Битката на Титаните за Времето

1Написана от Таньо Танев, Ангел Манев

Практически до края на ІV век преди Новата ера не са известни високоразвити култури. Историците наричат високо-развити такива култури, при които има градове, разделение на труда, централизирана власт, законодателство и писменост.

В края на четвъртото хилядолетие преди Новата ера, става събитие, от което историците започват да пресмятат историята на човешката цивилизация. По това време едновременно и съвършено независимо една от друга, подобно на запалването на три факела, избухват три велики цивилизации – Египетската, Месопотамската и Индо-Харапската. И трите култури – Индо-Харапската, Вавилонската и Египетската възникват почти едновременно и се развиват самостоятелно през първите столетия на третото хилядолетие преди Новата ера, не знаейки практически почти нищо една за друга…. Всяка си изгражда собствена Космогония, собствена икономика, собствени религиозни системи и собствена организация и управление на социума…

На широката публика много добре и известен Египет, по-малко се знае за Месопотамия, макар, че всички са чували за Вавилон и Шумер. В съвременните учебници е казано твърде много за Египет. Много по-малко за Шумер, Акад и Вавилон и няма нито една дума за Индо-Харапската култура. За Индо-Харапската цивилизация знаят само тесен кръг специалисти. Но даже и те не знаят почти нищо за историята на тази, най-велика от трите култури защото до сега тази култура е „няма”. Древната Индо-Харапска писменост все още не е разчетена за разлика от египетските йероглифи и вавилонския, халдейски клинопис. Тази Велика култура е открита едва през първите двадесет години на миналия век и тъй като данните за нея са оскъдни няма почти нищо написано. Едва в началото на миналия век се появи една книга – „Археометърът” на Сент Ив Д’Алведр [3], като ключ към знанията от древността, в която се дават за първи път самата азбука Ватан и сакралния начин на писане с тази азбука. Може би това е ключът към нeпознатата писменост на Древна Индия.

НО! С изненада и учудване трябва да се отбележи, че откриването на тази велика култура е най-големия шок в мисленето на историците! Изведнъж, като че ли отникъде възниква най-великата от древните цивилизации, за която никой нищо не знае! В долината на река Инд, на територията на съвременен Пакистан и в северозападна Индия са намерени останките на повече от сто градове с общо население значително над един милион души. В тях са намерени системи от водопроводи и канализации, обществени сгради, обширни складове за зърно, жилища и културни съоръжения. И най-главното – огромно количество писмени източници. Източници, които и до днес не са разчетени…

Във всяка от Древните велики култури се развива и съответната философска представа за време. Изграждат се мерните единици за неговото измерване. Като се започне от един миг – едно мигване с клепачите, премине се през времето, за което изгаря една свещ и се стигне до Големите Юги – периоди от хиляди и стотици хиляди години. Идеята за великите цикли – за раждането и гибелта на Вселената, за кръговрата на събитията, повтарящи се макар и през огромни промеждутъци от време, е характерна за Космогонията и философията, както на Индия, така и на древен Египет, на Вавилон, на Гърция и на Маите отвъд Океана. Светът, съгласно този възглед, е омагьосан кръг, а историята е един вечен, повтарящ се кръговрат. Но само до тук е общата представа за време…Когато, обаче, стане въпрос за „Времето в началото на Времената” Египет и Месопотамия мълчат….Говори само Древната и Велика Индия…

От Източната астрономия знаем, че луните обикалят около своите планети, а планетите, въртейки се около оста си, обикалят с техните луни около Слънцето; а Слънцето, със своите планети и техните луни, взема една звезда за свой двойник и обикаля около нея за около 24000 земни години – небесен феномен, който предизвиква обратното движение на равноденствените точки по Зодиака. Но Слънцето има и друго движение, посредством което обикаля около един Велик център, наречен Вишнунабхи, който е седалището на творческата сила Брахма, всемирният магнетизъм. Брахма регулира Дхарма, умствената сила на вътрешния свят. Движението на Слънцето около Двойника му е показано на Фигура 1.

