Направен е анализ на условията, на които трябва да отговаря една азбука, за да бъде свещена. Доказва се, че Глаголицата е свещена азбука; доказан е нейният древен произход и мястото ѝ като първата глаголна азбука.
Представени са глаголическият запис от стената на Кръглата църква до днешния град Велики Преслав и възстановената Българска азбука Глаголица въз основа на същия този запис. Разгледани са връзките и условията, за да бъде една азбука свещена. Посочено е коя е истинската и свещена Глаголица. Извършен е археометричен анализ на глаголическите букви и е показано защо азбуката е свещена. Показана и обоснована е връзката на Глаголицата с апостолското християнство на Тракоилирийската (българска) апостолска църква, основана от святия апостол на Спасителя, свети Андрей Първозвани в 38 – 42 г. н.е.
Като изхождаме от Светото писание, от историческите факти и от доказателствата на точната астрономия, твърдим, че 33г.н.е. е последната от „4173-те години и осем месеца повече или по-малко“, описани от Нострадамус като период, обхващащ генезисното време на бялата семитска подраса „от сътворението на света до изкуплението на човечеството“. Разчитането на хронологията на Нострадамус е ключът към свещената хронология на евреите и християните в техните свещени книги и свещени писания. Разпятието и възкресението на Иисус Христос е онази възлова точка от вселенско-времевите съотношения, която бележи края на инволюцията (слизането надолу в материалния свят) и началото на еволюцията (изкачването нагоре към висшите генезисни нива) на човека от петата коренна раса.
Въз основа на Азбуката Ватан и с помощта на Археометъра са разчетени и озвучени древни орфически символни записи, открити от поета и следовника на живия дух и на древните традиции на Родопите Никола Гигов. Описани са в текстове сакралните значения на символните записи. Показана е азбуката Ватан с нейните букви и тяхното двойно разчитане и произнасяне. Показани са и цифровите съответствия на буквите. Направени са музикални аудио записи на древните символни записи. Символните знаци са разчетени и музикално археометрирани от Таньо Танев и Ангел Манев. Музикалното съответствие е изпълнено от Краси Желязков.
Описан е алгоритъм за създаване на жива археометрична музика с отчитане на планетарното и зодиакално влияние върху емоционално-жизнените процеси в човешкия организъм. За отразяване на влиянието на планетите като „дневни“ и „нощни“ в техните астрологични домове, дадено е нормираното повишаване или понижаване на честотата на музикалната нота, съответстваща на съответната „дневна“ или „нощна“ планета. Описан е изборът на музикалния инструмент, съответстващ на зодиакалното съзвездие и стихията му, в което в момента е Слънцето, при изпълнение на едно и също музикално произведение през различните месеци от годината.
Автори: Венера Иванова, Ангел Манев, Таньо Танев
Пример /археометрична музика/. Химн на името БЪЛГАРИЯ:
Според различни източници сянката на стените пред стъпалата откъм изгрева и залеза на Слънцето при спускане надолу и връщане нагоре по стъпалата на каменния Ахазов часовник е изминавала едно стъпало за четири минути, а каменният часовник е имал 120 стъпала, за изгрев и толкова за залез на Слънцето, за да може да обхване светлата част и на най-дългото денонощие в годината – това на лятното слънцестоене.
В пресата от 13.09.2005 г. Кликнете върху снимката, за да прочетете.
В историята на човечеството, в неговите митове и легенди, в свещените писания на отделните епохи и религии, и в Библията има ли описани природни феномени, които Астрономията не може да обясни и които биха могли да бъдат обяснени само с наклона на земната ос? Оказва се, че все пак такива природни феномени са се случвали и очевидците, неможейки да ги обяснят, точно и старателно са ги описали…
В изследването се обсъжда еврейска история от Създаването на света според предсказанията на Нострадамус в писмото му до Анри II Валоа. Определена е точната дата на Пасха при разпятието на Исус Христос въз основа на астрономически и календарни събития. Показана е синхронизация е при датиране според Слънчевата ера на творението и действителната историческа хронология от Новата ера.
