Космологията на Слава Севрюкова

Слава СеврюковаИз книгите на Христо Нанев

“Вселената е ограничена – с начало и край. С граници и обем. Формата й уподобява гигантски елипсоид. Исполинско яйце, а отвъд него – “мъртво пространс­тво”.

“Голям взрив, както допускат учените, няма и не е имало. Все­лената е една. Антивселената е фикция.”

“Вселената е овална. Формата й е като на атома. Погледната отстрани, е сива, но искряща. Под огромния й ку­пол бушуват могъщи космически вихри.”

“Създадена е първично, веднъж и завинаги. Една и съща. Трепти, свива се и разширява, подобно живо ди­шащо същество. Това, за което говори Хъбъл, е нещо като “оптически ефект”. Уловил е част от цялото. Правилно е разгадал и описал разширението – една от съставките на пулсиращата Вселена. Не е могъл да постигне и документира свиването. Има време и това ще стане. Жертва на заблуда, бележитият фи­зик и астроном приема епизодичното за окончателно и вечно. Прави погрешен извод – този процес бил ре­зултат на първичен съзидателен взрив. Близо е до ис­тината, но не е така. Вселената е създадена в един миг. Това аз наричам първично Сътворение.

След години ще се установи – има първоначална форма. Изграждащата я материя постепенно се преоб­разува. Макросветът с всички свои съставки се про­меня. Космосът е в непрестанно въртеливо движение – мегагалактики, галактики, мъглявини, звездни купове, супернови и угасващи звезди, планети…. Грешката на този учен ще бъде коригирана. По-нататък други ще отк­рият – огромният Космос е започнал да се свива. Това не означава, че ще се побере в свръхкондензирано топ­че, както градят хипотези други учени. Вселената е безспирно движение. Пулсира като жив организъм. Не само е жива, а е и разумна. Еволюира – раждат се и развиват галактики, свръхнови звезди, планети, спътници, астероиди. Рушат се и “умират”. Вечна и неунищожима е, защото “живее”, а животът е безкраен…”

 “-  Какво ще кажеш за “черните дупки”? Реални об­разувания? Ако, да, какво представляват тези мрачни космически страшилища?

-  Ние виждаме една от съставките на световете. Има и други, незабележими. Границите помежду им са трудно преодолими. Извършва се и преливане. ‘Про­ходите в космическите лабиринти’ уподобяват туне­ли между тях.”

 “-  Ще има ли разрушение на Вселената и връщане към изначалния хаос?

-  Не, не се задава ликвидация на света. С еволюция­та ще настъпва плавна трансформация и извисяване на Разума.”

 “- Съществуват ли други населени с живот планети, подобни на нашата?

-  Има, виждала съм. Дори на Слънчевата система, на един от Юпитеровите спътници, Европа, мисля, бе името му, съзрях животинче – четирикрако, кафя­во. Движеше се тромаво като таралежче… На пове­чето планети от Слънчевата система са породени странни, все още непознати за нас форми на живот, но не и човешки разум.

-  Как изглежда Земята, погледната от дистанция?

-  Разглеждала съм я. Не е абсолютно обла. Говоря за планетата като монолитна маса. Уподобява видимата част на развален кътен човешки зъб. Водата покрива огромни пространства от неравностите й и я заобля в почти идеално кълбо. Такъв реално е Глобусът. Ще е леко разяден, ако се отнемат колосалните водни маси от него и бъде погледнат отстрани.”

 “-  Откъде се е появил животът при нас?

-  От Космоса. От първите морета. Там са заселени и постепенно са се развили адаптиращи се към местни­те условия елементарни органични форми. Все повече са се усложнявали. Видях и предходниците на човека – малки същества, създадени в “Небесната лаборато­рия”. Дребнички, примитивни…”

 “-  Предтечите ни нямат общи прародители с шимпанзето. Нашият клон е самостоятелен. Маймуните са носители на 50 генетични кода, ние – на 48. И какво? Нима са по-умни?”

 “- Достоверен ли е методът, при който по разпада на урана се установява възрастта на планетата Земя? Според учените тя е от 3,3 до 4,6 милиарда години.

- Не е абсолютно точен. Приблизително е на 6 ми­лиарда години. Виждам хаоса, от който е възникнала. Едновременно е образувана нейната кора. Всичко в Космоса е и на планетата – същите градивни елемен­ти. Някогашният хаос не е изцяло потушен – бушува в недрата й. Вселената е създадена едновременно. Нищо ново не се поражда. Сътвореното същес­твува, видоизменяйки се. В Мирозданието е вложена вътрешна тенденция – за промяна и усъвър­шенстване. Колосално творение. Трудно е да си представим неговите закономерности, гигантските му размери и структури.”

 “Галактическите купове, галактики, звездни и планетни системи, подобно на атомите, се зад­вижват от космически вихри. Безспирно устреме­ни, извиват се със страховита скорост. С неиз­менна посока – “вихър до вихър, вихър във вихър”. Заедно изграждат огромно вихрово поле. Благода­рение на него, Вселената непрестанно се върти.”

 “Космическият вихър – твърди психотроничката, прелитаща като приказна Жар птица вселенския необят, – е безконечно движение. Уподобява неугасима въздушна вихрушка. Планетите и Слънцето в наша­та звездна система се привеждат в постоянна дина­мика от “слънчев вихър”.

Завихрянията в микро и макросвета са “леви”. “Дес­ни” не съществуват. Без тях всичко – от микрочастиците до свръхгигантските звездни тела и галак­тики – би застинало. Лишена от “звездни ветрове”, Вселената ще се скове и вледени в покой. Вихрите са първопричина на движението. Космическите струк­тури са изваяни от тях. Организират материята и я направляват.”

