2.11. Шри Бхагаван (Кришна) каза: Ти оплакваш тези, които не са за оплакване и в същото време произнасяш мъдри думи. Мъдрите не скърбят нито за живия, нито за мъртвия.
2.12. Никога не е имало време, когато не съм съществувал, нито пък ти и тези царе. И ние никога няма да престанем да съществуваме.
2.13. Също както въплътеният Аз преминава в тялото от детството към младостта и старостта, така той преминава и в друго тяло. Проницателният не се обърква от това.