Космологията на “Ману Смрити”


article-0-073CEF74000005DC-577_964x956

Законите на Ману (Ману Смрити)

Сътворение и произход на свещения закон

1. Великите мъдреци приближиха Ману, отдавайки му нужното уважение, който беше седнал в блаженство със спокоен и съсредоточен ум, и се обърнаха към него по подобаващ начин:

2. Молим те, Благословени, благоволи да ни кажеш по подобаващ начин и в подходящ ред задълженията на всички (четири) касти и смесените касти.

3. Защото само Ти, Боже, си запознат с общия смисъл, (т.е.) ритуалите и знанието за душата, (дадени) с цел да се осъзнае Самосъществуващия (Сваямбху), който е непознаваем и неизмерим.

4. Той, чиято сила е безгранична, бидейки така запитан от великите мъдреци, надарени с проницателни умове, ги почете подобаващо и отговори: „Слушайте!”

5. Тази (вселена) съществуваше непроявена, потънала в “тъмнина”, невъзприемаема от сетивата, неопределима, непостижима от разума, непознаваема, все едно изцяло потопена в дълбок сън.

6. Тогава Самосъществуващият (Сваямбху), въпреки че е непроявен, причини проявяването на тази вселена, съединявайки енергията си с великите елементи и останалото, разпръсвайки “мрака”.

7. Той, който може да се възприеме (единствено) от вътрешния орган, който е фин, неразличим (непроявен) и вечен, който е същността на всички създадени същества, и който е немислим, се прояви от само себе си.

8. Той, желаейки да сътвори множество различни същества от собствената си субстанция, чрез мисъл създаде водите и положи семе в тях.

9. Това (семе) стана златно яйце, сияещо като хиляди слънца; в това (яйце) самият той се роди като Брахма, първоизточникът (праотецът) на целия свят.

10. Водите се наричат нарах, (понеже) водите са първото творение на Нара; тъй като те бяха неговата първа обител (аяна), оттам той се нарича Нараяна. 

11. От тази първопричина, която е непроявена, вечна и обхващаща реалното и феноменалното, произлезе този мъжки (Пуруша), който е известен в този свят (под названието) Брахма.

12. След като това Божество беше неактивно в това яйце цяла година (на Брахма), тогава самият той (единствено) чрез мисълта си го раздели на две половини;

13. От тези две половини Той оформи небето и земята, проникващият ги фин етер, осемте региона и вечната обител на водите.

14. От себе си (Атманах) Той извлече ума, едновременно реален и нереален, а преди ума егоизма, чиято функцията е „аз” съзнанието, управителят.

15. А преди тези две, Той създаде великия всепроникващ принцип (Махат, Интелигентността); въобще всички проявления, притежаващи три гуни (качества); включително органите на сетивата, възприемащи сетивни обекти.

16. Комбинирайки фините компоненти на тези шест принципа с безграничен потенциал (егото и петте танматри) с техните еволюти (сетивата и петте елемента), Той създаде всички същества.

17. Понеже тези шест фини компонента формират рамката (на първичната материя, пракрити) и са основа за шестте еволюта, мъдрите наричат тази рамка на Брахма шарира [тяло, съставено от шест (шат) принципа].

18. Великите елементи, заедно с техните функции, също и умът с неговите фини съставки се намират в това (пракрити, тялото на Брахма), което продуцира всички неща и е непреходно.

19. От фините компоненти на тези подобни на Пуруша седем принципа с неизчерпаем потенциал (Махат, егоизма и петте танматри) произлиза тази вселена. От непреходното се появява преходното (феноменалното).

20. Сред тези танматри (фини същности на елементите), всяка следваща възприема качествата на тази, която я предхожда; и всяка същност има толкова качества, колкото са й отредени според мястото, което заема (в реда, по който са дадени). (Виж снимката)

 five-elements-and-five-tanmatras

21. В началото Той определи различни имена за всички неща; и създаде различните действия и различните закони за съществата, според вечните Веди.

22. Заради живите същества, стремящи се към действие, Той създаде вечното жертвоприношение; също и много Богове и множество фини второстепенни божества, наречени Садхя.

23. От трите божества – Агни (огъня), Ваю (вятъра) и Рави (слънцето) – Той извлече (букв. издои) трите изначални Веди – Рик, Яжур и Сама – за извършване на жертвоприношенията.

