Космологията на “Бхагавата Пурана”

383509_4029496211087_1340980657_nКалкулация на Времето, еволюиращо от Атома

1. Майтрея каза: “Най-малката неделима частица от ефекта на грубата субстанция, която е вечно отделна (т.е. не е достигнала стадия да бъде ефект), и която още не е комбинирана с друга в съвкупност, се нарича кварк (параману). Именно от съвкупността на тези частици в човека се създава илюзията за цялостна субстанция.

2. Когато идеята за обособеност или различие не е налице, цялата тази субстанция в нейната същност остава неизменна, без вътрешни различия, и се нарича парама махан (максимално измерение).

3. И така, времето, о, мой най-близки, може да се определи като фино или грубо, в зависимост от това дали се отнася за атомите или за най-голямата съвкупност от частици (парама махан), като Върховния, непроявеният Господ, е великата сила, която контролира всички техни действия.

4. Атомното време е амплитудата на вибриране на кварка, който обитава определено атомно пространство. Най-големият отрязък от време е времето на съществуване на всички кварки, взети заедно (парама махан).

5. Два кварка съставят един атом (ану), а три атома правят една молекула (трасарену), която, като прашинка движеща се из пространството в лъч слънчева светлина, влизащ през дупките на прозорец с решетка, е най-малката видима частица.

6. Времето, необходимо за интеграцията на три трасарену, се нарича трути (1/16,875 от секундата), а сто трути правят една ведха. Три ведхи правят една лава.

7. Времетраенето на три лави е една нимеша (мигване, ± 0,53 сек.), комбинацията от три нимеши е една кшана (± 1,6 сек.); пет кшани правят една каштха (± 8 сек.), а петнадесет кашти правят една лагху (± 2 мин.).

8. Петнадесет лагху правят една надика, която също се нарича данда (± 30 мин.). Две данди правят една мухурта (± 1 час), а шест или седем данди правят една четвърт (яма) от деня или нощта, според човешките изчисления (сезона, географската ширина).

9. Меден съд (водният часовник) с тегло шест пали (396,2 грама) със стени с височина шестнадесет ангули и с вместимост една прастха, с отвор с размерите на златна жица с дължина четири пръста и тегло четири маси – времето, за което съда се пълни, поставен във вода, е една надика.

10. Четири ями формират както деня, така и нощта на човешкото същество. Петнадесет дни и нощи са един пракаш (двуседмичие), като има две двуседмичия в месеца, бяло и черно (в зависимост от лунните фази).

11. Сборът от две двуседмичия е един месец, а този период е един цял ден и нощ на предците. Два такива месеца съставят един сезон, а шест месеца правят едно движение на слънцето от южния към северния небосклон.

12. Две слънчеви движения правят един ден и една нощ на полубоговете, а тази комбинация от ден и нощ е една ватсара (календарна година на човешките същества). Човешките същества имат продължителност на живота сто ватсари.

13. Миниатюрните частици и техните съвкупности, планетите, небесните тела (като луната) и звездите се въртят във вселената по техните съответни орбити, за да се завъртят за една година във Великия (цикъл) на вечното време.

14. Става въпрос за орбитите на слънцето, за орбитите на другите планети, орбитите на звездите (от нашата галактика около Стрелец А), орбитата на луната, о, Видура, и орбитата на земята за една (но различно наречена) година (респ. звездна година, планетарна година, галактическа година, лунна година и земна година).

15. На Единния (Господ на Времето), който се различава от всичко, което е било сътворено, който се движи под формата на Вечно Време, който чрез Неговата енергия по различни начини дава живот на семената на творението, и който през деня разпръсва тъмнината на живите същества, трябва да се отдава почит с внимание към всички Негови пет различни типове години, за да може тези предложения да доведат до качествено материално съществуване.”

16. Видура каза: “Ти ми разясни измеренията на времето на жизнените периоди на предците, на боговете и на човешките същества. Можеш ли сега, о, велики мъдрецо, да дадеш описание на времевите периоди на издигнатите същества, които са отвъд обхвата на калпите (на трите свята)?

17. О, Бхагаван, ти познаваш движението на Върховния Господ като Вечно Време, защото ти си реализиран и виждаш цялата вселена чрез вътрешното осъзнаване на йога.”

18. Майтрея каза: “Четирите юги (епохи), наречени Сатя, Трета, Двапара и Кали, заедно правят дванадесет хиляди години на полубоговете (всяка по 360 ватсари).

