астралния свят, за разлика от постоянните му обитатели.
Не се позволява на същества с неизкупена земна карма след астралната смърт да отиват в по-високите причинни сфери на космическите идеи. Те трябва само да сноват напред-назад между физическия и астралния свят, осъзнавайки последователно ту физическото си тяло от шестнадесет груби елемента, ту астралното си тяло от деветнадесет фини елемента. След всяка загуба на физическото си тяло обаче неразвитото същество пребивава предимно в дълбокото вцепенение на смъртта-сън и едва осъзнава красивата астрална сфера. След астралната почивка такъв човек се връща в материалния план за по-нататъшни уроци, постепенно привиквайки, благодарение на повтарящите се преходи, към световете с фина астрална структура.
От друга страна, обикновените, отдавна установили се жители на астралната вселена са онези, които завинаги са се освободили от всички материални стремежи и повече не се нуждаят от връщане в грубите вибрации на земята. Такива същества трябва да отработват само астрална и причинна карма. При астралната смърт те преминават в безкрайно по-финия причинен свят. Напускайки мисъл-формата на каузалното тяло след изтичането на даден период, определен от космическия закон, тези напреднали същества се връщат на Хиранялока или на някоя подобна висша астрална планета, преродени в ново астрално тяло, за да изчерпят неизкупената астрална карма;
Сине мой, сега ти можеш по-ясно да разбереш, че аз възкръснах по божествена наредба – продължи Шри Юктешвар – като спасител на астрално прераждащите се души, по-скоро на онези, които се връщат от причинната сфера, отколкото на онези астрални същества, които пристигат от земята. Онези от земята, ако все още са запазили следи от материална карма, не се издигат до такива висши астрални планети като Хиранялока.
Точно както повечето хора на земята не са се научили посредством придобиваното чрез медитация виждане да ценят по-висшите радости и преимущества на астралния живот и по този начин след смъртта си желаят да се върнат към ограничените, несъвършени наслади на земята, така и много астрални същества по време на нормалната дезинтеграция на астралните им тела не могат да си представят възвишеното състояние на духовна радост в причинния свят и спирайки мислите си върху по-грубото и безвкусно астрално щастие, копнеят да посетят отново астралния рай. Такива същества трябва да изкупят тежката си астрална карма, преди да могат след астралната си смърт постоянно да пребивават в причинния свят-мисъл, отделен с така тънка граница от Твореца.
Само когато съществото повече няма никакви желания за преживявания в приятния за очите астрален космос и не може да бъде изкушено да се върне обратно в него, то наистина остава в причинния свят. Завършвайки там работата по изкупува не на цялата причинна карма, или семената на миналите желания, затворената душа изхвърля и последната от трите запушалки на невежеството и като излиза от последния съсъд на каузалното тяло, се слива с Вечното.”
— Сега разбираш ли? – Учителят се усмихваше така омайващо!
— Да, благодарение на вашата милост. Нямам думи, за да изразя радостта и признателноста си.
Никога от песен или разказ аз не бях получавал такова вдъхновяващо знание. Въпреки че индуистките писания говорят за причинни и астрални светове и за трите тела на човека, колко неясни и безсмислени са онези страници в сравнение с топлата автентичност на моя възкръснал Учител! За него наистина не съществува нито една „неведома страна, от която никой смъртен не се е завърнал”!
„Взаимното проникване на трите тела на човека се изразява по много начини чрез неговата тройнствена природа – продължи моят гуру. – В будно състояние на земята човек повече или по-малко съзнава трите си носители. Когато той е насочен изцяло сетивно към вкусване, мирисане, докосване, слушане и гледане, той работи преди всичко с физическото си тяло. Когато визуализира или желае волево, той работи главно с астралното си тяло. Неговият причинен посредник намира израз тогава, когато човек мисли или се потапя дълбоко в самоанализ или медитация. Космическите мисли на гения идват при човека, който е свикнал да контактува с каузалното си тяло. В този смисъл индивидът може да бъде класифициран най-общо като „материален човек”, „енергичен човек” или „интелектуален човек”.
Около шестнадесет часа на ден човек се идентифицира със своя физически носител. След това той спи. Ако сънува, той остава в своето астрално тяло, създавайки без усилие всеки предмет, точно както прави астралното същество. Ако сънят на човека е дълбок и без сънища, за няколко часа той е в състояние да пренесе своето съзнание или чувство за идентичност в каузалното тяло. Такъв сън е възстановяващ. Сънуващият контактува с астралното, а не с каузалното си тяло. Сънят му не е напълно освежаващ.”
Аз с любов наблюдавах Шри Юктешвар, докато той ми даваше своите удивителни обяснения.
