Надхитряване на звездите

master_and_sri_yukteswar_in_a_religious_procession__serampore__1935-364x619-265x450

Глава 16  

Надхитряване на звездите

— Мукунда, защо не си вземеш един астрологически амулет?

— Защо ми е, Учителю? Аз не вярвам в астрологията.

— Това в никакъв случай не е въпрос на вяра. Единстве­ното приемливо научно отношение към всяко нещо трябва да бъде дали то е истинно. Законът на гравитацията е работел също така ефективно преди Нютон, както и след него. Кос­мосът би бил истински хаос, ако законите му не действаха без санкцията на човешката вяра.

Шарлатаните са докарали науката за звездите до днешна­та й лоша слава. Астрологията е твърде обширна както в ма­тематически[1], така и във философски смисъл, за да бъде схваната правилно, освен от хора със задълбочено разбиране. То­ва, че невежите разчитат неправилно небето и виждат там драсканици вместо писмена, напълно може да се очаква от нашия несъвършен свят. Но не бива да смесваме мъдростта с „мъдреците”.

Всички части на творението са свързани помежду си и взаимно си влияят. Балансираният ритъм на вселената се ко­рени във взаимодействието – продължи моят гуру. – Хората, в своя човешки аспект, трябва да се сражават с два вида сили: първо, с безпорядъка в собственото си същество, причинен от смесването на елементите земя, вода, огън и въздух с веч­ните елементи, и второ – с външните дезинтегриращи сили на природата. Докато човек се бори със своята смъртност, той е подложен на влиянието на неизброимите изменения на земята и небето.

Астрологията изучава как човек реагира на влиянието на планетите. Звездите не притежават съзнателна благосклон­ност или враждебност; те просто излъчват положителна и от­рицателна енергия. Сама по себе си тя не помага и не вреди на човечеството, но създава легални канали за външно дейс­твие на закона за равновесие между причина и следствие, кой­то всеки човек е задвижил в миналото.

Детето се ражда в този ден и час, когато небесните лъчи са в математическа хармония с неговата индивидуална карма. Хо­роскопът му е предизвикателен портрет, разкриващ неизменимото му минало и вероятните бъдещи резултати от това мина­ло. Но рождената карта може да бъде правилно интерпретирана само от човек с интуитивна мъдрост, а такива са малцина.

Вестта, отчетливо запечатана на небесата в момента на раждане, не цели да подчертае наличието на някаква неумо­лима съдба – резултат от миналото добро и зло, а да подбуди човешката воля да избяга от всеобщото робство. Човек може да престане да прави това, което е правел. Никой друг освен самия той не е бил подбудител на причините, чиито следст­вия преобладават сега в живота му. Той може да преодолее всяко ограничение, първо, защото го е създал чрез собствени­те си действия, и второ – защото притежава духовни ресурси, неподвластни на натиска на планетите.

Суеверното страхопочитание към астрологията прави чо­века автомат, робски зависим от механично ръководство. Мъдрият човек побеждава своите планети, т. е. своето минало, като прехвърля зависимостта си не към творението, а към Твореца. Колкото повече осъзнава своето единство с Духа, толкова по-малко над него господства материята. Душата е вечно свободна; тя е безсмъртна, защото е неродена. Звезди­те не могат да я управляват.

Човекът е душа и има тяло. Когато правилно определи идентичността си, той загърбва всички принудителни шабло­ни. Дотогава, докато остава объркан в обичайното си състо­яние на духовна амнезия, ще са му познати фините окови на закона на околната среда.

Бог е хармония. Поклонникът, настроен към нея, никога няма да извърши някое неправилно действие. Постъпките му ще бъдат вярно и естествено приведени в съответствие с аст­рологичния закон. След дълбока молитва и медитация той влиза в досег със своето божествено съзнание. Няма по-голя­ма сила от тази вътрешна защита.

— Тогава защо, скъпи Учителю, ми препоръчвате да но­ся астрологически амулет? – Осмелих се да задам този въп­рос след дълго мълчание, по време на което се опитвах да осмисля внушителния разказ на Шри Юктешвар.