 “Човек е творение на Вселената. Той самият – ми­ниатюрен Космос. Тайната му може да бъде разкрита, разгледан в единство с него”

 “Гени­ят, сътворил Мирозданието, е вложил част от него и от себе си във всекиго от нас. Затова човешкият дух е вечен. Вселената е Бог, който никой никога не е видял, нито разгадал. Велика тайна.

Копие на Всемира е човешкият мозък. Не работи с пълна мощ (едва с 12-14 % от своя капацитет – б. а.), а частицата, отломък от Отца, обитава космоса на нашата духовна плът. Трудно е да го проумеете. Някога и това ще стане.”

 „Настъпват времена – разкрива пророчицата – човек да черпи информация направо от Космоса, защото той е Космос и всичко там, е в него”.

  „За проникването в онези светове – споделя псифеноменът, трябва да притежаваме духовна и морална чистота…. засега човечеството борави едва с 1/10 мозъчни клетки. С еволюционното развитие процентът ще расте.”

“- Мили приятели, извънземните, както вие ги нарича­те, са другаде. Не там, където ги търсите.

Доктор Сираков не се предава:

- Ама, лельо Славе, защо? Според тебе летящи чи­нии не съществуват ли?! – Провокира я с жар. – Натру­пан е огромен фактологичен материал. Как тъй да няма извънземни пришълци?!

-  Защо все бързате? Защо?!… – Пробива гневния брътвеж мекият топъл тембър на мъдрата леля Сла­ва, а очите й потъмняват. – Припирате и… грешка след грешка! – Опитва се да охлади ентусиазма ни. – Не е така. Колко пъти съм ги виждала тези, как им казвате, летящи чинии.

 (Стаята неохотно се умълчава.) В някои има живи същества, но не са чак толкова високо разви­ти.

Вулкан от нов, още по-нетърпим вой.

- На по-извисено ниво са от нашето, но на принизе­но, в сравнение с останалите наблюдаващи ни циви­лизации. – Продължава притежателката на духовно зрение. – Разберете: летящите чинии, ракети и други машинарии, са примитивни приспособления. Ползват ги недотам извисени общества на извънземни. С тях се носят над Земята и в междузвездните пространс­тва. Това е техника. Колкото да изглежда съвършена, да възхищава и зашеметява, е НИЗША! (Набляга на думата.)

Не се наемам да описвам ситуацията. Закрещяват хиляди морски сирени в душите ни. Нищо не се разби­ра. Възмутено гневно бръщолевене. Напират въпроси на несъгласие. Странен е вкусът на чувствата.

В словесната канонада кой знае как си пробива път познатият галещ глас:

- НИЗШИ, помнете добре…

Нашата Учителка прави кисела гримаса. Отмята глава. Гласът й се губи в ужасната патаклама. Работи правилото: тези, които не знаят, не млъкват, онези, кои­то знаят, мълчат. Но тя продължава:

- Машини… Високо развитите цивилизации, за раз­лика от тях, са на такова ниво, че не им се налага да ползват съоръжения. Разбрахте ли ме най-после?

- А кои идват тук? Твърдиш, при нас са най-несъвър­шените извънземни. Как се придвижват до нашата пла­нета? А после обратно? – Протестираме с основание.

- Въобразявате си, че им трябват приспособления?… Интересно…

Внезапно замлъкнала, леля Слава като че осмисля реакциите ни. Словата й зашеметяват като електрошок. Разминаването с очакването е огромно. Не е ли още по-интересна с това?

Утихваме. Какво ще последва?

- Да-а-а. Човек е устроен да разсъждава така – тихо въздиша. – Трябва да се транспортира, за да види с очи. Прави сте. При инопланетяните, обаче, е различно. Тези същества са съвършени. Не се налага да пътуват в Космоса с органичните си тела, за да ни видят с очи или с апаратура. Разбирате ли? – Учителката е неп­роницаема. – Извисена еволюция. Машинарии на тях просто не са необходими. Те обслужват физическите тела. Авангардните представители на извънземни цивилизации се озовават директно при нас или което и да е кътче в Космоса без летателни апарати. Ясна ли съм?

- Защо говориш така, лельо Славе?! – Възмутени сме. – Явяват ни се в скафандри и космически кораби. А ти – излишна техника. Има документални записи, сви­детели, фотографии… Фалшификати ли са? – Разпале­ни сме. Отново я подлагаме на задушаващ огневи вал от въпроси. Май успяхме да я притиснем.

-  Ето, не сте разбрали… Ох, уморих се… Повтарям, повтарям… едно и също… Защо не успявате да разберете?! Защо… – Мръщи се прорицателката, а разцъфтялата усмивка на оду­хотвореното й лице опровергава недоволството. – Част от извънземните наистина ползват машини – инак няма да прелетят при нас. Прави сте. Многократно са ни надминали еволюционно, но, въпреки това, изос­тават от всемирното космическо развитие. С маши­ни и скафандри са, защото и те като нас, горкичките, просто не могат без тях. Разбирате ли?

Гробно мълчание.

- Има, обаче и други, слушайте внимателно – високо еволюирали. Не се нуждаят от летателни техники и скафандри. Но и те ни се представят в летящи чи­нии, за да си обясним как са пребродили космическите бездни и проникнали в затънтения край на нашата галактика. Трудно ви е да си представите придвижване по друг начин, нали?

Гледаме я покосени.

Слава загадъчно се усмихва:

- Как се разкрещяха! Интелигентни хора. Браво! Но това, уважаеми момчета и момичета, говори… Да се учудваме ли защо тези факти не се приемат от хората? Не сме готови за среща с високи нива, затова. Прекале­но рано е – силно и заразително се смее. Завладяла ни е космическа тишина. След малко продължава:

- За да възприемем най-напредналите от така наре­чените пришълци (за мен са част от съществата на Всемира), налага се да ни разиграват нещо като косми­чески спектакъл. Ясно ли е?

