Календарна формула и календарна дроб на българския циклов календар

1401481531Bulgarski ciklov kalendarКАЛЕНДАРНА ФОРМУЛА И КАЛЕНДАРНА ДРОБ НА БЪЛГАРСКИЯ ЦИКЛОВ КАЛЕНДАР

Танев Т., Манев А.*
* Институт за космически изследвания и технологии, Българска академия на науките
ул. Акад Георги Бончев бл.1, 1012 София
e-mail: diadotan@abv.bg , amanev@abv.bg

CALENDAR FORMULA AND CALENDAR FRACTION OF THE BULGARIAN CYCLE CALENDAR

Tanev T., Manev A.*
* Space Research and Technology Institute, Bulgarian Academy of Sciences ul.Akad.G.Bohchev bl.1, 1012 Sofia e-mail: diadotan@abv.bg, amanev@abv.bg

   ABSTRACT
This paper presents the calendar formula of the Bulgarian cycle calendar for the first time. The process of devising the formula has been described. The high degree of accuracy of the calendar, based on this formula, has been proved.

Key words: Bulgarian, calendar, formula

   За древния Български календар е известно, че той е слънчев календар, че е много точен, че е циклов календар, изграден въз основа на 12-годишен земно-юпитеров цикъл и 60-годишен стихиен цикъл, съставен от пет стихийни периода по 12 години всеки и именуващи се съответно със стихийните имена „огън”, „въздух”, „вода”, „земя” и „метал”, следващи състоянията на материята от нейното „сътворение” до нейната окончателна изява на видим физически план. Известно е също така, че като слънчев календар, продължителността на неговата календарна година е съгласувана с продължителността на земно-слънчевата тропична година, представляваща две последователни преминавания на Слънцето през точката на пролетното равноденствие. Известно е също, че минималният период за високосна корекция на календарната година на древния Български календар е 4 години. Известно е и това, че в основата на Българския циклов (слънчев) календар е заложен конструктивния принцип на Календара на Слънцето на библейския патриарх Енох – четири тримесечия по 91 календарни дни,[10], поради което празничните дни по Българския календар са винаги на едни същи календарни дати. Известно е също така, че древният Български календар съгласува своята календарна година със зооморфен Зодиак и че всяка циклова календарна година носи и зодиакалното означение на съответното животно от същия този Зодиак.

   Никой от известните ни изследователи на древния Български (слънчев) календар обаче не казва как е съгласувана календарната му година със земно-слънчевата тропична година нито пък колко е продължителността на българската календарна година. Неизвестна остава и колко е голяма точността на древния Български календар, т.е. за колко време се набира едно средно слънчево денонощие в следствие на разликата между календарната година и земно-слънчевата тропична година. Неизвестен е и принципът на съгласуване на зооморфния Зодиак с древния Зодиак от календара на патриарх Енох,[2] и със Зодиака на християнския календар.

   За да отговорим на тези въпроси, като имаме предвид казаното дотук, както и това, че точността на слънчевия календар зависи от неговата календарна дроб, даваща дробната част на продължителността на календарната година и показваща с колко тя се отличава от земно-слънчевата тропична година, в нашето изследване се опитахме да изведем (макар и оценъчно) календарната формула на древния Български циклов календар като използваме стандартната астрономическа епоха Е1900(г.) и началния момент на българската ера – 23.12.5505 г. пр. н. е. по християнския календар.

   И така :

   Формула за пресмятане на продължителността на слънчевата тропична година в средно-слънчеви денонощия за епоха Е1900, постоянна и променлива част (приближена ф-ла на Нюком – б.а.),[3,9]:

dтр.г. = 365.24219879 – 0.0000000614 (R – 1900)*,

където:
dтр.г. – продължителност на слънчевата тропична година в средни слънчеви. денонощия (ср.сл.д.)
365.24219879 – коефициент на оптимална продължителност на слънчевата тропична година в ср. сл. д. (постоянна част на формулата).
R – номер на календарната година със съответния знак: (+) за години от новата (християнската) ера и (–) за години преди н.е., заедно с коефициента 0.0000000614 образуват променливата част на формулата във времето.
* – намалява с 0s.53 за столетие.