— Само когато пътникът е достигнал своята цел, може да захвърли картата. По време на пътешествието трябва да се възползва от всяка удобна възможност за съкращаване на пъ­тя. Древните риши са открили множество начини за съкра­щаване на периода на изгнаничество на човека в илюзията. В закона на кармата има някои механически черти, които уме­ло могат да бъдат регулирани с пръстите на мъдростта.

Всички човешки бедствия произтичат от престъпване на вселенския закон. В Писанията се подчертава, че човек тряб­ва да удовлетвори законите на природата, без в същото време да дискредитира божественото всемогъщество. Той би тряб­вало да каже: „Господи, вярвам в Тебе и зная, че Ти можеш да ми помогнеш, но също така искам да направя всичко по сили­те си, за да не извърша нищо лошо, така както е било в мина­лото.” Чрез множество средства – молитва, сила на волята, йогическа медитация, общуване със светци, използване на ас­трологически амулети – неблагоприятните въздействия на ми­налите лоши постъпки могат да бъдат намалени или сведени до нула.

Точно както домът може да бъде снабден с медна пръчка, за да се предотврати удар на мълния, така с различни защит­ни мерки може да се облагодетелства храмът на тялото. Пре­ди столетия нашите йоги открили, че чистите метали отде­лят астрална светлина, оказваща мощно противодействие на негативните влияния на планетите. Във вселената постоянно циркулират фини електрически и магнитни лъчения. Когато тялото на човека получава помощ, той не знае за това, когато то се разрушава, той пак е в неведение. Можем ли да напра­вим нещо?

Нашите риши обърнали внимание на този проблем. Те открили, че е полезно не само съчетанието на метали, но и на растения, а най-ефективни от всичко са истинските скъпо­ценни камъни, не по-малки от два карата. Превантивното из­ползване на астрологията рядко се е изучавало сериозно из­вън Индия. Малко известен факт е, че подходящите препара­ти от скъпоценни камъни, метали или растения са безполез­ни, ако не се спази нужното им тегло и ако тези лечебни фак­тори не се носят направо върху кожата.

— Господине, аз несъмнено ще последвам съвета ви и ще си купя гривна. Интригува ме мисълта, че можем да надхит­рим планетите!

— За общи цели те съветвам да използваш амулет, напра­вен от злато, сребро и мед. А за специфична цел си вземи грив­на от сребро и олово – даде щателни указания Шри Юктешвар.

— Гуруджи, каква „специфична цел” имате предвид?

— Звездите се готвят да проявят недружелюбен интерес към теб, Мукунда. Но не се бой. Ще бъдеш защитен. След около месец черният ти дроб ще ти причини много тревоги. Планирано е болестта да трае шест месеца, но като използ­ваш астрологичния амулет, ще намалиш периода на двадесет и четири дни.

Още на следващия ден намерих бижутер и скоро носех амулета. Здравето ми беше отлично, предсказанието на Учи­теля излетя от главата ми. Той замина от Серампор, за да посети Бенарес. Тридесет дни след нашия разговор почувст­вах внезапна болка в областта на черния дроб. Следващите седмици бяха мъчителен кошмар. Тъй като не исках да безпо­коя своя гуру, аз смятах, че ще мога мъжествено да понеса изпитанията сам.

Но двадесет и три дни мъчения разколебаха моето реше­ние и аз заминах за Бенарес. Там Шри Юктешвар ме посрещ­на с необичайна топлота, но нямаше възможност да останем насаме, за да му разкажа за неволята си. Този ден множество поклонници посетиха Учителя просто за да получат даршан[2]. Болен и забравен, аз седях в ъгъла. Едва след вечеря всички гости си отидоха. Моят гуру ме повика на осмоъгълния бал­кон на къщата.

— Навярно си дошъл заради смущенията в черния си дроб. – Шри Юктешвар гледаше настрани, разхождаше се напред-назад, закривайки от време на време лунната светлина. – Я да видим, страдаш от двадесет и четири дни, нали?

— Да, господине.

— Моля те, направи коремните упражнения, на които съм те учил.

— Ако знаехте степента на моето страдание, Учителю, не бихте искали да правя упражнения. – Все пак аз направих слаб опит да му се подчиня.

— Казваш, че те боли, пък аз казвам, че не те боли. Как може да съществува такова противоречие? – въпросително ме погледна моят гуру.