- Аааа, виж ти!… Но тогава не всички летателни ма­шини и скафандри са истински?

- Добър ден! – Усмихва се с облекчение. – Да, така е. Проектират в съзнанието ни летящи чинийки, об­лекла, различни хуманоидни фигури. Ние ги “виждаме”, “чуваме” и се убеждаваме в “автентичността им”. Инак с нашата примитивна, за тяхното ниво на раз­витие система на мислене, никога няма да проумеем, че са тук. А те от памтивека са край нас. Уви, позна­нията и интелектът ни са твърде ниски, за да разбе­рем това.

- Оказва се – разиграват ни етюди с космическа бутафория и реквизит, за да ги приемем за реалност. Инак няма да схванем, че са тук. Какво целят? – Питаме за­жаднели.

- Могат да напътстват с внушения живота ни. А ние да си въобразяваме, че това са наши мисли – внимател­но се вмесва доктор Сираков.

- Браво, Митко! Отлично! – Поощрява го. – Важно е кой контактува с тебе, с мене, с нея. Какво е неговото равнище. И още – тук вече сте прави – с каква цел. Ос­вен това те не се намесват пряко в нашия живот, за да не нарушат естествения ни еволюционен ход.

Замлъква, като че за да осмислим думите й. Все повече ни обзема чувство на безтегловност и безплът­ност.

След малко продължава:

- Човек трябва да се стреми към извисени мисли и дела. Не забравяйте – облагодетелствани сме със Сила. Несравнима, божествена! Силата на мисълта. Но не всички искрено, без вреда за другите и себе си, я ползват. Още по-малко пък за добро. Особено в по­литическия елит. Затова сред човешкия род предстои голямо отсяване…”

“Има високо раз­вити светли същества. Животът на най-висшите от тях е на енергийна основа. Без физически тела са.”

 “- Лельо Славе, от колко време контактуваш с извън­земни? Разкажи какво представлява алтернативният разум и…,

-  Още преди тридесет лета (прекъсва въпроса) вли­зам във връзка с тях. Милиони години преминаха пред психотронния ми взор. Питайте, какво не съм видяла?!

При владетелката на сакрални знания е така – зада­ваш й един въпрос, а тя те провокира за още куп неща.

- Каква е гъстотата на Разума в галактиките?

- Неравномерно е разпределен. Светлината в цен­търа им е най-мощна. Там е неговата свръхконцентрация. Трудно ще го проумеете – на онези същества не са необходими планети или звезди. Високо еволю­ирали, проникват през звездите, съществуват в тях и извън тях…

(Как да приемем това ние, считащите се за единстве­ни представители на Разума? А всъщност обитатели на провинциалната периферия на Млечния път…)

- Твърдиш – съществува извисен Разум на звездите. Би трябвало да е и на Слънцето?

- За проявленията на Висшата Светлина е без зна­чение къде пребивават, през какво преминават. Не можем да ги възприемем. Еволюционно сме далече от тях. Колкото маймуната проумява процесите в компю­търа, толкова разбираме същността на Вселената. За­белязваме странични резултати и последици. Съпоста­вяме ги с примитивни изводи.

-  Защо често пъти НЛО се явяват над места, извест­ни като средища на земни енергийни потоци? Такива са Стоунхендж, Беленташ…

- Зареждат се от екологично чисти енергийни кана­ли на Космоса. Ползват и тези на Земята.

- Има ли край животът във Вселената?

-  Не, Разумът е вечен. Изпълва всяко ъгълче на Все­мира. Животът на една или друга планета или звезда са временни.

-  Съзираш ли свършека на живота на нашата пла­нета?

-  Да.

-  А след това?

-  След това – съществуване на по-извисено еволю­ционно ниво. Форма на живот без физически тела.

-  Различават ли се инопланетяните от нас и едни от други? Колко вида са?

-  Контактувам единствено с благородните. Повечето са такива. Представете си – да преодолеят необятни междугалактически пространства и стигнат до нас, колко са еволюирали. Почти няма морално принизени. Доколкото знам, извънземните, както вие ги нарича­те, а за мен са част от съществата на Всемира, из­между онези, които ни посещават, са седем вида. На една стъпка са под Христа…

- Как изглеждат?

-  Видях живота на пребивавалите на Земята. Имат нирвана и, когато искат, пренасят се от своя обетован свят на нашата планета.

(Не дава конкретни описания на извънземните.)

-  От нас какво зависи за бъдещото ни развитие?

-  Трябва да бъдем добри, искрени, честни. Лъжа и горчилка да няма!

(Както винаги, акцентува на морала.)

-  Ванга твърди – след 200 години се задава среща с извънземни. Така ли ще е?

-  Що за въпрос! Контактът с тях не е преставал. Малцина го съзнават. Устремен към материалното, чо­век получава материално. Търси ли духовно, дава му се. Но кой се стреми към него? Има време… Ето, питате за извънземните. За да ви отговоря, трябва да преценя вашето ниво на познание. И тогава да реша доколко и как да ви осветля. Всеки човек е вселенски уникат.

-  Би ли споделила една съкровена тайна? Как осъ­ществяваш връзка с пришълците?