 Продължителността на слънчевата тропична година, наблюдавана от Земята, в среднослънчеви денонощия спрямо епоха Е1900, е:

   За години от новата ера:
1 г.н.е. = 365.242316 ср.сл.д. ≈ 365.24232 ср.сл.д.
1900 г.н.е. = 365.242199 ср.сл.д. ≈ 365.24220 ср.сл.д. (за епоха Е1900)
2000 г.н.е. = 365.242137 ср.сл.д. ≈ 365.24214 ср.сл.д.
4000 г.н.е. = 365.242070 ср.сл.д. ≈ 365.24207 ср.сл.д.

   За години преди новата ера:
2000 г.пр.н.е. = 365.24243825 ср.сл.д. ≈ 365.24244 ср.сл.д.
3000 г.пр.н.е. = 365.24249965 ср.сл.д. ≈ 365.24250 ср.сл.д.
4000 г.пр.н.е. = 365.24256105 ср.сл.д. ≈ 365.24257 ср.сл.д.
5505 г.пр.н.е. = 365.242653457 ср.сл.д. ≈ 365.24266 ср.сл.д.

   Забележка: Закръглението към по-голям брой среднослънчеви денонощия правим поради тенденцията към по-голям брой денонощия в земната тропична година в следствие на по-голямата околоосна скорост на въртене на Земята по това време.

    Календарна формула на Българския циклов календар:

   В основата на земния слънчев календар (за епоха Е1900 и за другите епохи) лежи земната слънчева тропична година, която за епоха Е1900 е 365.24220 ср. сл. денонощия. Очевидно календарната земно-слънчева година може да съдържа 365 или 366 денонощия. Теорията в крайна сметка трябва да указва порядъка на редуването на простите (с 365 денонощия) и високосните (с 366 денонощия) години в някакъв определен цикъл с това, че средната продължителност на календарната година за цикъла да бъде по възможност близко до продължителността на тропичната година. За целта дробната част на тропичната година се разлага във верижна дроб и за календарна дроб се приема онази дроб, получена от верижната дроб, отношението на чийто числител към знаменателя е най-близко към дробната част на тропичната година. Знаменателят на календарната дроб ще показва колко години включва цикълът на редуването на простите и високосните години, а числителят ще показва колко е броя на високосните години в този цикъл. Знае се [3], че началото на българската ера на исторически отчет е 1-ви Алем (1-ви ден на Първия месец) 5504 г. пр.н.е. по Българския циклов календар и е на 23 декември 5505 г. пр.н.е. по християнския календар.

   По тази причина, като приемаме, че календарът на българите е създаден едновременно с календарната им ера на исторически отчет, приемаме, че в основата му лежи слънчевата тропична година, наблюдавана от Земята, която по това време (спрямо епоха Е1900) е била с продължителност dтр.г./5505пр.н.е. = 365.24266 среднослънчеви денонощия. Съгласно казаното дотук, верижната дроб (календарната формула) на дробната част на началната тропична година, (5505 г. пр.н.е.), от която ще изведем календарната дроб на Българския циклов календар ще има следния вид:

   Получените календарни дроби дават следните значения на дробната част на земната слънчева календарна година и на нейната продължителност по това време – 5505 г. пр.н.е. спрямо епоха Е1900.

Untitled91

   Тази дроб е била разработена от персийския учен и поет Омар Хайям (1048 – 1123 г. н.е.) и е била в основата на персийския календар, въведен в 1079 г. н.е. и действащ в Иран до средата на XIX век. Високосните години в този календар в рамките на 33-годишния цикъл са годините: 3-та; 7-та; 11-та; 15-та; 24-та; 28-та и 32-та година от цикъла.

Untitled91

   Очевидно календарната дроб, даваща продължителност на календарната година 365.242661 денонощия, е най-подходящата за разработване на календар, тъй като продължителността на нейната календарна година е най-близка до този на тропичната година – 365.242653457 ср.сл. денонощия по това време спрямо епоха Е1900. Такъв календар ще има година по-продължителна от земната тропична година с 0.000007543 денонощия, а едно денонощие при такава календарна година ще се натрупва чак след 132573 години! Иначе казано, както и да се изменя продължителността на земната тропична година във времето поради намаляване околоосната скорост на въртене на Земята1, календарната година на такъв календар ще следва тропичната година с много висока точност!

   Казахме, че знаменателят на календарната дроб показва продължителността на цикъла,в който се редуват простите и високосните години в календара, а числителят показва броя на високосните години в този цикъл. В случая календарната дроб показва, че периодът наредуване на простите и високосните години в такъв календар ще бъде 511 календарни години, а броят на високосните години в този цикъл ще бъде 124.