Бях зашеметен, а после ме обхвана щастливо чувство на облекчение. Вече не усещах непрекъснатото мъчение, което почти не ми даваше да спя цели седмици. При думите на Шри Юктешвар страданието изчезна, сякаш никога не е и същест­вувало.

Понечих да коленича в краката му в знак на благодар­ност, но той бързо ми попречи.

— Не ставай дете. Стани и се наслади на красотата на луната над Ганг. – Но очите на Учителя светеха щастливо, докато стоях мълчалив край него. От отношението му разб­рах, че иска да почувствам: не той, а Бог е лечителят.

И днес нося тежката гривна от сребро и олово – спомен за онзи отдавна отминал незабравим ден, когато отново се убе­дих, че живея с наистина свръхчовешка личност. По-късно, когато водех свои приятели за лечение при Шри Юктешвар, той неизменно препоръчваше скъпоценни камъни или гривни, величаейки употребата им като акт на астрологическа мъд­рост.

От детството си имах предубеждение към астрологията, отчасти защото бях видял много хора да се привързват роб­ски към нея, отчасти поради предсказанието, направено ми от нашия семеен астролог: „Ще се жениш три пъти и два пъ­ти ще бъдеш вдовец.” Мрачно размишлявах над това, чувст­вайки се като коза, очакваща да бъде принесена в жертва пред храма на тройния брак.

„Трябва да се подчиниш на съдбата си – беше отбелязал моят брат Ананта. – В хороскопа ти вярно е написано, че през ранните си години ще избягаш от къщи, за да отидеш в Хималаите, но ще бъдеш върнат принудително. Предвиждането за твоите женитби със сигурност също ще се сбъдне.”

Една нощ ме осени ясна интуиция, че цялото пророчест­во е лъжливо. Изгорих свитъка с хороскопа и поставих пепел­та в един хартиен плик, на който написах: „Семената на ми­налата карма не могат да покълнат, ако са се изпекли върху божествения огън на мъдростта.” Поставих плика на видно място. Ананта веднага прочете предизвикателния коментар.

— Не можеш да унищожиш истината така лесно, както из­гори този хартиен свитък – засмя се пренебрежително брат ми.

Вярно е, че на три пъти, преди да достигна зряла възраст, семейството се опита да уреди годежа ми. Всеки път аз отказ­вах да се съобразя с тези планове[3], знаейки, че моята любов към Бога е по-непреодолима от всеки астрологически натиск от миналото.

„Колкото по-дълбоко е самоосъзнаването на човека, толкова повече въздейства той на вселената с фините си духовни вибрации и толкова по-малко самият той се влияе от потока на явленията.” Тези думи на Учителя често се връщаха в ума ми и ме вдъхновяваха.

От време на време аз казвах на астролозите да подберат най-лошите ми периоди според указанията на звездите и все пак и тогава успявах да осъществя всичко, с което се захва­щах. Вярно е, че успехът ми през тези периоди се съпровож­даше от необикновени трудности. Но убеждението ми винаги се потвърждаваше: вярата в божественото покровителство и правилното използване на волята, дадена на човека от Бога, са сили, много по-могъщи от тези, които може да свика под знамената си „обърнатата чаша” на небето.

Стигнах до извода, че звездният запис при раждането не означава, че човек е марионетка в ръцете на миналото. По­сланието му по-скоро е повод за гордост: самите небеса се стремят да подбудят решителността на човека да се освободи от всякакви ограничения. Бог е създал всеки човек като ду­ша, надарена с индивидуалност, следователно – същностно важна за структурата на вселената, независимо от това дали временната й роля е да бъде опорен стълб или паразит. Свободата на човека е окончателна и незабавна, ако той пожелае това. Тя зависи не от външни, а от вътрешни победи.

Шри Юктешвар откри математическото приложение на 24 000-годишния цикъл на точката на пролетното равноден­ствие за настоящата епоха[4]. Цикълът се разделя на Възходя­ща дъга и Низходяща дъга, всяка по 12 000 години. Във всяка дъга има четири юги или епохи, наречени кали, двапара, тре­та и сатя, съответстващи на гръцките идеи за желязна, брон­зова, сребърна и златна епоха.