-  Много просто. Направя ли ей тъй (свила длан, дяс­ната й ръка се извива, сякаш лови нещо и внезапно се отваря), те са тук, наживо пред мен…”

 “Голяма част от разумните същества – доверява Слава – не са от хуманоидния генетичен фонд. Какъв е техният генезис? Трудно е да се установи. Премина­ли са други пътища, завои и изпитания на еволюцията. Пребродилата Вечността, подчертава: “Развили са се по-бързо. По-нагоре са в еволюционната йерархия. Трудно ще ги разберем. При най-напредналите отсъс­тват представи за пространство и време. Могат да приемат каквато желаят форма. Например, за да комуникират с нас, превръщат се в хуманоиди. Без проблеми. Проблемен е нашият контакт с тях. “

 “- До Земята достигат представители на двата типа цивилизации. По-извисени в космическата еволюция, са духовните.

-  Към кои от тях принадлежим? Не е ли Земята “хомо парк”, контролиран от съществата на Всемира? Какви са тенденциите?

- На настоящия етап превес имат силите, тласкащи ни към технически цивилизационен избор. Поели сме по дирята на не толкова напредничави разумни фор­ми на живот. След глобални сътресения и катаклизми в близко и по-далечно бъдеще предстоят кардинални промени – генетични и в ценностната ни система. Ще получим мощен тласък към извисените територии на освободената духовност.

Новата генерация коренно ще се измени. Ще развие неподозирани способности. Със силата на мисълта ще прониква в неизвестното и ще го опознава.

- Това няма да стане по-рано от края на третото хилядолетиe.”

 “В гърдите, вдясно от сърцето “чувам”, когато ми говорят висши същества. Тогава Светият дух изпълва цялото ми тяло.”

 “- Какво ни кара да се прераждаме? Защо трябва да копираме ситуации от предходни съществувания? Какво ни отпраща на планетата Земя, поети от ракетата-носител на биологическото тяло? Можем ли да се разминем без тези странствания?

- Потребни са за душата. Далече от хаоса, свързват ги сходни кармични мрежи. Ставащото е последица на някога случило се. Нерешени жизнени казуси се повта­рят с шанс за реабилитация. Всекиму е отреден часът на раждане и смърт. Дали животът глупаво пилян е, от нас само зависи. Недостатъците са съдружници на раз­рухата. Учим се от грешки. Ако ли не, с незнание – към нови, още по-тежки. И мъкнем товара, преди да се отп­равим към небето – зейнала врата за ада или рая.

- Твърдиш: съдбата се определя от нас, но още про­рок Йеремия е казал: “Пътят на човека не зависи от него. Не е във властта на тоя, който ходи, да оправя стъпките си.” (10:23) Как ще го разтълкуваш?

Въпросът крие коварен умисъл. Какво ще отговори пророчицата, виждаща нещата извън привидното им състояние?

- Съдбата е предначертана. Но съществува и енергия на свободната воля. Тя я дооформя и завършва. С нея изчистваме карма. На Земята протича част от онова, което става в Отвъдното с душите – велико пречиства­не. Сега са “ускорени времена” – огромно войнство въп­лътени души отработва карма. Но няма да е все така…

(Мнението на Слава се отличава от това на великия учен и мислител Исак Нютон. “Свободната воля – спо­ред него – е илюзия” – б. а.)

- Докога ще се върти колелото на реинкарнациите?

- Дотогава, докато въплъщаването в различна среда – дом, страна, семейство, епоха – завърши нелеката си работа. Постигнатото висше просветление затваря кръ­га. Извисената душевност не се нуждае от преражда­не. Придобием ли трасцендентален ум и нирвана, защо да обличаме тела? Какво ново ще научим като биоло­гични същества за физическата материя? Ще престане да ни привлича. Питате: докога? Това не се определя от другиго. Нека не се оправдаваме с “волята на звезди­те”. От нас зависи дали живеем за първи или последен път…

С края на реинкарнациите еволюцията на душите не прекъсва. В по-усъвършенствана форма е в света на фината материя.

- На всеки, според тебе, се предоставя следващо въплъщение. Справедливо ли е? Делата на някои на­вярно ще ги надживеят, а на други са такива, че дори не са достойни да дишат въздуха. Равен шанс? Не заслу­жават ли едни повече от останалите наградата “поре­ден живот”?

- Прави сте. Добре е да се живее така, че да няма смърт след края. Такава е земната логика. Но каква е космическата? Никой не умира завинаги. Освен това във всяка душа блещука искрица от Бога и коя по-рано, коя по-късно се устремява към Него. Трънливите пътища по-силно теглят към Небето… Намеквате за от­клонилите се от права посока. Казано е: “Всеки плаща сметка за жизнения пир.” А нима подвелите се не се нуждаят повече от нов старт? Не забравяйте – полови­ната ни живот е тук, другата отвъд. И оная невинаги е половина…

Слушаме я зажаднели. Въпросите валят, валят:

- Защо нямаме ясно съзнание за предходните съ­ществувания?

- Мисловният център на човека е от дясната страна, недалеко от лявото мозъчно полукълбо, малко по-назад от върха на главата. Близо е до фонтанелата. Зат­вори ли се тя при децата, секва информация за пре­дишни прераждания. Споменът будува до три-четири, най-късно до седем години. Родители и възрастни, от­давна изгубили връзка с миналото, наивно мъдруват- децата, възстановяващи случки от минали животи, фантазирали. Груба грешка. Това ще се осъзнае от все повече хора в бъдеще. Ще се преосмисли от наука и религия. Човечеството ще поеме по нов, духовен път. Близо е времето. Виждам, християнството ще приз­нае прераждането. Всички клонове на религията ще се обединят. Враждите ще отпаднат. Ще стане мно­гократно по-силна.

- Казваш, “времето е близо”. Кога са тези процеси?