   Прибавяйки по един ден на всеки 4 години (като високосна корекция) за изравняване напродължителността на календарната година с тази на тропичната и за връщане на момента нанастъпването на пролетното равноденствие на календарната дата, където е било преди 4 календарни години, ние всъщност поддържаме постоянна календарната дата на даденото събитие. Последната, 124-та високосна година, в която се прави високосна календарна корекция, е 496-та година от текущия 511-годишен векови високосно-корекционен период. След тази година до края на периода в продължение на 15 години високосни календарни корекции не се правят. Поради тази причина в първата година на новия 511-годишен векови високосно-корекционен период ще са се натрупали вече 4 средно-слънчеви денонощия, а календарната дата на даденото събитие ще се е отместила с 4 календарни дни към по-ранна календарна дата. За да върнем достигнатата календарна дата в 511-та година на преминалия 511-годишен векови високосно-корекционен период към истинската календарна дата на даденото събитие в 1-та година на новия 511-годишен векови високосно-корекционен период, „премахваме” натрупаните в продължение на 15 години без високосни корекции 4 среднослънчеви денонощия. Това става по следния начин:

   Нека „нулевият ден” преди първата календарна година на съответния нов 511-годишен векови високосно-корекционен период, след 15 години без високосна корекция на българската календарна година, да е достигнал, примерно, григорианската календарна дата 18-ти или 17-ти декември. Прибавяме натрупаните 4 календарни дни към достигнатата календарна дата като „нулеви” векови дни, за да я върнем на нейното истинско място поотношение на даденото събитие в края на първата година от новия 511-годишен вековиви сокосно-корекционен период. Така след 4 „нулеви” календарни дни началото на първата проста година от новия 511- годишен период ще бъде отново на 23-ти или на 22-и декември. Ако първата проста година от новия 511-годишен векови високосно-корекционен период е с включена високосна григорианска година, не забравяме, че началото на такава проста българска календарна година е на 23-ти декември предната година, а „нулевият” ден е на 21-и декември в края на същата тази първа проста година от новия 511-годишен вековивисокосно-корекционен период.

   Добавяйки един ден в първата високосна година от новия 511-годишен векови високосно-корекционен период, (в 4-та му година), точката на пролетното равноденствие се връща на календарната дата, където е била преди 514 години.

   В рамките на 511-годишния календарен цикъл високосните и простите календарни години са разпределени както следва, (виж Таблица 1).

   По отношение на броя на среднослънчевите денонощия в тропичната година, изменящ се във времето към „по-малко“ поради намаляване на околоосната скорост на въртене на Земята, точността на Българския циклов календар (спрямо епоха Е1900) и времето занатрупване на едно календарно денонощие, (което според нас е физическото възприятие за „плътността“ на времето – б.а.) са следните:

Към 4000 г. пр.н.е.:
365.242661 ср.сл.д. – 365.24257 ср.сл.д. = 0.000091 ср.сл.д./г.
Натрупване на 1 ден: 1д. : 0.000091 ср.сл.д./г. = 10989 г.

   След 10989 години

Към 3000 г. пр.н.е.:
365.242661 ср.сл.д. – 365.24250 ср.сл.д. = 0.000161 ср.сл.д./г.
Натрупване на 1 ден: 1д. : 0.000161 ср.сл.д./г. = 6211 г.

   След 6211 години

Към 2000 г. пр.н.е.:
365.242661 ср.сл.д. – 365.24244 ср.сл.д. = 0.000221 ср.сл.д./г.
Натрупване на 1 ден: 1д : 0.000221 ср.сл.д./г. = 4525 г.

   След 4525 години

Към 1 г. н.е.:
365.242661 ср.сл.д. – 365.24232 ср.сл.д. = 0.000341 ср.сл.д./г.
Натрупване на 1 ден: 1д. : 0.000341 ср.сл.д./г. = 2933 г.

   След 2933 години

Към 1900 г. н.е.:
365.242661 ср.сл.д. – 365.24222 ср.сл.д. = 0.000441 ср.сл.д./г.
Натрупване на 1 ден: 1д. : 0.000441 ср.сл.д./г. = 2268 г.

   След 2268 години

Към 2000 г. н.е.:
365.242661 ср.сл.д. – 365.242137 ср.сл.д. = 0.0005231 ср.сл.д./г.
Натрупване на 1 ден: 1д. : 0.0005231 ср.сл.д./г. = 1912 г.