С многобройни изчисления моят гуру определи, че послед­ната калиюга, или железен век на възходящата дъга, е започ­нал приблизително през 500 г. пр. Хр. Желязната епоха, ко­ято трае 1200 години, е период на материализъм. Тя завърш­ва през около 1700 г. Тази година възвестява началото на двапараюга, 2400-годишен период на развитие на електрическа­та и атомната енергия, епоха на телеграфа, радиото, самоле­тите и други унищожители на пространството.

3600-годишният период на третаюга ще започне през 4100 г. Ще се характеризира с всеобщо познаване на телепатични­те връзки и други унищожители на времето. През 4800-те го­дини на сатяюга, последната епоха от възходящата дъга, ра­зумът на човека ще бъде напълно развит, той ще действа в хармония с божествения план.

След това за света ще започне[5] низходящата дъга от 12 000 години, начеваща със залязващ 4800-годишен златен век. Чо­век постепенно ще затъва в невежество. Тези цикли са веч­ните кръгове на мая, контрастите и относителностите в све­та на явленията[6]. Хората един след друг се избавят от затво­ра на дуализма на творението, щом се събудят за съзнание на неразривното си божествено единство с Твореца.

Учителят разширяваше моите познания не само по аст­рология, но и върху Свещените писания на света. Поставяйки светите текстове върху чистата маса на своя ум, той беше в състояние да ги разреже със скалпела на интуитивното ос­мисляне и да отдели грешките и интерполациите на учените от истините, изначално изразени от пророците.

„Съсредоточете погледа си върху върха на носа.” Тази неточна интерпретация на една строфа от Бхагавадгита[7], широко приета от източните пандити и западните преводачи, често предизвикваше критическия хумор на Учителя.

— Пътят на един йогин и без друго е достатъчно необик­новен – отбелязваше той. – Защо да го съветваме да става и кривоглед? Истинското значение на насикаграм е „началото на носа”, а не „върхът на носа”. Носът започва от точката между веждите, мястото на духовното зрение[8].

Тъй като един от афоризмите на Санкхя[9], „Ишвара-асиддхех”, гласи: „[За Бога на Творението не може да се съди], защото Бог е неустановен”[10], много учени наричат цялата философия атеистична.

„Тази строфа не е нихилистична – обясняваше Шри Юк­тешвар. – Тя просто означава, че за непросветления човек, за­висещ във всички окончателни изводи от сетивата си, дока­зателството за Бога ще остане неведомо и поради това – не­съществуващо. Истинските последователи на Санкхя с непо­колебимото прозрение, родено от медитация, са разбирали, че Бог съществува и е познаваем.”

Учителя обясняваше християнската Библия с прекрасна яснота. Именно от моя индийски гуру, непринадлежащ към официалния списък на членовете на християнството, аз се на­учих да възприемам безсмъртната същност на Библията и да разбирам истината в твърдението на Христос – несъмнено най-вълнуващото и непреклонно, което някога е било изричано: „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.”[11] Великите учители на Индия са формирали своя живот спо­ред същите божествени идеали, които вдъхновяват Иисус. Те са негови наречени родственици: „Защото, който изпълни во­лята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и май­ка.”[12] „Ако вие пребъдете в словото Ми, посочва Иисус, на­истина сте мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.”[13] Всички свободни, господари на самите себе си, христосоподобните йоги на Индия са част от едно безсмъртно братство: на онези, които са достигнали ос­вобождаващо знание за Единия Отец.

— Историята на Адам и Ева ми е съвсем непонятна! – отбелязах доста разпалено аз един ден скоро след като бях започнал да се мъча с тази алегория. – Защо Бог е наказал не само виновната двойка, а и невинните неродени потомци?

Учителя беше по-развеселен от моята разгорещеност, от­колкото от моето невежество.

— Битие е дълбоко символична книга и не трябва да се приема буквално – обясни той. – Нейното „дърво на живота” е човешкото тяло. Гръбначният мозък прилича на преобър­нато дърво, като косата на човека са неговите корени, а аферентните и еферентните нерви – неговите клони. На дървото на нервната система има много доставящи удоволствие пло­дове или сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. На тях човек има пълно право да се наслаждава, но му е бил заб­ранен сексът, „ябълката” в средата на телесната градина[14].