- Още не сме достатъчно съзрели. Слепци сме, воде­ни от страсти. Докато не се приеме прераждането от страните и народите, духовността ще тъп­че на място. Едва тогава хората ще узнаят накъде са поели, къде ще стигнат. Станат ли тези знания общочовешка философия, ще се преодолее злобата и ламтежа за материални богатства. Ще престанат убийствата. Трудно си го представяте, нали?…”

 “Не е далече времето, когато наука и религия ще приемат прераждането. Ще разберат – душата е странник от едно съществуване в друго – категорич­на е Слава Севрюкова. – Тогава животът няма да е безпаметен лабиринт. Ще настъпи небивал възход.”

 “- Със смъртта душата мигновено ли напуска своя гостоприемник, тялото, оттегляйки се във Вечността?

- Въобразявате си, че Вечността е отвъд? Част от нея е тук, друга – там… Чуйте: към четиридесетия ден душата се откъсва от плътта, но още са свързани. До деветия месец продължава да витае над Земята. Обикаля места, които е обитавала. Посещава близки. Тихо се прощава. Може да даде знаци с почукване и съновидения. В тоя период се подготвя отплаване в незримия свят, реален като нашия. Това касае души на средно и извисено ниво. Но има изостанали, при­митивни. Не схващат, че са от другата страна на Мира. И – неприятности…

- Разкажи, разкажи!

Вълнуваме се. Какви ли откровения ни очакват?

- Духовните същности по различно време разбират, че са се преселили Отвъд. Зависи от еволюционното им развитие. Някои дълго не могат да осъзнаят, че са без плът и кръв. Яде им се и пие. Но как? Без тяло?… Навиците и желанията, заседнали в душите, ги разкъс­ват и горят… Говорят на близките, искат нещо от тях, но никой не ги чува. Лишени от език… Огънят на неосъществените желания – това е адът. А не някакви абстрактни вечни пламъци… Тези духовни същности формират низшия астрал. Изгубили физическо тяло, търсят пригодно същество, да задоволят чрез него неотшумелите си страсти.

-  Как става това?

-  Душата на непоправим пияница, например, може да се прилепи към друг любител на чашката. Оня се разтушава в кръчмата, а неотърсилата се от земни пре­дизвикателства духовна същност на починалия алко­холик, преди да поеме за Отвъдното, се наслаждава на струящите пари. Кръжи над питието. Упойва се. На­сърчава го да се налива. Грозна картина… Не, не искам да говоря за тези неща…

(Съжителството на Слава със съпруг-алкохолик обяс­нява нежеланието й.)

-  Бихме ли могли да облекчим състоянието на тези души и как?

-  На заблудените можем да помогнем със свещ и мо­литва. Освен това добре е да се избягват местата, къ­дето се навъртат-кръчми, тъмни сборища, съмнителни компании.

-  Колко траят отклоненията?

-  Връзката със Земята все повече изтънява. В глине­ната пустош изтлява тялото, не душата. И – панта рей – светът се съзира през “други очи”. След четириде­сетия ден душата се оттласква от разграждащата се плът. Окончателната раздяла обаче се извършва едва на деветия месец. Тогава отсяда в територия­та на небесните селения, заслужена, според делата си.”

“- Еволюираме по Висш план. Докъде се простира личната свобода? Какъв е житейският избор при предначертаност свише?

– Откъснат от “крепостта на физическото тяло” у Духа в Отвъдното се съхраняват най-светли мисли и чувства от последните му земни проявления. Телесната сетивност ориентира душите при тяхната еволюция. Непреходният Дух разполага с абсолютно безпогрешни вътрешни сетива. Мнозина са убедени – живее се само веднъж. Открехнат ли се небесата, с почуда съзнават – животът не спира. С поредното “ново раждане” нищо не се губи в бездната на Необята.

В плът и кръв проблемите са сериозни. В царството на Отвъдното се съзнава кое е значимо. Там се отсъжда не “добро или нищо за мъртвите”, както е по земному, а по заслуги: “с добро – и само истината”. Потопени в сенките на спомена, придобили нови знания, изминатите прояви в плът и кръв за духовните същности се оказват недостатъчни. Съзрели слабостите в изтеклото битие, там те навлизат в Духа. Заработва неписано правило – стигнеш ли до дъното, дай оценка. От цялата си същност искрено, с необуздана жажда закопняват за още по-успешна земна изява. За промяна.

Свещени упования – по-силни от смъртта.

Обзема ги неустоимо желание за изживяване на нови, често пъти дори много по-тежки пречистващи изпитания в поредното убежище на тялото. С готовност за реализация в задаващото се въплъщение. В стремежа за развитие, настояват трудностите да са много, ама многократно повече, отколкото реално могат да понесат. Това е от порива на Духа за освобождаване от натрупана карма и разплащане с грешките на миналото. Да не спира растежът. Какво е пътуването без опасности? Преодоляната трудност ни прави по-силни.

– Съдбата, според тебе, е предначертана отначало до край. А нашата роля? Актьори по сценарий?

– Не, имаме мисия за реализиране в границите на съдбата.

– Къде е закодирана?

– В душата.

– В душата?

– Да, сред проблясващите в гръдта божествени искрици. Трудно се разпалват! Душата е светлина. Страшно е, загърбим ли я. Трябва да осветява пътя. Поддържа се с мъдрост. Мъдростта осмисля, дава прелест и на най-мрачния сезон – преклонната възраст. Красотата на залеза. Колкото до основните проявления на всяка духовна същност, явила се в плът, определени са свише от алфата до омегата. Закодирани в нашата съдба, те я изграждат.

– Мисия, да. Какво, според теб, означава съдба?

– Съдбата е и това с какви хора ще се наложи да живееш, как, в каква насока ще поемеш, доколко можеш да разкриеш кое е добро, кое зло. Не я избираме, вървим натам, където ни се посочи. Свързана е с предишния живот, защото има прераждане.