След 12000 години, когато Слънцето стигне в своето движение до точката, която е най-отдалечена от Брахма, великият център (а това става когато есенното равноденствие се пада в началото на Везни), тогава Дхарма, умствената сила, стига до такова западнало състояние, че човек не може да долови нищо отвъд грубото материално създание. Отново, по същия начин, когато Слънцето в своя път на обикаляне, започне да се приближава до великия център, Дхарма, менталната сила, започва да се развива; това нарастване е постепенно и завършва в другите 12000 години. Всеки от тези 12000 годишни периоди поражда пълна промяна, както външно в материалния свят, така и вътрешно в интелектуалния или електричен свят, и се нарича една Дайва Юга. Два такива периода съставляват една Електрична Двойка. По този начин за период от 24000 години Слънцето завършва една обиколка около своя двойник и свършва един електричен цикъл, състоящ се от 12000 годишна възходяща дъга и 12000 годишна низходяща дъга. Всяка от тези дъги се дели на четири периода, наречени Юги със следните си характеристики. Наименованията на тези периоди е както следва – I-ви период – Сатя Юга, II-ри период – Трета Юга , ІII-три период – Двапара Юга, VІ-ти период – Кали Юга

За тази периодизация на Космическия век и за динамиката на изменение на човешкия умствено-сетивен потенциал са знаели и еврейските мъдреци от Стария завет [1] , в това число и пророк Ездра. В своята Трета книга той предава „Разговора” си с Господа по време на Вавилонския плен. На въпроса на Ездра :”Ти каза много неща но не каза кога?”, Господ му отговаря ( Езд 14:10,11,12) :

„10 Защото векът изгуби младостта си , и времената се приближават към старост,

11 понеже векът е разделен на дванайсет части – и десетте му части и половината от десетата част вече изминаха,

12 и остава само онова, което иде след половината от десетата част. „

2

Фигура 1

В този „Разговор” Господ му обяснява периодизацията на низходящата Дайва юга, състояща се от 12000 години и му посочва изминалите до момента на разговора етапи и оставащите времена до настъпването на новия Космически век. „Разговорът” е проведен през 556 година пр.н.е. Хронологичното привързване на събитията е показано на следващата фигура 2.

По този начин дотук показахме абсолютния синхрон в знанията на Древните Индийски мъдреци и тези на пророк Ездра по отношение на подредбата на събитията в рамките на Две Дайва Юги.

3Фигура 2

Но има и противоречия….Според Свами Юктешвар в книгата му „Кайваля Даршанам” (Святата наука) [4] началото на Кали Юга от нашата низходяща Дайва Юга е в 3101 година пр. н. е. По този начин най-ниската фаза на Кали Юга се пада в 499 г. от новата ера (Фигура 1). Положението на света в епохата на настоящата Двапара Сандхи (1894година), според Свами Юктешвар, не е отбелязано правилно в индийските алманаси. „Астролозите и астрономите, които изчисляват алманасите, са се ръководили от погрешни изчисления на известни санскритски учени (например Кулука Бхата) от тъмната епоха на Кали Юга и сега поддържат, че продължителността на Кали Юга е 432000 години, от които до сега (1894 година) са изминали 4994 години, а остават още 427006. Мрачната перспектива за щастие не е вярна.” Тази грешка, според Юктешвар, се промъква в алманасите за първи път през 700 г. пр.н.е., по времето на царуването на Раджа Парикшит, точно след завършването на последната Двапара Юга.

Нашето виждане по въпроса за противоречието между древните мъдреци и достигналото до наши дни е следното. Ние считаме, че между Кулука Бхата и Свами Юктешвар няма противоречия и разлики. Причината за привидното несъответствие на времевото разположение на Югите е в това, че на Свами Юктешвар на е дадено да знае за едно друго, много по-голямо движение на еклектичната двойка Слънце-Двойник. Приближаването и отдалечаването от Духовния център Вишнунабхи не се осъществява само в следствие на движението на Слънцето около двойника му. То е в следствие на две движения, освен около Двойника си Слънцето извършва и едно друго движение – заедно с Двойника си около центъра Вишнунабхи. Схематично двете движения са показани на Фигура 3. Движението на Двойката около Центъра става за период от 4 320 000 земни години.