— Ангелски гуру – казах аз, – вашето тяло изглежда точно но същия начин, както когато плачех над него в ашрама в Пури.
— О, да, новото ми тяло е съвършено копие на старото. По всяко време аз материализирам или дематериализирам тази форма по свое желание, много по-често, отколкото го правех на земята. Чрез бърза дематериализация аз сега мигновено пътувам с експреса на светлината от планета на планета или в действителност от астралния към причинния или към физическия космос. – Моят божествен гуру се усмихна. – Въпреки че тези дни ти се местиш толкова бързо, за мен не представляваше трудност да те намеря в Бомбай!
— О, Учителю, аз така дълбоко скърбях за вашата смърт!
— А, в какво умрях аз? Няма ли тук някакво противоречие? – Очите на Шри Юктешвар светеха с любов и развеселеност.
„Ти само сънуваш сънища на земята, на тази земя ти видя моето тяло-сън – продължи той, – по-късно ти погреба този образ-сън. Сега моето по-фино тяло от плът – което ти виждаш и даже прегръщаш доста силно! – се възроди на друга по-фина планета-сън на Бога. Някой ден това по-фино тяло-сън и по-фината планета-сън ще си отидат. Те също не са вечни. Всички сапунени мехури-сънища в крайна сметка трябва да се спукат при последното пробуждащо съприкосновение. Отличавай, сине мой Йогананда, съня от Реалността!”
Тази чудна ведантическа идея за възкръсването ме порази. Засрамих се, че съм оплаквал Учителя, когато видях безжизненото му тяло в Пури. Най-накрая осъзнах, че моят гуру винаги е бил напълно пробуден в Бога, възприемайки собствения си живот, преминаването през земята и настоящото си възкръсване единствено като относителност на божествените идеи в космичния сън.
— Сега, Йогананда, ти разказах истината за моя живот, смърт и възкресение. Не скърби за мене, а разпространявай навсякъде историята за моето възкръсване от сънуваната от Бога земя на хората на друга сънувана от Бога планета на астрално облечени души! Нова надежда ще се влее в сърцата на нещастните безумци, боящите се от смъртта спящи хора по света.
— Да, Учителю! – С каква готовност бих споделил с другите радостта си от неговото възкръсване!
— На земята моите критерии бяха прекалено високи, неподходящи за естеството на повечето хора. Често те мъмрех повече, отколкото трябваше. Ти премина моето изпитание. Твоята любов светеше през облаците на всички порицания. – Той добави нежно: – Днес дойдох също, за да ти кажа: никога повече няма да обръщам към теб суровия поглед на порицанието. Повече няма да те укорявам.
Колко много ми липсваха наказанията на моя велик гуру! Всяко едно от тях беше защитаващ ме ангел-пазител.
— Най-скъпи Учителю! Гълчете ме милиони пъти – порицайте ме сега!
— Повече няма да ти се карам. – Божественият му глас беше сериозен и все пак със затаен смях. – Ти и аз заедно ще се усмихваме, докато нашите две форми изглеждат различини в съня-мая на Бога. Накрая ние ще се слеем като един в Космическия Възлюбен, нашите усмивки ще бъдат Неговата усмивка, нашата съвместна радостна песен, вибрираща през вечността, ще достигне всички души, настроени в съзвучие с Бога!
Шри Юктешвар ми разясни въпроси от определено естество, които тук не мога да разкрия. През двата часа, които той прекара с мене в хотелската стая в Бомбай, той отговори на всеки мой въпрос. Много от пророчествата за света, произнесени от него в онзи юнски ден на 1936 г., вече се сбъднаха.
— А сега, любими мой, те оставям! – При тези думи аз усетих, че Учителят се стопява в прегръдките ми.
— Дете мое – гласът му прозвуча, вибрирайки в самата ми душа, – винаги, когато прекрачиш вратата на нирвикалпа-самадхи и ме повикаш, аз ще дойда при тебе в плът и кръв, точно както днес.
С това небесно обещание Шри Юктешвар изчезна от погледа ми. Един задоблачен глас повтаряше с музикален тътен:
— Разкажи всичко! Всеки, който осъзнае чрез състоянието нирвикалпа, че вашата земя е сън на Бога, ще може да дойде на по-фината, сътворена от съня планета Хиранялока и там да ме види възкръснал в тяло, съвсем подобно на земното. Йогананда, кажи на всички!
Стопи се мъката от раздялата. Тъгата и скръбта от неговата смърт, задълго отнели ми покоя, сега засрамено изчезнаха. Блаженството бликаше като фонтан през безкрайните, наново отворени пори на душата. Отдавна задръстени от неупотреба, те сега се разшириха и пречистиха от стремителния поток на екстаза. Подсъзнателните мисли и чувства от предишните ми прераждания се освободиха от своята кармична зараза, обновени до блясък от божественото посещение на моя гуру.