Извършен е анализ и верижно описание на появата, развитието и властването на древната българска владетелска династия на рода Дуло. Изявени са връзките между Именника на българските князе и запазената българска история в източника Джагфар Тарихи. Анализирани са датировките в Именника, в Джагфар тарихи и в Хронографията на Теофан Изповедник. Показано е непрекъснатото преминаване на владетелската власт от един владетел в друг владетел от династията на рода Дуло. Показано е отношението на гърците(византийците) и на европейските кралски династии към имперската династия на рода Дуло.
Автори: Ангел Манев, Таньо Танев, Анатолий Радев, Динко Господинов
Чрез използване на зооморфния зодиакален пакет и ерата на Българския циклов календар на Танев-Манев, ерата на Георги Синкел, пасхалните ери на отците на Църквата и Римския лунен календар, е извършено точно датиране на времето на възцаряване, царуване и управление на българските владетели от Именника на българските князе. Показан е алгоритъмът на самото датиране чрез налагане на 12-годишния зооморфен зодиакален пакет на Танев-Манев от началото на българската ера – 5504 г. пр.н.е. по посока на годината на възцаряване на княз Телец и обратно по описаните събития в Именника на българските князе – възцаряване и царуване на българските владетели. Показана е непрекъснатостта на предаване на властта от един владетел на друг владетел без периоди на безвластие. Показана е надеждността и точността на Именника на българските князе като исторически документ, важен за историята на България и на дунавските българи.
КРЪГЛАТА ЦЪРКВА В ПРЕСЛАВ
(РАЗМЕРНО-МУЗИКАЛНО СЪОТВЕТСТВИЕ)
В настоящото изследване се доказва построяването на християнския храм Кръгла църква до Велики Преслав през 324-325 година. Използвани са неоспорими исторически източници. Обяснени са редица неясни за историческата наука факти. Кръглата църква е поставена на вярното ѝ място върху времевата ос на историческото време.
Това е първият опит да се анализира Ерата на Скалигер в дълбочина. Разглеждат се възгледите на древните мъдреци за устройството на материалната и духовната вселени. Паралелно с пресмятанията на Нострадамус се прави и се показва защо Римските епископи са използвали ерата от 4713 г. пр.н.е.
Това изследване се фокусира върху особеностите на Римския лунен календар като местен календар, неподходящ за датиране на исторически събития. Възроден е алгоритъмът за определяне на датата на Нова година според този календар. Докладът илюстрира как Георги Синкел използва Римския лунен календар в своята хронография. Показали сме точността на датирането на Синкел на събитията през 33 г. от Новата ера.
Извършени са уникални изследвания относно датирането на събитията, свързани с Разпятието на Исус Христос, сравнени са три календарни системи – Слънчевата библейска система, Римската лунна система и Юлианската християнска система. Точната дата на Пасхата в Разпятието на Исус Христос е определена въз основа на астрономически и календарни събития. Доказва се, че синхронизацията е възможна едва през 33 г. от новата ера. Анализиран е орденът на Понтий Пилат през 4174 г. от създаването на света.
Това изследване се съсредоточава върху хрониките за посещението на Гайна при византийския император Аркадий. Направен е анализ на небесната ситуация в приблизителния час на срещата. Показано е времето на унищожаване на храмовете на Трако-Илирийската апостолска църква в Константинопол и в последствие в империята.
Разчетена е хронологията на Нострадамус в писмото му до френския крал Анри ІІ Валоа. Въз основа на писмото и на подредбата, сакралното и числово значение на буквите на свещената еврейска азбука, на знанията от Талмудическата Кабала и знанията на древната Кабала за могъществото на 22-те свещени букви на азбуката Ватан, описано е генезисното време на евреите в трите Вселени на Мирозданието: – Божествената, Астралната и Човешката Вселени. Обяснено е как Скалигер, бидейки приятел на Нострадамус и знаейки за края на земната еволюция на евреите, е съставил своята ера и пасхалната ера на Римските епископи с начало 4713 г. пр.н.е. и действаща до 9999 г.н.е.