Точно определяне на началото на календарната система

2Написана от Таньо Танев, Ангел Манев

Археометричен анализ

Проблемът с измерването на времето е стар, колкото е стар и светът. В историята си човечеството е използвало най-различни еталони за единица време. Като се започне от един миг – едно мигване с клепачите, премине се през времето, за което изгаря една свещ и се стигне до Големите Юги – периоди от хиляди и стотици хиляди години. Особен интерес в хронологията представля- ва създаването на календарна система. Според официалната терминология кален- дар означава система от големи интервали от време, основана на периодичното движение на небесните тела: Слънцето в слънчевите календари, Луната в лунните календари и едновременно Слънцето и Луната в лунно-слънчевите календари.

За основа на календарните сметки се приема единицата денонощие – времето, за което Земята прави едно завъртане около оста си. Като оставим настрани въпроса с нелинейността на времето, могат да се формулират два подхода при анализа на календарните системи – Първият, условно наречен материалистичен и Вторият – духовен. Самата дума календар произлиза от латински и означава дългова книжка. В древен Рим длъжниците е трябвало да изплатят дълга си в деня календ, първите дни от месеца. Още тук се предпоставя чисто прагматичният подход в анализа на календарните системи. Налага се становището, че хората са създали календарите си, за да могат по-лесно да организират икономическия си живот. Този подход, според нас, е дълбоко погрешен и не дава възможност да се анализира човешката история в дълбочината на времето и на времената. Според нас, в основата на необходимостта да се създават календари стои еволюцията на сетивата на човеците. В дълбока древност хората са имали будни сетива, и са възприемали въздействията на Космоса от различните части от Небесния свод. Те са „виждали” кой им въздейства и от къде е идвало това въздействие, поради което са му приписвали и божествен произход. Във всички митологии планетата Марс е планета на бога на войната. Това е така, защото Древните са имали спомен за станалото и ставащото на тази планета до 17 век [1]. Така на базата на преки сетивни възприятия или спомени от цялостния им духовен живот човеците са знаели кога и къде от Небето кой и как им е въздействувал и са изграждали съответните технологични системи за връзка с тези въздействия.

В последствие, когато тези човешки сетива или спомени са ставали все по-неясни или замъглени, наложило се е да се изгради календарна система, за да могат хората винаги по едно и също време, когато Земята се намира в определено положение спрямо „Неподвижните звезди”, да прилагат тези технологии, без да „усещат” вече кой ги „гледа” от Космоса. Така са възникнали системите от празници – първо като необходимост за духовна дейност, свързана с Небето и звездите, а след това като повод за веселба и удоволствие.

От източните мъдреци се знае, че планетните спътници обикалят около своите планети, а планетите, въртейки се около оста си, обикалят заедно със своите спътници около Слънцето. То от своя страна пък взема една звезда за свой двойник /такава звезда за нашето Слънце – енергиен клас G II 5 – е звездата η от зодиакалното съзвездие Риби/ и обикаля около нея с планетите си за около 26000 години. Това е явлението „прецесия” на земната ос, което е свързано през същия този период и с цикличното изменение на ъгъла на наклона на земната ос спрямо полюсната ос на еклиптиката. Но Слънцето също така има и едно друго, дискретно движение, вместващо се в прецесионния 26000 годишен период. То е също циклично и обхваща период от 24000 години. Това движение е известният на всички древни азиатски Школи – 24000 годишен хармоничен цикъл, визиращ вибрационно /и музикално/ прецесията на равноденствията и съединението на Слънцето със Сатурн в 15-я градус на зодиакалното съзвездие Козирог, където понастоящем е датата на Рождеството. Движейки се по своя видим прецесионен път и изпълнявайки същевременно дискретния 24000 годишен хармоничен и вибрационен цикъл на прецесията, Слънцето обикаля и около един Велик център, наречен „Вишнунабхи” или „Вратата към невидимото”, който е седалището на творческата сила БРАХМА [2]. БРАХМА регулира Дхарма – умствената сила, добродетел на вътрешния, в това число и човешкия свят. Когато Слънцето в обиколката си около своя двойник, който не е в центъра на тази обиколка, се доближи до мястото, което е най-близко до „Вратата към невидимото”, а това става, когато есенното равноденствие навлезе в зодиакалното съзвездие Овен (за нашата електрична двойка от две дайва юги по 12000 години), тогава умствено-сетивните и интелектуални възможности на човека получават такова развитие, че той може лесно да схваща и разбира всичко, дори и тайните на Невидимото, които са зад нашия видим свят. След 12000 години, когато Слънцето в своя видим път достигне точката, която е най-отдалечена от „Вратата към невидимото”, а това става, когато есенното равноденствие навлезе в началото на зодиакалното съзвездие Везни (пак за нашата електрична двойка), тогава умствено-сетивните и интелектуални възможности на човека така западат и се замъгляват, че той не може да долови нищо духовно и невидимо зад грубото материално създание на нашия физически земен свят. След изтичането на низходящия 12000 годишен период отново започва развитие на сетивата, които приобщават човека към Невидимата, духовна същност на Света.

