Космологията на “Вишну Пурана”


thumb296x233

Книга първа; Глава I

OM! Слава на Васудева! Победата да е Твоя, Пундарикакша! Почитания, Вишвабхавана! Слава на Теб, Хришикеша, