Космологията на “Бхагавад Гита”

Гита

2.11. Шри Бхагаван (Кришна) каза: Ти оплакваш тези, които не са за оплакване и в същото време произнасяш мъдри думи. Мъдрите не скърбят нито за живия, нито за мъртвия.

2.12. Никога не е имало време, когато не съм съществувал, нито пък ти и тези царе. И ние никога няма да престанем да съществуваме.

2.13. Също както въплътеният Аз преминава в тялото от детството към младостта и старостта, така той преминава и в друго тяло. Проницателният не се обърква от това.

2.14. О, сине на Кунти (Арджуна)! Контактът на сетивата с техните обекти предизвикват студа и зноя, удоволствието и страданието. О, принце на Бхарата (Арджуна), тези приливи и отливи са временни. Изтърпи ги!

2.15. О, герою! Човекът, който не се вълнува от тези неща, който е непоколебим и в удоволствието, и страданието, и който е мъдър е готов за безсмъртието.

2.16. Несъществуващото няма битие, а Реалността няма небитие. Тази двойна истина е била прозряна от великите провидци.

2.17. Знай обаче, че това, което прониква всичко е неунищожимо! Никой не може да унищожи това, което е неизменно.

2.18. Казано е, че тленните тела принадлежат на въплътения в тях вечен Аз, който е неунищожим и непознаваем. Затова, о, Бхарата (Арджуна), сражавай се!

2.19. Нито този, който се смята за убиец, нито този, който смята, че може да бъде убит, не познава истината. И двамата нито могат да убиват, нито могат да бъдат убити.

2.20. [Този Аз] никога не се е раждал или умирал. Невъзникнал, той няма да престане да съществува. Нероден, вечен и постоянен, Той – изначалният, не умира с умирането на тялото.

2.21. О, Арджуна, как може човек, който го познава като неунищожим, вечен, нероден и неизменен да бъде причина за смъртта на някой човек? Кого може да убие той?

2.22. Както човек захвърля износените дрехи и облича нови, така и въплътеният Аз изоставя изхабените тела и заема нови.

2.23. Оръжия не го посичат. Огън не го гори. Нито вода го мокри, нито вятър го суши.

2.24. Азът не може да бъде посечен, изгорен, намокрен или изсушен. Той е вечен, всепроникващ, постоянен, неизменен и изначален.

2.25. Казано е, че този [Аз] е непроявен, немислим и незименен. След като знаеш, че е такъв не бива да скърбиш за него.

2.26. Дори да смяташ, че Азът вечно се ражда и вечно умира, въпреки това, о, велики герою, не си заслужава да скърбиш.

2.27. Смъртта е сигурна за родения, а раждането – за умрелия. Ето защо не си заслужава да скърбиш заради тази неотвратимост.

2.28. О, принце на Бхарата! Началото на всички същества е непроявено. Средата им е проявена. Техният край е също непроявен. Защо в такъв случай да скърбиш?

2.29. Едни го разглеждат като чудо, други говорят за него като за чудо. А трети слушат за него като за чудо. Но дори след като е чул за него, никой не го познава правилно.

2.30. О, принце на Бхарата! Въплътеният в телата на всички Аз въобще е неунищожим. Затова не трябва да скърбиш за което и да е живо същество.

4.1. Аз преподадох вечната Йога на Вивасван (Слънцето), който я предаде на [Вайвасвата] Ману, а Ману я предаде на Икшваку.

4.2. О, Парамтапа (Арджуна)! Царствените мъдреци узнаха за тази Йога, препредавана от уста на уста. С течение на времето тази Йога изчезна от света.

4.3. Сега ти предавам същата тази най-древна Йога, тъй като си Ми предан и си Мой приятел. Защото тя е най-висшата тайна.

Арджуна каза:

4.4. Ти си роден по-късно, а Слънцето по-рано. Как тогава да разбирам, че ти си предал тази Йога в началото?

Шри Бхагаван каза:

4.5. Аз вече съм се прераждал безброй пъти. Ти – също. Аз помня всички прераждания, но ти, Парамтапа, не помниш нищо.

4.6. Въпреки че съм нероден и съм неизменният Аз и Господар на всички живи същества, прибягвайки до моята способност за превъплъщения, аз се родих с помощта на моята мая.

4.7. О, Бхарата! Всеки път когато дхарма запада, а адхарма взема надмощие, Аз се проявявам.

4.8. Аз се раждам във всяка епоха, за да защитя добродетелните, да унищожа грешниците и възстановя дхарма.

4.9. Този, който наистина познае моето божествено раждане и дейност не се преражда след като напусне тялото си. О, Арджуна! Той достига до Мене.

Арджуна каза:

8.1. Какво е Брахман (Светият Дух)? Какво е вътрешният Аз? Какво е действието? О, Пурушоттама (Кришна)! Какво е това, което наричаме елементи? Кои са тези, които наричаме божества?

8.2. О, убиецо на Мадху (Кришна)! Кой в това тяло извършва жертвоприношенията и как? Как в мига на напускането самоконтролиращият се йогин ще те познае?

Шри Бхагаван каза:

8.3. Върховният Брахман е нетленното. Вътрешният Аз е собствената природа. Действието е проявеното сътворение, водещо до появата на съществата.

8.4. Елементите са тленното битие. Божествата са Пуруша. О, най-добър сред въплътените! В тялото единствено Аз съм владетелят на жертвоприношенията.

8.5. Този, който в последния си миг, когато напуска тялото, помни единствено Мене, достига до Моето битие. В това няма съмнение!

8.6. О, Каунтея (Арджуна)! Човек постига точно това битие, което помни в последния миг, когато се освобождава от тялото си, преобразявайки се винаги в това битие.

8.7. Затова по всяко време Мен помни и се сражавай! Като посветиш ума и разума си на Мене, свободен от всички съмнения, ти наистина ще достигнеш до Мене.

8.8. О, Арджуна! Като мисли неотклонно с устойчив ум, възпитан в Йога на постоянната практика, човек достига до върховния божествен Пуруша.

8.9. Този, който помни мъдрия, древния Управник, който е по-недоловим от недоловимото, който поддържа всички [неща], който е с невъобразима форма, сияен като слънце отвъд мрака.

8.10. Този, който в мига на напускането, с устойчив ум, с преданост и посредством силата на Йога задържи жизнения си дъх между веждите, достига върховния божествен Пуруша.

8.11. Това Нетленно начало, за което говорят познаващите Ведите, в което аскетите, освободени от привързаност, влизат и устремени към което те водят живот на брахмачарини – тази именно цел ще ти обясня накратко.

8.12. Контролиращ вратите на сетивата, ограничил ума в сърцето, задържал жизнения дъх в короната и изцяло погълнат в практикуването на Йога,

8.13. Като изрича сричката АУМ, представляваща Брахман, и като помни Мене, този, който напуска тялото си, достига най-висшата цел.

8.14. За съсредоточения Йогин, който е в непрекъснато единение и който Ме помни вечно, Аз съм лесно достижим, о, Партха (Арджуна)!

8.15. След като Ме достигнат и постигнат висшето съвършенство, великодушните мъдреци вече не понасят раждането – тази преходна обител на страданията.

8.16. О, Арджуна! Всички светове, включително този на Брахма, биват непрекъснато постигани и изгубвани. Но след като се достигне до Мене, няма вече прераждане.

8.17. Хората, които са вещи по отношение на деня и нощта, твърдят, че денят на Брахма се състои от хиляда [дивя или чатур] юги (или една калпа) и че нощта му също е хиляда юги.

yugacremo2

8.18. При идването на деня всички същества се раждат от Непроявеното. Когато падне нощта, те изчезват в същото това Непроявено.

8.19. О, Арджуна! Същото това множество от същества след многократни раждания безпомощно изчезва при падането на нощта и се появява с появата на деня.

8.20. Но отвъд това Непроявено има друго вечно Непроявено Битие. То не загива дори когато загиват всички същества.

8.21. За Непроявеното се казва, че е Нетленното. Казват, че то е върховната цел. Моята най-висша обител е това, след постигането на което никой не се завръща.

8.22. Този върховен Пуруша, о, Партха, може да бъде постигнат с неотклонна преданост. В него обитават всички същества и от него е проникнато всичко, сине.

9.2. Това е царственото знание, царствената тайна, най-доброто средство за пречистване. Възприятието му е непосредствено. То е праведно, носещо щастие и трябва да се прилага неизменно.

9.3. О, герою! Хората, които не вярват в дхарма, като не достигат до Мене, се завръщат към пътя на многократно повтарящата се смърт.

9.4. Целият този свят е проникнат от Мене в Моята непроявена форма. Всички същества са в Мене, но Аз не съм в тях.

9.5. Нито пък съществата са в Мене, виж Моята божествена Йога! Моят Аз поражда съществата и ги поддържа, при все че не е в тях.

9.6. Знай, че въпреки това всички същества съществуват в Мене така, както огромното въздушно течение, което се движи навсякъде, остава винаги в пространството.

9.7. Всички същества, Каунтея, в края на всяка калпа се приобщават към Моята природа. отново, в началото на [следващата] калпа Аз ги пускам на свобода.

9.8. Като подчинявам отново и отново моята пракрити (проявена субстанция), Аз възсъздавам цялото това множество от зависими същества, намиращи се под властта на пракрити.

9.9. Тези Мои действия, о, Дханамджая (Арджуна), не ме обвързват. Аз съм безразличен, неразположен, непривързан към тези действия.

9.10. Благодарение на Мене – Върховния Наблюдател, пракрити поражда подвижното и неподвижното. Поради тази причина, Каунтея, светът се изменя нееднократно.

9.11. Глупците се присмиват на Мене – приелия човешки облик, тъй като не познават висшето ми битие на Парамешвара (Господ) на съществата.

9.12. Безплодни са техните желания, безплодни са техните действия и безплодни са знанията им, а те са лишени от ум, захвърлени в обятията на демоничната пракрити.

9.13. Но великите души, обосновани в божествената природа, о, Партха, и познали Ме като неизменния източник на съществата, Ме обожават с нераздвоено съзнание.

9.15. А други ми служат посредством жертвоприношението на познание, служат Ми, гледайки на Мене като на единен с тях или като на различен, служат по множество начини на Мене – Многоликия.

10.6. Седемте велики мъдреци (Бхригу и т.н.), четиримата преди тях (Санака и т.н.), a също и Ману са родени от ума ми и надарени с Моите способности. Съществата са тяхното потомство.

10.7. Този, който познава наистина това Мое огромно могъщество и тази Моя Йога, ще бъде надарен с устойчивото състояние на приобщеност. В това няма съмнение.

10.8. Аз съм източникът на всички неща. Всички неща произлизат от Мене – като мисли по този начин, (изпълнен) с дълбока преданост към истината, мъдрецът Ме обожава.

10.9. Установявайки умовете си в Мене и отдавайки живота си на Мене, като се просвещават един друг и говорят (само за Мене), те през цялото време намират удовлетворение и се наслаждават.

10.10. На тези, които са непрекъснато обединени с Мене и които Ме боготворят с любов, Аз нося това интелектуално единство, посредством което те достигат до Мене.

10.11. Движен от състрадание към тези [поклонници] и прониквайки в умствените им състояния, Аз разпръсвам мрака на незнанието със сияйния пламък на познанието.

Бхагавад Гита Шанкарачаря Бхашя