„Змията” олицетворява свитата на кълбо гръбначна енер­гия, стимулираща половите нерви. „Адам” е разумът, а „Ева” – чувството. Когато емоцията, или Ева-съзнанието във всяко човешко същество бъде овладяно от половия импулс, неговият разум, или Адам също бива победен[15].

Бог е създал човешкия род, материализирайки телата на мъж и жена чрез силата на Своята воля. Той дарява новия вид със способността да създава деца по същия „непорочен” или божествен начин[16]. Тъй като дотогава Неговата проява в ин­дивидуализирана душа се е ограничавала с животните, свърза­ни с инстинкта и лишени от възможностите на пълния разум, Бог е направил първите човешки тела, наречени символически Адам и Ева. В тях с цел благоприятна възходяща еволюция Той пренесъл душите, или божествената същност на две животни[17]. В Адам, или мъжа преобладавал разумът; в Ева, или жената – чувството. Така бил изразен дуализмът, или полярността, ко­ято лежи в основата на света на явленията. Разумът и чувство­то остават в рая на съвместната радост дотогава, докато чо­вешкият ум не бъде подлъган от змиевидната енергия на жи­вотинските склонности.

Поради това човешкото тяло е не само резултат от еволю­цията на животните, но е и създадено от Бога с акт на специал­но творение. Животинските форми са твърде груби, за да изразят пълната божественост. Човешкото същество единствено е получило като уникален дар огромен духовен капацитет – „хилядолистния лотос” на мозъка, а също и силно пробудени окултни центрове в гръбнака.

Бог, или Божественото Съзнание е присъствало в първата сътворена двойка, съветвайки я да се наслаждава на всички човешки сетива, без да се концентрира върху сетивото за до­пир[18]. То било забранено, за да се избегне развитието на полови органи, което би въвлякло човечеството в по-низшия животински начин на размножаване. Предупреждението да не се съживява подсъзнателно присъстващата животинска памет не било взето под внимание. Възобновявайки грубия начин за създаване на потомство, Адам и Ева излезли от състоянието на небесно блаженство, естествено за първоначалния съвършен човек.

Знанието за „добро и зло” се отнася към дуалистичната принуда на космоса. Попадайки под властта на мая чрез неп­равилното използване на разума и чувството, или Ева-и-Адам-съзнанието, човек се отказва от правото си да влезе в небесна­та градина на божествената самоудовлетвореност[19]. Личната отговорност на всяко човешко същество се състои в това да възвърне „предците” си, или дуалистичната природа в единна­та хармония – Рая.

Когато Шри Юктешвар свърши своя разказ, аз по нов на­чин погледнах страниците на Битие.

— Скъпи Учителю – казах аз, – за пръв път изпитвам ис­тинско синовно задължение към Адам и Ева!

_____________________________________________

[1] От астрологическите указания в древните индуиски Писания учените са успели правилно да установят данните от живота на техните автори. Ришите са притежавали много голямо научно знание. В В Каушитаки-брахмана намираме откъси с точни астрологични данни, които показват, че през 3100 г. пр. Хр. индусите са били много напреднали в астрономията, която е имала практическа стойност при определяна на благоприятното време за астрологическите церемонии. В една статия от февруари 1934 г. в списанието Изток-Запад се дава следното резюме за Джиотиш или комплекса от ведически астрономически трактати: „Той съдържа научно знание, което поставя Индия на  първо място сред древните нации и я прави Мека за всички търсачи на истината. Брахмагупта, един от трудовете в Джиотиш, който е много древен, представлява астрономически трактат, занимаващ се с такива проблеми като хелиоцентричното движение на планетите в нашата слънчева система, наклона на еклиптиката, сферичната форма на Земята, отразената светлина на Луната, денонощното въртене на Земята около оста си. наличието на неподвижни звезди в Млечния път, закона на гравитацията и други научни факти, които не са се били появили в западния свят до времената на Коперник и Нютон”.

Сега е добре известно, че т.н. арабски цифри, символи, без които развитието на математиката би било много трудно, са дошли в Европа през девети век посредством арабите, но първоизточникът им е Индия, където тази система на обозначение е била формулирана още в древността. Допълнителна светлина върху огромното научно наследство на Индия може да се намери в книгите на д-р П. С. Рей История на индийската химия и на д-р Б. Н. Сил Позитивните науки на древните индуси.