При това умствено-сетивните и интелектуални възможности на човека не се развиват „скоростно”, а постепенно и в рамките на четири етапа – юги, изграждащи 12000 годишните периоди на възходящите и низходящите арки на това развитие. Разположени по своята продължителност, етапите на развитието на човешките възможности са показани на фигура 1. Те са следните:

2фиг.1

I-ви период / етап / – „Кали Юга” / 1200 год. / – През този период човекът не схваща и не разбира нищо отвъд материалното на нашия земен физически свят.

II-ри период / етап / – „Двапара Юга” / 2400 год. / – През този период човекът схваща и разбира фините енергии и материи, които са градивните първопричини на нашия материален външен свят и схваща техните качества и свойства.

III-ти период / етап / – „Трета Юга” / 3600 год. / – През този период човекът схваща и разбира невидимия източник на всички енергии и сили, на които Съзиданието дължи своето съществуване! Земният човек е с отворени умствено-сетивни и интелектуални възможности за възприемане, разбиране и ориентиране по отношение на енергиите, силите и въздействието на Невидимото върху нашия видим земен свят, идващи от различни посоки и в различно време на единното време-пространство на Вселената и на далечния Космос поради въртенето на Земята около Слънцето.

IV-ти период / етап / – „Сатя Юга” / 4800 год. / – През този период човешките умствено-сетивни и интелектуални възможности са такива, че човекът схваща и възприема всичко, дори животворящият Дух на Невидимото и на Словото, които са зад нашия видим материален свят.

За тази периодизация на Космическия век и динамиката на изменение на човешкия умствено-сетивен потенциал са знаели и еврейските мъдреци от Стария завет [3], в това число и пророк Ездра. В своята Трета книга (Езд 14:10,11,12) той предава разговора си с Господа. В този разговор Господ му обяснява периодизацията на низходящата Дайва юга, състояща се от 12000 години и му посочва изминалите до момента на разговора етапи и оставащите времена до настъпването на новия Космически век. Хронологичното привързване на събитията е показано на фигура 2.

В тази връзка нашите предци от времето на „Трета Юга” / низходяща /, която обхваща периода от време от 6701 г. до 3101 г.пр.н.е. на отминалата прецесионна Космическа ера на планетата Земя, са знаели, че от определен момент нататък възможностите на човеците, описани за периода „Трета Юга”, започват чувствително да намаляват, постепенно да се замъгляват и да изчезват. Знаели са, че със смяната на времената и с настъпването на следващия период „Двапара Юга” / низходяща /, знанията и разбиранията на човека ще бъдат свързани с материята и с материалното в нашия физически земен свят, но не и с въздействието на Невидимото и духовното върху него, както и с посоките и с времето на това въздействие.

3фиг.2

От този момент нататък на нашите предци, постепенно губещи своите умствено-сетивни и интелектуални възможности за директно възприемане на въздействието на Невидимото върху видимото, вече им е необходим ориентир в материята, който да им дава възможност по всяко време да знаят къде се намира Земята по своята орбита около Слънцето. По този начин те ще могат да прилагат старите си технологии за връзка с духовните сили и въздействия, но вече без да ги виждат и възприемат директно. Наложило се е да бъде създаден КАЛЕНДАРА. НО! Началото на всеки календар, за да изпълнява духовните си функции, трябва да бъде еднозначно и точно локализирано във времето. Ясно е, че такъв ориентир може да бъде даден само от Небето! По това време древните са имали непосредствени възприятия за структурата и динамиката на небесните тела. Следователно те са търсили такава подредба на светилата на небесната сфера, която да показва момента на смяната на времената от духовност към материя.

Всеки народ е имал своя отправна точка за датиране на историческите събития. Едни са поставяли за начало на календара си някакво историческо събитие. Например римляните- от основаването на Рим – 21.04.753 г.пр.н.е., египтяните – от началото на управление на всяка следваща династия. Други народи са се опитвали да поставят началото на календара си от годината на Сътворението на Света. Всяка световна религия датира Сътворението според своите „виждания” и го определя различно. Юдеите датират това събитие в 3761 г.пр.н.е, мохамеданите от 16 юли 622 г. от н.е., будистите от 543 г.пр.н.е. и т.н. Известни са също и така наречените Александрийска ера – 5500 г.пр.н.е. и Антиохийска ера – 5969 г.пр.н.е.. Не ни е известно какви са езотеричните причини за фиксирането на тези дати. От българската история е известно, че Константин Преславски е използувал за начало на времевия отчет на българите годината 5505 г.пр.н.е. Тази година се дискутира и от Васил Златарски [6]. Никъде, обаче, не се посочва точна дата за началото на това летоброене. А това, според нас, е предизвикателство пред науката!