– Свише предначертано, неизменно веднъж и завинаги?

– Най-основното. Към него се върви направо или по заобиколни пътища. Но винаги се стига там, където е закодирано. За лишените от лична воля, абсолютно всичко е предопределено. Помнете – СИЛНАТА ВЯРА И ЛЮБОВТА МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ ДОРИ И СЪДБАТА.

– А свободната воля?

– Веднъж вече говорихме: тя е в личния избор – да извършиш предначертаното с добро или зло.

– Кога духът се настанява в тялото?

– И това е велико тайнство… Едва ли някой би го разкрил. Ще опитам да ви осветя. Донякъде. Мъжът носи духа в себе си. В Библията е казано “Авраамово семе”. Жената усеща детето едва от четвъртия месец нататък, когато то прорита в утробата й. Казах ви, донякъде… Най-трудното на този свят е да се осмелите да чувствате с ума на сърцето и да мислите сами.

– Докога е прераждането?

– За постигналите съвършенство отпадат страданията през задаващите се еволюционни етапи. Превъплъщаването за тях тогава вече е абсолютно излишно.

– Мястото на щастието?

– По преценка на Висшата сила се определя степента на натоварване и отдих в плът. – Пророчицата реди слова картечно забързано. В състояние на свръхвъзбуда, сякаш се отварят небесата. – Помислете – какво забавя развитието така, както несекващото монотонно щастие? Къде отвежда този очарователен малък тиранин? Плъзнали се с него като вихрушка надолу, ще разбием чела в пъклените порти. Стръмна е пътеката към звездите. Трябва да се издържи проверката на препятствията. Надмогването на трудността – най-голямата житейска благословия. Затова едни стигат там, където са поели, други – там, откъдето са поели… Чудеса се извършват и с шапка-невидимка, но… само в приказките – усмихва се широко.

И, възвърнала добро настроение, заключава:

– За чудесата трябва дар небесен… Човек е като лозовия плод – колкото по-усърдно го притискат и смазват босите ожулени пети на Съдбата, в толкова по-горчиво и упойващо вино се превръща. Или в оцет – престои ли в леност.”

„Нееднократно се гмурваме в реката на живота, да се освободим от прашните наслоявания на Миналото. И се почувстваме преродени, отърсени от паяжинния плен на обсебилите ни от предишни съществувания души, с които конфликтно или благородно сме обвързани.

Коя роза не се въздига от калта? Пътят й – неравно стебло от бодли. На върха – шепица съхранена нежност с неотразим божествен аромат.

Знанието болка носи. Мъдра е съдбата – оттласква ни от бряг на бряг, заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите несъвършенства. Колкото до “кръста”, който ни очаква, той трябва да е толкова тежък, колкото всеки може да поеме – едва чуто отронва прорицателката. И вдъхновено завършва:

– Ако щастието и нещастието изграждат пътя, Мъдростта е крайната цел. Доброта и Любов я осветяват! Празник е деня, в който сме добри.”

“11.04.1986 година.
– Неведнъж си говорила за прераждането. От какво се направлява то, лельо Славе!

– От кармата. Човек заради нея се явява много пъти на Земята. Предходният живот предначертава пътя му. Целта е да “доизгради” и извиси душа. Кармичната задълженост непременно се изплаща в следващо или през няколко земни проявления. Не се налага среща на всяка цена с човека, с когото е заплетена, но задължително трябва да се разчисти.
Чрез превъплъщаване душите се усъвършенстват. Прииждат звездопадно от живот в живот, за да се потопят в сладко-горчивите земни изпитания.

– От какво се направлява кармата?

– От нашите дела, мисли, чувства. Но не си въобразявайте, че чувствата я създават. Градят я действията. Можеш да мислиш и усещаш, каквото пожелаеш, но да действаш – тук вече е отговорността. Пътят на еволюцията минава през различни изпитания. Не всички от тях са карма. Такива са големите беди – тежки болести, сриващи катастрофи, мъчителната смърт. Начинът на изкупването й се формира от Висшата сила.
Невинаги се разрешава тук да се намесват дори йерархично най-извисените духовни същества.

– Освен на Земята, този процес би ли могъл да се разпростре и на други планети, в други галактики?

– За нас – в земни условия. Интелектът в Космоса не е изключение. Той самият е разум. Доколкото ми се “разкрива да видя”, безброй планети из Безкрая са обитавани от високо еволюиращи разумни създания. Не всички са наши подобия. Дори при имащите сходства, някои са по-едри, други по-дребни. Те също създават и чистят карма, но това е обширна тема.

– Какво, според теб, е нашето ниво на еволюция?

– Най-напреднали сред съществата на родната планета. Но измежду останалите проявления на Разума из Вселената, сме сред духовно догонващите. Вече споделих – “повечето от обитателите в плът на различни звездни системи са по-висши”. Прекалено здраво сме сраснати със земята. По тази причина Бог някога слезе сред предците ни в човешки облик, да помогне лично с живот и наставления. Яви се тогава, когато бяха подготвени да го приемат. Ако това се бе случило на ниско еволюционно стъпало, Висшият разум би останал неразбран и “отхвърлен”. Затова новото летоброене на Човечеството се отбелязва с идването на Христа.”

 “- Разкажи, лельо Славе, какво е за теб Висшата Светлина ?

- Бог е на върха. Огромна единосъщна Сила. Несъпоставима с човешката представа за еволюция. Из­пълва Вселената, Земята. Навсякъде е… Но е извън нашите сетива.