[2] Благословия, която се излива върху посетителя само при вида на светеца.

[3] Едно от момичетата, които моето семейство беше избрало като възможна булка за мене, по късно се ожени за моя братовчед Прабхаш Гхандра Гхош.

[4] Серия от тринадесет статии, посветени на историческото потвърждение на теорията на Шри Юктешвар за югите, излезе в списанието Изток-Запад (Лос Анжелис) през периода от септември 1932 г. до септември 1933 г.

[5] През 12500 г.

[6] Индуиските Писания определят съвременната световна епоха като калиюга, поставяйки я в много по-дълъг вселенски цикъл от простия 24000-годишен равноденствен цикъл, с който се занимава Шри Юктешвар. Според писаният вселенският цикъл е 4300560000 години и измерва Деня на Творението или продължителността на живота, предназначен за нашата планетна система в настоящата й форма. Тази огромна цифра, дадена от ришите, се базира на връзката между дължината на слънчевата година и величината Пи (3.14159265359, отношението на дължината на окръжността към нейния диаметър).

Продължителността на живот на цялата вселена според древните пророци е 314159000000000 слънчеви години или „един век на Брахма”.

Учените оценяват настоящата възраст на Земята на около два милиарда години, основавайки заключенията си върху изследване на оловни руди, останали в резултат на радиоактивността в скалите. Индуиските Писания заявяват, че планета като нашата се разпада по една от две причини: жителите й като цяло стават или напълно добри, или  напълно лоши. По този начин световният разум генерира сила, която освобождава пленените атоми, държани заедно като Земя.

Понякога се публикуват страшни предсказания, вещаещи предстоящ „край на света”. Последното беше направено от преп. Дж. Лонг от Пасадена, който оповести, че „Денят на Страшния съд” ще бъде 21 септември 1945 г. Журналистите от United Press попитаха за моето мнение. Обясних им, че световните цикли следват определена прогресия в съответствие с божествения план. Не предстои никакво унищожаване на Земята. Все още нашата планета в настоящата си форма има в запас два билиона години на възхождащи и низхождащи равноденствени цикли. Числата, дадени от ришите за различните световни епохи, заслужават внимателно изучаване от страна на Запада. Сп. Time (17 декември 1945, стр. 6) ги нарича „надеждна статистика”.

[7] БГ VI.13:

Като държи тялото, главата и врата си

изправени и неподвижни

непоколебимият йогин приковава своя поглед

във върха на носа си, без да гледа наоколо.

Същото се твърди и в Йога-сутра, 1.35 вж. Йога-Даршана. С. Евразия, 1998, с. 457-464.

[8] Светило за тялото е окото; затова, когато твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно; и тъй гледай: светлината що е в тебе, да не е тъмнина”. (Лука 11:34-45).

[9] Една от шестте системи на индийската философия. Санкхя учи на окончателно освобождене чрез познаването на двадесет и петте принципа, като се започне с пракрити, или природата и се свърши с пуруша, или душата.

[10] Санкхя – правачана-сутра, 1:92.

[11] Матей 24:35

[12] Матей 12:50

[13] Йоан 8:31-32. Свети Йоан свидетелства: „А на всички ония, които Го при­еха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии” (Йоан 1:12).

[14] „… плодове от дърветата можем да ядем, само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете” (Битие 3:2-3).

[15] „… жената, която ми даде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох… Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох”. (Битие 3:12-13)

[16] „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я”. (Битие 1:27-28).

[17] „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа” (Битие 2:7).

[18] „Змията (половата сила) беш най-хитра от всички полски зверове (всяко друго сетиво на тялото)” (Битие 3:1).

[19] „И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде” (Битие 2:8). „Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет” (Битие 3:23). Съзнанието на божест­вения човек, създаден отначало от Бога, било съсредоточено във всемогъ­щото единично око в челото (на изток). Всесъзидателните сили на неговата воля, фокусирана в тази точка, били загубени за човека, когато той започ­нал да „обработва земята” на своята физическа природа.

— из “Автобиграфия на един йогин”