   След 1912 години

Към 4000 г. н.е.:
365.242661 ср.сл.д. – 365.24207 ср.сл.д./г. = 0.000591 ср.сл.д./г.
Натрупване на 1 ден: 1д. : 0.000591 ср.сл.д./г. = 1692 г.

   След 1692 години

Untitled92

   Забележка: 496-та година от текущия 511- годишен векови високосно-корекционен календарен период е 124-та му високосна година, а 4-та година от новия 511- годишен векови високосно-корекционен календарен период е 1-та му високосна година. Календарната година, съответстваща на даден високосен (кратен на 4) номер от таблицата, като година е също високосна. Например: 7516 г. (кратна на 4), съответстваща на № 362 от ХV-я 511-годишен период е проста, защото 362 не е кратно на 4, докато 7518 г. от същия този период не е кратна на 4, но съответства на № 364 от таблицата, е високосна, защото 364 е кратно на 4.

   Като имаме предвид, че в рамките на 511-годишния векови високосно-корекционен период на редуване на прости и високосни години, механизмът на високосната корекция в Българския циклов календар се запазва, независимо от изменението на продължителността на земната тропична година във времето, очевидно е, че календарната година на Българския циклов календар ще следва с висока точност земната тропична година и ще бъде близка до нейната продължителност за много, много дълъг период от време! При това, точката на пролетното равноденствие, независимо от броя на денонощията в земната тропична година, при всеки нов 511-годишен календарен цикъл ще бъде винаги на календарната дата, където е била в първата високосна година на предидущия такъв календарен цикъл. Разбира се, ако вече се е натрупало едно денонощие (след хилядите години – б.а.), то се премахва и календарът е отново точен за следващите години до натрупване на следващото денонощие в следствие разликата между текущата продължителност на земната тропична година и продължителността на календарната година на Българския циклов календар. С други думи, оказва се, че календарната дроб 124/511, даваща дробната част от продължителността на календарната година на Българския циклов календар, е изключително стабилна във времето по отношение на изменението на земно-слънчевата тропична година и на нейната продължителност в денонощия в зависимост от скоростта на околоосното въртене на Земята, [4]

   Така точността на Българския циклов календар, свързана с околоосната скорост на въртене на Земята, е устойчиво свързана с изменението на плътността на времето по отношение на броя на денонощията в тропичната и в календарната година. А поради това, че в основата на Българския циклов (слънчев) календар е заложен конструктивния принцип на Календара на Слънцето на библейския патриарх Енох – четири тримесечия календарни дни, [10], с добавянето на „нулев” ден към календарната му година, Българският циклов календар е вече свързан и с Вселенското генезисно Свръхвреме, т.е. с големите периоди на Югите, които говори древната индийска хронология [1,2].

_______________________________________________
[1] Най‐голямо влияние на забавянето на скоростта на околоосното въртене на Земята оказва Луната!

Литература:
1. Swami Sri Yukteswar Giri, KAIVALYA DARSANAM, published bi Self-Realization Fellowship, Los Angeles, California, 1972
2. D’Alveydre, Saint-Yves, L’Archéomètre, Guy Trédaniel 1912, 65, rue Claude-Bern
75005 Paris
3. Климишин И. А., Календарь и хронология, изд. „Наука” ГРФМЛ– Москва, 1985г.
4. Куликов К. А., Вращение Земли, изд. „Недра”– Москва, 1985г.
5. Хренов Л. С., Голуб И.Я., Времяи календарь, изд. „Наука” ГРФМЛ– Москва, 1987г.
6. Волдомонов Н.В., Календарь: прошлое, настоящее, будущее, изд. „Наука” ГРФМЛ–Москва, 1987г.
7. Бахши Иман, Джагфар Тарихы (Летописите на Джагфар), т.2, под редакцията на в-к „Булгар иле”, изд. Оренбург, 1994г.
8. Бахши Иман, Джагфар Тарихы (Летописите на Джагфар), т.3, под редакцията на в-к „Булгар иле”, изд. Оренбург, 1997г
9. Абалакин В.К. и колектив, Астрономический календарь, постоянная часть, изд. „Наука” ГРФМЛ– Москва, 1985г.
10. Христова Боряна, Книга на Енох, превод, етиопска версия, изд. „Кралица Маб”-2008г.