Питате за Бога. В това време съзирам калинка и ска­калец. Божии създания. И в насекомите има частица от духа на Отца…

Искрицата божествен дух у човека се стреми да надмогне временната земна черупка. Душите интуи­тивно чувстват Великото Присъствие. Това ги въздига да поемат напред чрез смирение, вяра и любов. Трън­лив е пътят на развитие.

- Плътно до Бог е Христос – продължава жената, виждаща отвъд хоризонта. – Отломък е от Отца. За­ това двамата са наравно.

  Синът Божий е създаден на най-извисено ниво. Кришна и Мохамед са пророци със земни родители. Дават в определен период духовни насоки на наро­дите. Христос е божествена съставка, отломка от Абсолюта, получила плът. Затова е много над тях в духовен план. Изпълва цялата Вселена.”

“Дадено ми е всичко да видя: кое, как, защо става и какво трябва да бъде. Да съзра реалността, каквато е, а не някой, дето греши повече от тебе, да те учи как да живееш… Истината е вложена единствено тук (сочи глава). Отвори ли се ей туй (докосва средата на челото, там където според езотеричните школи, се на­мира “третото око”) и падне люспата, която го закрива – край, свърши се! Ще виждаш, ще чуваш, ще ти се даде знание. И с първите прашинки, които получиш, запом­ни: колкото може по-добър, колкото може по-добър…”

 “-  Очаква ли ни нов потоп, лельо Славе? Но вече “огнен”, както е предсказано в Книгата на книги­те? – Обзети от пламтящо любопитство, прекъсва­ме завладяващите й откровения.

-  Ще ви кажа, ще повторя, ще потретя… Библия­та е изградена на базата на исторически факти, но в нея има и символи. Огънят, за който се говори, са остри стълкновения, кръвопролитни унищожи­телни войни, които виждам, задават се… (Лицето на прорицателката се изостря. Взряна в необоз­римото, предстоящите събития изгарят погледа й.) Каквото и да правим, неизбежни са. Имало ги е и ще ги има.

Но човешкият род, знайте, няма да погине от огън. На мене ми се “внуши” да предам – намира­ме се в края на един цикъл от хилядолетното ни развитие. Наближаваме друг – много по-значим и извисен. След него ще станем съвър­шено различни. Така, както оцелелите след Потопа вече не са били същите…”

“-  Христос виждала ли си, лельо Славе? Близо ли е времето, когато ще се яви в плът и кръв, както е предречено в Светото писание?

-  Чуйте добре. Туй, което ще ви предам, труд­но ще го приемете. Казано е: “Ще дойде отново Христос на Земята и всяко коляно ще се превие да го види…” Какво си мислите, с Библията ляга, с Библията става леля ви Славка – усмихва се. (Не преувеличава – силно вярваща е – б. а.) – О, как съм искала да съзра кога ще се случи това! И ми се “даде”. Но какво? Не онова, което очаквате, не. Истината е съвършено различна. Слушайте.

(Наостряме уши.)

- Божият син сега е Слово. Всемирна душа. Не се е явил някога на Земята, както се твърди, да бъде “изкупител”. Търговците, които открай време са се облагодетелствали от храма, напразно се опитват да го изкарат такъв. Нищо не изкупва, а само прозорливо поучава онези, които “имат уши, да чуят и очи, да видят”. Той по-скоро е нашият Спасител – с живот, личен пример и послания.

Не предстои повторно да се роди на Земята като човек в плът и кръв, както пак те, хитрите търговци на идеи, зад които примамливо шумят финикийски знаци, се опитват да ни заблудят. Божествен, много по-възвисен е Върховният замисъл.

С времето Божият син ще се всели във всяко разумно човешко същество. Ще се слее с него. Това постепенно ще го промени.

Христос е Новият човек. Човекът – до края на задаващата се епоха. (2 800 г. – б. а.) Носи­телят на добродетелите на Бъдещето. Ние ще отиваме в Отвъдното. Ще се връщаме. Пак ще отиваме… И все повече у нас ще се вграждат тези добродетели.

И ти ще видиш Христа в брат си, в сестра си, а те – в тебе. Как? – С добродетелта, която ще постигнеш, с цената на преодолените изпи­тания в не едно превъплъщение, вече няма да си онова, което си бил. Ще станеш по-фин и до­бър. А също и брата, сестрата…

Човекът ще е толкова Христос, колкото Христос е в него. Така съзирам Второто при­шествие.

Разбирате ли? А не, както се тълкува, че Спаси­телят щял да дойде втори път в плът и кръв при нас. Да раздава правосъдие с “огнен меч”. Отново да напътства, да проповядва.

Докога? Защо? Нима две хилядолетия не взе­хме поуки от Великия Негов Урок? Не се ли усъ­вършенствахме? Мъничко поне не поумняхме ли? Казано е: “Вратата, зад която кротко ни очаква добродетелта, трудно се отваря; вратата, зад която изкусително ни тегли порокът, трудно се затваря…”

- Чуйте… – Снишава глас. – Не красотата, до­брото у човека ще спаси света. Има ли нещо по-обаятелно на тази Земя от него?

(“Христос ще дойде в душите” – аналогична е мисълта и на Петър Дънов – б. а.)

- Няма утъпкана пътека към Бога – завършва хрисимо Учителката. – Той е Състрадание и Любов. В нас и с нас ще е, ако сме съхранили Човечността. Плодовете на доброто, което сме сторили, тогава никога не ще ни се отнемат. Никога, никога. Ни в това съществувание, ни в следващо. Но, ако пътят ни тръгва от сърцето, да не се надяваме да е равен и спокоен…”

 “- Неведнъж съм се молила да съзра Бог-отец, Създателя и Вседържателя на Вселената.