24. Той създаде времето, периодите от време, фазите на луната, звездите, планетите, реките, моретата, планините, равнините и хълмистите местности.

25. Също аскезата (тапас), речта, удоволствието, желанието и гнева. Понеже искаше да породи съществата, Той създаде цялото това творение.

26. За да класифицира действията, Той разграничи добродетелта от порока и свърза тези същества с двойките противоположности като удоволствие-болка и тем подобни.

27. Чрез петте фини и трансформиращи се танматри, Той създаде тази вселена последователно (от финото към грубото, от грубото към по-грубо).

28. Съществата биват спонтанно привлечени към работата, която Той е определил за тях в началото, когато получават ново тяло, отново и отново.

29. Насилие или ненасилие, грубост или нежност, порочност или добродетелност, фалш или истинност, това което Той е вложил в съществата при сътворението, спонтанно се проявява при всеки.

30. Също както всеки сезон от само себе си проявява своите сезонни характеристики през годината с настъпване на времето им, така и в определеното време въплътените същества спонтанно предприемат съответен курс от действия.

31. В името на просперитета на (трите) свята, Той създаде брахмините (духовниците), кшатриите (воините), вайшите (търговците) и шудрите (служителите) (съответно) от своята уста, ръце, бедра и крака.

32. Разделяйки своята собствена субстанция, Господ стана наполовина мъж и наполовина жена и чрез нея Той породи Вирадж (Брахма).

33. О, най-добри сред дважди родените (брахмините), знайте Мен като втория непосредствен създател на целия този свят, като този, който същият мъж, самият Вирадж, създаде, след като извърши аскези (тапас).

34. Тогава аз, желаейки да генерирам съществата, извърших много трудни аскези, и така сътворих десет велики мъдреци, господарите на съществата.

35. Маричи, Атри, Ангирас, Пуластя, Пулаха, Крату, Прачетас, Вашиштха, Бхригу и Нарада.

36. Тези могъщи мъдреци на свой ред създадоха седем други Ману (за всяка манвантара), богове с техните региони, велики мъдреци, притежаващи безгранична сила,

37. Якши (служители на Кубера), (демони наречени) ракшаси и писачи, гандхарви (музиканти на боговете), апсари (куртизанки на боговете), асури (врагове на боговете), (божествени змии, наречени) наги, сарпи (змии), сурпани (божествени птици) и няколко класа питри (прадеди),

38. Светкавици, гръмотевици и облаци, спрайтове (рохита), дъги, падащи метеорити, знаменателни звуци, комети и много видове звезди.

39. Кинари (с лик на кон), маймуни, риби, всякакви видове птици, добитък, елени, хора и месоядни зверове с два реда зъби,

40. Големи и малки влечуги, бръмбари, пеперуди, въшки, мухи, всички жилещи и хапещи насекоми и различни видове неподвижни същества,

41. По този начин тези мъдреци с проницателни умове създадоха всички подвижни и неподвижни неща чрез силата на аскезата под мое ръководство; всяко нещо според неговите действия (в миналите съществувания).  

42. Бяха обяснени действията на съществата, а сега ще обясня начина на раждане, заложен за всяко от тях.

43. Добитъкът, елените, месоядните зверове с два реда зъби, ракшасите, писачите и хората са родени от утроба.

44. Птиците, змиите, крокодилите, рибите, костенурките, също така подобните им земноводни и водни (животни) се раждат от яйца.

45. Мушиците, комарите, въшките, бълхите, буболечките и подобните на тях се раждат от влагата.

46. Всички растения, които израстват от семена или присадки са наречени удбхити (букв. изскачащи от земята), докато тези (растения), които умират, когато техният плод е узрял, и дават много цветове и класове, са наречени ошадхи (едногодишни).

47. Тези дървета, които дават плод без цъфтеж, са наречени ванаспати, докато тези, които дават, и цвят, и плод, са наречени врикшаси.

48. Различните храсти и гъсталаци, другите видове треви, катерещите и пълзящите растения, израстват от семена или издънки.

49. Всички тези (растения) са покрити от качеството тамас (невежество), ефект от техните действия (в предишни съществувания), имат вътрешно съзнание и са засегнати от удоволствие и болка.

50. Така бяха обяснени условията на живот на съществата, започвайки с Брахма и завършвайки с току що споменатите (неподвижни същества), които са субект на този ужасяващ и постоянно изменящ се цикъл от раждане и смърт.

51. Пораждайки така вселената и мен, Той, чиято сила е невъобразима, изчезна в себе си, потискайки (унищожавайки) времето (на еволюция) с време на разтваряне (дезолюция).

52. Когато това Божествено Битие е будно, тогава този свят е активен, а когато Той заспи, неговият ум е абсорбиран, и всичко изчезва.

53. Когато Той заспи, оттегляйки се в себе си, всички активни въплътени същества прекратяват действията си и техният ум се разтваря.

54. Когато Същността на всички неща оттегли енергията си и заспи щастливо, тогава всички неща внезапно биват абсорбирани в тази Велика Душа.

55. Когато Душата потъне в „тъмнина”, тя остава за дълго време съединена с органите на сетивата, но не извършва техните функции; тогава Той напуска телесната рамка.

56. Когато отново се облече във фини компоненти, Той влиза в семето на подвижно или неподвижно същество, и тогава, съединявайки се с финото тяло (букв. с осемте категории), придобива телесна рамка.

57. Така Той, непреходният, чрез (последователно повтарящи се) будност и сън, непрестанно оживява и унищожава всичко подвижно и неподвижно.

58. Съставяйки тези (закони) в началото на творението, Той (Брахма) с голяма грижа ги предаде на мен; а аз, на свой ред, ги казах на Маричи и останалите мъдреци.

59. Бхригу, тук, ще ви обясни тези закони, понеже този мъдрец ги научи в тяхната цялост от мен.

60. Тогава великият мъдрец Бхригу, бидейки така призован от Ману, със задоволство в сърцето се обърна към тях: “Слушайте, мъдреци!”

61. Шестте други могъщи Ману с проницателни умове, които принадлежат на расата на този Сваямбхува Ману, всеки от които сътвори свое поколение (са):

62. Сияещите с велика слава Сварочиша, Ауттами, Тамаса, Райвата, Чакшуша и величественият син на Вивасват (слънцето).

63. Тези седем велики Ману, първият сред които е Сваямбхува, генерираха и поддържаха цялото подвижно и неподвижно (творение), всеки в неговия период.

64. Осемнадесет нимеши (мигвания на окото), са една каштха; тридесет каштхи са една кала; тридесет кали са една мухурта и също толкова мухурти са едно денонощие (ахоратра).

65. Слънцето разделя деня и нощта на хората и боговете, като нощта е предвидена за почивка на съществата, а денят за извършване на дейности.

66. Около един месец на хората е ден и нощ на предците (питрите); тяхното разделение е на двуседмичия, като “тъмното” двуседмичие, което е техният ден, започващ от пълнолуние, е предназначено за действия, а “светлото” двуседмичие, което е тяхната нощ, започваща от новолуние, е предназначено за сън.

67. Една човешка година е ден и нощ на боговете; тяхното разделение е както следва: половината година, през която слънцето се движи на север, е ден, а другата половина, през която то се движи на юг, е нощ.

68. Чуй сега кратко обяснение на времетраенето на нощта и деня на Брахма и на циклите от време (епохите, югите) в последователност.

69. Крита юга (Златната епоха, 1.728.000 човешки години) се състои от четири хиляди години (на боговете); зората, която я предхожда е четиристотин години, а последващото я свечеряване е пак толкова.

70. При останалите три епохи (юги), заедно с техните зазорявания и свечерявания, хилядите и стотиците за всяка следваща се намалят с едно.

71. Периодът от дванадесет хиляди години, които бяха споменати току що, като сумата от четири юги (епохи), се нарича епоха на боговете (дивя юга, която е 4.320.000 човешки години).

72. Хиляда епохи на боговете (дивя юги) правят един ден на Брахма, а нощта му е със същата продължителност.

73. Тези които знаят, че хиляда епохи на боговете (дивя юги) правят един ден на Брахма, а нощта му е със същата продължителност, познават (истинската дължина на) дните и нощите.

74. При изтичането на нощта, Брахма се събужда, а събуждайки се Той създава ума, който е едновременно реален и нереален (феноменален).