Нашият подход към проблема за началото на календара е археометричен и включва в себе си мултидисциплинарно възстановяване на ситуацията на прехода, показан от Небето. За целта се проведе пълен астрологичен и астрономичен анализ на констелационните особености на планети, звезди и съзвездия през цялата 5505 година пр.н.е. Оказва се, че на 15.08.5505 г.пр.н.е. на небето се е формирала уникална планетарна конфигурация! Основното разположение на Слънцето и планетите е показано на фигура 3. Уникалността на ситуацията се състои в няколко аспекта. Първо: всички планети и Слънцето се намират над хоризонта. Второ: пет от тях са в зоната на горната си кулминация и са в зодиакалното съзвездие Дева. Трето: Нептун е залязващ, а изгрява Черната Луна – Лилит. Известно е от езотеричните науки, че Девата е белег на Раждащите води на женското начало и на слизането на Духа в материята, че тя е „Небесната царица” на древните Патриарси [5]. И четирите светила в Девата са с мъжки имена и символизират мъжкото слънчево начало и оплождаща енергетика. Вестителят Меркурий оповестява зенита на силата на Марс и енергията на Уран. Мъдрият, управляващ Юпитер бележи времето на обръщането. Слънцето, символ на мъжкото начало, е в зенита си. От тук нататък е възможен само ход надолу, или смяна на мажоратния принцип. Но пълното оттегляне на мъжкото начало още не е настъпило, това ще стане чак около 3100 г.пр.н.е. На хоризонта изгрява Черната Луна, която е още един белег за започващото женско начало като време на твърдата материя и на необузданото нахлуване на втвърдителните сили на Земята.

4Фиг.3

Поради тези причини датата 15.08.5505 г.пр.н.е. е белязана от небесните структури като особена и свързана с обръщането на времената.

Интересна е „играта” на Луната. Тя преминава от зодиакалното съзвездие Риби в Овен и е в опозиция на всичките пет мъжки светила! Известно е, че краят на прецесионната Космическа ера на планетата Земя се фиксира от звездата Дзета-Ревати от зодиакалното съзвездието Риби. А краят на времената на низходящата част на 24000 годишния Духовно-вибрационен цикъл и началото на възходящата му част се свързват със звездата Мезартим от зодиакалното съзвездие Овен. Тези две звезди могат да се видят на небосвода. В известен момент Луната влиза в съединение с Мезартим. Според нас, преминаването на Луната през разделителната линия между Ревати и Мезартим и съединението и с Мезартим е ударът на гонга на времето – фигура 4!

5Фиг.4

Фиксиран е точният момент на смяната на времената. Това става в 9 часа 49 минути и 7 секунди / UTC / на 15 август 5505 г.пр.н.е.! По този начин са определени точната дата и час на началото на новото време. Иначе казано, това е най-добрият космически репер, от който може да започне календарният отчет на историческото време, но вече за нашия физически земен свят!

Тези наши разсъждения са свързани с използването на редица астрономически и астрологически програми, в които са заложени няколко различни алгоритми за моделиране на звездното небе във времето преди Новата ера. Такива програми са RedShift, SkyNight, ZetProcesor и други от този род. Проведохме изследване на точността на тези програми, когато работят в такова отдалечено време. Оказа се, че грешките, които могат да се допуснат по отношение на дните, са незначителни. А грешките в положението на Луната са от порядъка на час. По тази причина считаме, че анализът ни е достоверен и адекватен за времето, когато се е поставяло началото на календарния отчет на историческото време от нашите предци. В последния роман на Людмила Филипова «Мастиленият лабиринт» [7] се правят разсъждения върху смисъла на изобразения на амулет Орфей, разпънат на кръст. Освен седемте звезди над кръста в основата му се вижда нещо като стрелка. Според нас е възможно да става въпрос точно за астрологичната картина на 15.08.5505 г.пр.н.е., но това е все още хипотеза… Направените по-горе изследвания и разсъждения се отличават от официално приетите представи за началото на календарните системи. Науката, в случая с календарите, строи модели, които са точно дотолкова истинни, колкото е и моделът, който предлагаме ние. Ето защо считаме, че всички разсъждения за лунни и слънчеви календари, в които не са включени духовните потребности на човеците, са изкуствени и нереални, независимо от това, че календарите ни служат добре…

Литература:

1. Р. Щайнер, Въведение в Тайната наука, Изд.Димо Даскалов, Стара Загора, 1991 г.

2. Swami Sri Yukteswar Giri, KAIVALYA DARSANAM, published bi Self-Realization Fellowship, Los Angeles, California, 1972

3. Библия , София, Държавна печатница, 1925г.

4. D’Alveydre, Saint-Yves, L’Archéomètre, Guy Trédaniel 1912, 65, rue Claude-Bernard, 75005 Paris

5. В. Златарски, Най-старият исторически труд в старобългарската книжнина. – СпБАН, ХХХVII. 1923г.

6. Васил Н. Златарски , История на българската държава през средните векове Том I. История на Първото българско арство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852) I изд. София 1918; II изд., Наука и изкуство, София 1970,

7. Филипова Л., Мастиленият лабиринт, Сиела, 2009

Презентацията от видеото на Powerpoint

коментара