4Фигура 3

Периодът на обикаляне на двойката Слънце-Двойник около Духовния център се определя като една Маха Юга, също равна на 4 320 000 земни години. Този голям период също се дели на две части – възходяща и низходяща част. А всяка част се състои от по четири Големи периода, наречени Големи Юги, всяка с различна продължителност: Голяма Сатя Юга -1 728 000 години, Голяма Трета Юга – 1 296 000 години, Голяма Двапара Юга – 864 000 години, Голяма Кали Юга – 432 000 години. Тези периоди от своя страна също биват възходящи и низходящи в зависимост от това в коя част на Маха Юга се намират те. Характеристиките на човешкото развитие от книгата на Свами Юктешвар са същите, както за Малките Юги, така и за Големите Юги.

Според Учителя Кулука Бхата началото на настоящата Голяма Кали Юга, състояща се от 432000 години, започва в 3100 година преди новата ера. За същото говори и Елена Блаватска [2] като определя началото и в 3102 година преди новата ера. Тя дори обосновава фиксирания момент на началото на Голямата Кали Юга на 17 срещу 18 февруари 3102 г.пр.н.е, а древните индийци смятат, че на тази дата е умрял богът Кришна. Никъде Блаватска, обаче, не прави връзката между Големите и Малките Юги. Тя само съобщава факти, които са и дадени от Древните мъдреци и толкова. Ние твърдим, че на 17 срещу 18 февруари 3102 г.пр.н. Земята и Слънцето влизат в Голямата Кали Юга, независимо, че по орбитата си около Двойника Слънцето се намира в Двапара низходяща Малка Юга. По този начин по времето на Свами Юктешвар, респективно в нашето време, ние сме вече излезли от Малката Кали Юга възходяща но се намираме в началото на Голямата Кали Юга нисходяща. И предстои тепърва голямото отдалечаване на Земята от Духовния център Вишнунабхи.

В рамките на една Голяма Кали Юга, според нас, Слънцето извършва 18 пълни орбитални движения около Двойника си, показани на фигура 4.

5Фигура 4

През първите осем орбити на Слънцето около неговия Двойник в най-отдалечената част на орбитата им около Духовния център, се вижда, че Слънцето, заедно с планетната си система, все повече се отдалечава от този Център. През времето на деветата орбита Слънцето е най-далече и след това при последващите орбитални движения все повече се приближава към Духовния център. В преданията се говори и за „девет кръга на ада”. Дали в това не се съдържа информация за тези девет положения на Слънцето по орбитата му, като деветото е най-отдалечено от Духовния център и, следователно, при пълно господство на материалните над духовните сили и енергии?!

Изложеното по-горе съгласуване на Големите и Малките Юги, чрез което се елиминират противоречията между Учителите, се прави за първи път и не е описано никъде в Езотеричната или друга литература. Чрез така направеният анализ се изяснява много важния въпрос за еволюцията на Земята в Космически мащаб. Така стават естествени и Денонощието на Брахма, и годината на Брахма, и другите много по-дълги периоди от време. Трябва да подчертаем, обаче, че Еволюцията на Земята не е Еволюцията на земните Човеци. Земята се движи заедно със Слънцето и Двойника му около Великия Духовен център много преди на нея да се „качат” човеците. На нашата планета преди нас са били и са изчезнали, завършвайки, поне четири други, нечовешки Еволюции, които сега профанно се свързват с човеците, наричани от тях Полярници, Хиперборейци, Лемурийци и Атланти. В този смисъл, на фигури 1, 3 и 4 е показана еволюцията на планетата Земя и условията, които възникват на нея.

А всъщност това е била битката на титаните за истината за времето….

Л И Т Е Р А Т У Р А

1. Библия , София, Държавна печатница, 1925г.
2. Блаватска Е., Тайната доктрина, Том І, кн.1,част 1, Астрала, 1995г.
3. D’Alveydre, Saint-Yves, L’Archéomètre, Guy Trédaniel 1912, 65, rue Claude-Bernard, 75005 Paris
4. Swami Sri Yukteswar Giri, KAIVALYA DARSANAM, published bi Self-Realization Fellowship, Los Angeles, California, 1972

 

коментара