В тази глава от своята автобиография аз се подчиних на повелението на моя гуру да разпространя радостната вест, въпреки че тя още веднъж ще внесе смут в безразличното поколение. Унижението човекът познава добре, отчаянието рядко му е чуждо и все пак това са превратности, които нямат нищо общо с истинския жребий на човека. В деня, когато пожелае, той ще поеме по пътя на свободата. Твърде дълго се е вслушвал в усойния песимизъм: „Ти си прах”, на своите съветници, които не обръщат внимание на непобедимата душа.
Аз не бях единственият привилегирован да види Възкръсналия Гуру.
Една от ученичките на Шри Юктешвар бе възрастна жена, която с любов наричахме Ма (Майка). Нейният дом бе близо до ашрама в Пури. По време на сутрешните си разходки Учителя често спираше да побъбри с нея. Вечерта на 16 март 1936 г. Ма пристигнала в ашрама и поискала да се срещне със своя гуру.
— О, Учителя почина преди една седмица! – Свами Севананда, ръководещ сега ашрама в Пури, я погледнал тъжно.
— Това е невъзможно! – Тя леко се усмихнала. – Вероятно се опитвате да предпазите гуру от настоятелни посетители?
— Не. – Севананда разказал подробности от погребението. – Елате – казал той, – ще ви заведа в началото на градината при гроба на Шри Юктешвар.
Ма поклатила глава.
— За него няма гроб! Тази сутрин в десет часа той мина на обичайната си разходка пред вратата ми! Разговарях с него навън няколко минути.
„Ела тази вечер в ашрама” – каза той.
И ето, аз съм тук. Благословии се изсипаха върху бедната ми беловласа глава! Безсмъртният гуру пожела да разбера в какво трансцендентно тяло ме е посетил тази сутрин!
Изуменият Севананда коленичил пред нея.
— Ма – казал той, – какъв товар от скръб смъкнахте от сърцето ми! Той е възкръснал!
________________________________________
[1] При савикалпа-самадхи поклонникът прогресира духовно до състояние на вътрешно божествено единение, но не може да поддържа своето космическо съзнание иначе освен в неподвижен транс. Чрез постоянна медитация той достига по-висшето състояние нирвикалпа-самадхи, при което свободно се движи по света и изпълнява външните си задължения, без да губи Богоосъзнаването. (И в двата случая става дума за медитация върху грубите и тънките елементи. – Бел. ред.)
[2] Шри Юктешвар употребява думата прана, която аз превеждам като жизнетрони. В индуиските писания се говори не само за ану (атом) и за параману (висш атом) – по-фините електронни енергии, но също така за прана – творческата сила на жизнетроните. Атомите и електроните са слепи сили; на праната е присъща разумност. Праническите жизнетрони в сперматозоидите и яйцеклетката например насочват развитието на ембриона според неговия кармичен план.
[3] Примери за такива способности се намират дори и на земята, какъвто е случаят с Хелън Келър и други редки същества.
[4] Веднъж попитали Господ Буда, защо човек трябва да обича еднакво всики хора. „Защото – отговорил великият светец – в изключително многобройните и разнообразни жизнени периоди на всеки човек всяко друго същество по едно или друго време му е било скъпо.”
[5] Осемте основни съставки, които влизат във всеки сътворен живот – от атома до човека са: земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелект и индивидуалност (Бхагаватгита VII.4)
[6] “Тяло” означава някаква обвивка на душата, независимо дали фина или груба. Трите тела са клетките на Райската Птичка.
[7] Точно както Бабаджи е помогнал на Лахири Махасая да се освободи от подсъзнателното желание за дворец от някой минал живот, както е описано в глава 34
[8] “А Той им рече: дето бъде тялото там ще се съберат и орлите” Лука 17:37. Винаги, когато душата е заключена във физическо тяло, в астрално тяло или каузално тяло – там ще се съберат и орлите на желанията, дебнещи човешките сетивни слабости или астрални и причинни привързаности – за да държат душата като пленник.
[9] „Оногова, който побеждава, ще направя стълб в храма на Моя Бог, и той няма вече да излезе вън (т. е. няма повече да се преражда)… На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол” (Откровение 3:12, 21).
[10] Шри Юктешвар има предвид, че както в земното си въплъщение понякога е поемал върху себе си бремето на болестите, за да облекчи кармата на своите ученици, така и в астралния свят неговата мисия като спасител му позволява да поема определена астрална карма от жителите на Хиряналока и така да ускорява тяхната еволюция към по-висшия причинен свят.
— из “Автобиография на един йогин”