ПРОРОЧЕСКАТА РЕЧ НА ТРАКИЙСКИЯ (БЪЛГАРСКИЯ) ЦАР АМАДОК КЪМ АТИНЯНИНА АЛКИВИАД
(“Тракийските хроники”, книга “Нави”)

Но веднъж, когато беше поканил Алкивиада и приближените му на една маса със своите стратези, на която присъстваше и Месад заедно със сина си Севт, Алкивиад, възбуден и леко опиянен от хубавото тракийско вино, стана да произнесе реч пред тракийските си домакини за величието на Атина и нейните съюзници и се впусна да възхвалява великите учения на своите учители Демокрит, Протагор и Сократ с ораторските умения, които беше усвоил от всички тях. Той говореше за войната като за майка на победата и благоденствието, за въздесъществото на атомите и материята, която изграждат, за силата на науката и техническите приспособления, даващи военно преимущество на атиняните и за края на боговете и началото на човешкия разум, който щял да царува над всичко, даже над всички болести и над смъртта.

Цар Медок спазваше всичката етикеция на доброто гостоприемство и изслушваше внимателно всичките реплики на своя височайши гост, но когато Алкивиад заговори за свободата на атиняните и започна да сипе възхвали за свободните нрави и за мъжката любов пред всички на масата и пред младия син на Месад – Севт, цар Медок не претърпя повече и с повелителен жест накара Алкивиад да седне на мястото си и да слуша.

Тогава Божият Дух слезе над Амадока, сина на Севта, сина на Великия Арих Ситалка и той пророкува, казвайки:

“Опазил Господ Бог – живият Бог на Тракия, мен, дома на Одрис и народа ми от суетните учения на бунтовните богоборчески човеци и техните плодове, които са поквара, развала и разтление и чието следствие е разруха, погибел и смърт. Continue reading →