…И ми се разкри видение. Но преди това чух: “Това, което ще се яви пред теб, не е Бог, а не­гово отражение. Очите човешки не могат да съ­зрат Първопричината на причините…”

В тоя миг в звездната космична шир се извиси мо­гъщ трон. Над него проблесна. Възправи се огромна канара. Обхващаше Вселената открай до край.

И прокънтя глас: “Бог е като нея!”

Пак ще отбележа – не че това бе Бог. Представи ми се такова картинно прозрение, за да си обясня грандиозния обхват на Всемирната душа.

Колосална мощ изпълваше и контролираше с всепроникващ Разум Мирозданието.

Тогава пред духовното ми зрение се яви Христос – ослепителна златеещосребриста Светлина се изви и отцепи от огромната канара. Пронизващо ярка.

Изстенах. Очите остро ме заболяха. Премрежиха се.

Пред мен се бе възправил всъщност не Спаси­телят, а Неговото отражение.

Прокънтяха слова: “Това е Синът на Отца, ва­шият Иисус Христос, незаченат чрез мъж.”

Край Него кръжеше Светият Дух – блестящо сияние, опасващо Всемира.

Съзрях: Творецът изтръгна звезден облак треп­тяща светлина от себе си. Превърна я в лъчисти прашинки.

Разпръсна ги.

Разлетяха се в красив огромен рояк.

Миг след това вложи по една от тях във всяко от човешките същества.

Заблестя. Запулсира.

Освети душите им.

Слава тръпне, вълнува се:

- Красив е “космосът на човешкия свят”. По­гледнат отгоре, уподобява звездна жарава. Сияят милиарди божествени искри, припламващи в сър­цата. В мигове на просветление осъзнаваме – Бо­жията искрица разпалва енергията ни.

Пророчицата съзира и описва Вселенския Раз­ум – грандиозен, величествен.

Създателят оживява в триединството си.

Бог е недосегаем за нашите сетива. Как да се изследва? “Този, който е навсякъде, е никъде” – предупреждава Монтен. Трябва просто да се по­чита. С Любов, Разум и Извисен живот.

Впечатляващо е видението на прорицателката за Светия дух – съвкупност от флуиди, изпълва­щи света.

- Как изглеждаше Исус в своето земно проявление, лельо Славе? Вярно ли е, че част от богатите си познания е усвоил в далечния Изток, в Индия и Тибет, където, както се твърди, е пребивавал в ранната си младост? Това се опитват да докажат някои съвременни изследователи – питаме колебливо.

Тръпнем. Напрежението расте.

- Не предполагам, със сигурност знам. Чуйте добре. Съзрях Божия син в човешкото му проявление на Земята.

С туника. Ръст висок, строен. Топли кафяви очи. Кестеняви коси почти до раменете – чупливи и меки. Брада с леко червеникав отенък. Нежни, изящни ръце.

Благородни черти. Обаятелен, пленително красив. Точната дума е магнетичен. Съзреш ли го, не можеш да откъснеш дори за миг поглед от Него.

Такъв бе Иисус, понесъл мировото страда­ние, събрало “всичката сол на земята”…

Разгледах го внимателно – двете половини на лицето му бяха идеално симетрични. При ни­кой смъртен не е тъй.

Знайно е: двете съставки на човешкия лик не са напълно еднакви. Твърди се – лявата половина се унаследява от майката, дясната – от бащата. Пре­насяйки се във времето, аз виждам: лявата поло­вина на лицето се предопределя от предход­ния живот. Дясната генетично се приема от сегашните родители.

Лицето на Иисус бе свръхсъразмерно. Две­те половини – абсолютно еднакви. Досещате се защо, нали?

(Безмълвно удивени сме.)

- Защото никога преди това не е идвал в плът на Земята – пояснява пророчицата. И продължава.

-Тази невероятна симетрия му придаваше неотра­зим чар и привлекателност. Неповторимо излъчва­не. Привличаше хиляди хора, в захлас заслушани в словата му.

Такъв изглеждаше Божият син на земната твърд – най-красивият евреин на света!

Макар да е странстващ проповедник, никъде не съзрях да е ходил до Индия или Тибет. Освен при­нудителното пътуване като дете в Египет, за което говори Библията, все на еврейска земя е.

- А Йоан Кръстител? – Дълбаем я с очи.

- Видях и срещата му с Йоан Кръстителя. Аурата на Йоана бе ярка. Сияеше на трийсетина сантиметра около него.

Впечатляваща гледка. Хората я забелязваха, спираха пред Предтечата. Дивяха се.

Но, когато внимателно се взрях в неговото сия­ние, забелязах едва доловими мънички петънца.

В тоя миг дочух глас: “Така е, защото е заченат от мъж. Колкото и чиста да е, когато е в плът, душата носи и нейните белези..

Многократно по-силно бе въздействието на Сина Божий - целият окъпан в светлина. Аурата му имаше божествено излъчване.”

“- Къде е Христос в Отвъдното? Какво представлява? – Изригват нови въпроси. Какво ли ще отговори? Времето сякаш е спряло.
- И това съм се молила “да видя”, но ми се каза: “Не смей! Съставка на Бога е, част от Цялото. Златисто-сребърно бисерно сияние, излъчващо Всемирна Любов. Светлина. Всемощна, необхватна, изгаряща. И Сила. Можеш да я почувстваш, не да я видиш. Който се опита да я зърне, ще ослепее. Огромна енергия. Докосне ли се човек в плът до Нея, мигновено ще бъде изпепелен.”

Слава Севрюкова и доц. Лозенски – Психотронни изследвания на микросвета

коментара

One thought on “Космологията на Слава Севрюкова

  1. Pingback: Космологията на Слава Севрюкова – Zahariada

Comments are closed.