75. Умът (Махат), подтикнат от желанието на Брахма да твори, започва съзиданието модифицирайки себе си и поражда акаша (пространството), чието свойство е звука. 

76. От модификацията на акаша се появява чистият и мощен вятър, носителят на всички миризми, и чието свойство е докосването (осезанието).

77. От модификацията на вятъра се появява брилянтна светлина, разпръскваща тъмнината, чието свойство е цветът (формата).

78. От модификацията на светлината се ражда водата, чието свойство е вкусът, и от водата се ражда земята, чието качество е миризмата. Така беше създадено творението.

79. Продължителността на времевия цикъл (епохата) на боговете (дивя юга), който беше описан по-горе, общо 12.000 години, умножена по 71 прави една Манвантара (времето за управление на един Ману).

80. Безброй са Манвантарите, еволюциите (сътворенията) и дезолюциите (унищоженията) на световете. Върховното Битие го прави като на игра, отново и отново.

81. В Крита юга (Златната епоха) Дхарма (добродетелта, илюстрирана като бик) съществува в нейната чиста форма с всички нейни четири крака, а също и Истината. В тази епоха хората не придобиват нищо по непочтен начин.

82. В следващите три епохи, заради непочтени придобивки (агама), Дхарма намалява последователно с по един крак; и поради кражби, лъжи и измами, добродетелта намалява с четвърт (във всяка следваща епоха).

83. По време на Крита юга хората не се разболяват, постигат всичките си цели и техният живот е с продължителност 400 години. По време на Трета (Сребърната епоха) и последващите юги продължителността на живота намалява респективно с четвърт.

84. Времетраенето на човешкия живот, резултатите от действията и способностите (енергията) на въплътените същества са в съответствие с характера на епохата.

85. По време на Крита юга (Златната епоха) добродетелта на човек е една, друга е по време на Трета (Сребърната епоха) и Двапара (Бронзовата епоха), и различна е по време на Кали юга (Желязната епоха), последователно и пропорционално намалявайки според (духа на) епохата.

86. В Крита юга за основна добродетел се счита практикуването на аскези (тапас), в Трета – знанието (за Себето), в Двапара – извършването на жертвоприношения, а в Кали – даренията.

87. В името на благото на творението, Самосъществуващият определи различни функции за тези, които се проявиха от неговата уста (брахмините), ръце (кшатриите), бедра (вайшите) и крака (шудрите).

88. За брахмините (свещениците) определи преподаване, изучаване (на свещените текстове), извършване на жертвоприношения, присъствието като свещеник в ритуала на жертвоприношение от друг човек, дарения и получаване на дарения.

89. За кшатриите (воините) определи защитата на хората, дарения, извършването на жертвоприношения и изучаване (на свещените текстове), също така отхвърляне на привързаността към сетивни обекти.

90. За вайшите (търговците) определи отглеждането на добитък, дарения, извършването на жертвоприношения и изучаване (на свещените текстове), даването на заеми и земеделие.

91. За шудрите определи единствено служенето на гореизброените (три) касти (класа хора).

92. За човека се казва, че е по-чист над пъпа; затова Сваямбху заяви, че устата му е най-чистата част.

93. Тъй като е произлязъл от устата, тъй като е първороден, и понеже познава Ведите, брахминът с право е наречен владетел на Дхарма (добродетелта).

94. Сваямбху сътвори първо него от собствената си уста, извършвайки аскези, за да съхрани творението и предложеното да достига до боговете, а пожертвуванията до предците (питрите). 

95. Има ли същество по-висше от него, чрез чиято уста боговете приемат предложеното им, а предците пожертвуванията?

96. Сред съществата, подвижните се считат за най-висши, от подвижните същества интелигентните са най-висши, от интелигентните същества най-висши са хората, а сред хората – брахмините.

97. Сред брахмините, най-добри са ерудираните (в свещените текстове); от ерудираните, тези с твърдо убеждение (от преживяване); от тези с твърдо убеждение, тези които действат според него; а от действащите, тези които познават Брахман.

98. Самото раждане на брахмин е вечно въплъщение на добродетелта. С второто си раждане той затвърждава добродетелта; дважди роден, той е едно с Брахман.

 

Повече за циклите от време според хиндуизма: http://en.wikipedia.org/wiki/Hindu_units_of_time


коментара