19. Времетраенето на епохата Сатя е 4000 години на полубоговете, на Трета е 3000 години, на Двапара е 2000 години, а това на Кали е 1000 години, като всяка епоха има преходен период от толкова стотици години, колкото са хилядите.

20. Преходните периоди преди и след всяка епоха, които са няколко стотин години, са познати като юга-сандхи или припокриването на две епохи, според експертите астрономи, като във всяка епоха се извършват специфични религиозни дейности.

21. О, Видура, в Сатя юга човечеството напълно и правилно спазва четирите принципа на религията (истина, състрадание, аскетизъм и чистота), но в останалите епохи те постепенно отпадат един по един (първо аскетизма, после състраданието, после чистотата), като нараства толерантността към безбожието.

22. О, Видура, отвъд трите свята (небесния-сварга, земния-матся и долния-патала) [от Махар лока] до Брахма лока, денят се състои от хиляда чатур (четири) юги (4,32 билиона години), а нощта е със същата продължителност, през която Творецът спи.

23. След края на нощта на Брахма, с идването на неговия ден, сътворението на трите свята, което покрива животите на четиринадесет Ману, започва отново.

24. Всеки Ману се радва на живот малко повече от седемдесет и една [чатур] юги.

25. След края на всеки Ману идва следващият, заедно с неговото потомство, [седемте] мъдреци, боговете, краля на полубоговете (Индра) и неговите поклонници.

26. Това представлява творението на бог Брахма през неговия ден, където низшите животни, човешките същества, предците и полубоговете се скитат из трите свята според плодовете от действията си.

27. В периода на всеки Ману, Господ пази вселената, проявявайки Неговата доброта (саттва гуна), като се въплъщава като самия Ману, също и в човешки форми.

28. В края на деня (на Брахма) Той, възприемайки формата на малка порция тамо гуна (качеството на тъмнината) под влиянието на Всемогъщото Време, отдръпва енергията си от проявлението и всичко затихва.

29. Когато настъпи нощта на Брахма, слънцето, луната и трите свята изчезват от поглед, както се случва през обикновената нощ (в дълбок сън).

30. Когато трите свята са консумирани от огъня от устата на бог Санкаршана (Шеша или Неговата енергия), тогава Бхригу и другите, обезпокоени от топлината, се местят от сферата на светците (Махарлока, четвъртата сфера) в Джаналока (следващата по-висока сфера).

31. По време на разтварянето океаните преливат изобилно, изключително свирепи и ужасяващи ветрове предизвикват огромни вълни, които наводняват трите свята.

32. В тези води Хари, който със затворени очи спи в Неговия мистичен йогически сън, лежи върху леглото на змията Ананта (Шеша), докато обитателите на Джаналока го обожават.

33. Така процесът на изтичането на живота съществува за всяко едно живо същество, включително за бог Брахма. Животът (в неговия случай) трае негови сто години.

34. Сто години от живота на Брахма се разделя на две прарадхи (2х155,5 трилиона човешки години), първа половина и втора половина. Първата половина от живота на Брахма вече е свършила и в момента тече втората.

35. В началото, първата половина от живота на Брахма започна с епохата наречена Брахма калпа, в която се появи бог Брахма, който е познат като Шабда Брахма.

36. Епохата, която следва първата епоха на Брахма е известна като Падма калпа, понеже в тази епоха лотосовият цвят на вселената (галактиката) израстна от пъпа на Хари.

37. О, потомъко на Бхарата, настоящата епоха от втората половина от живота на Брахма е позната като Вараха, понеже Хари се прояви във формата на глиган.

38. Времетраенето на двете части на живота на Брахма, както беше споменато, е като нимеша (едно мигване) за Него, който е безначален и безграничен, и който е Душата на вселената.

39. Вечното време, което контролира различните измерения от кварка до двата периода на Брахма, не може да контролира Висшето. То контролира само тези, които се идентифицират с тялото.

40. Като комбинация на осемте категории (пракрити, махат, аханкара и петте танматри), трансформирани в [шестнадесет] викари (модификации), тази материална вселена (галактика), съставена от [седем] обвивки, се е разширила до диаметър от половин милион йоджани (динамична космическа мярка).

41. Всяка следваща обвивка на тази вселена (галактика) е десетократно по груба, като галактиките образуват купове, подобно на миниатюрните частици.

42. Казва се, че Това, непреходният Брахман, е причината на всички причини. Това, без съмнение, е върховната обител на Вишну, Атманът, Върховната Душа на всичко проявено.

http://bhagavata.org/canto3/chapter11.html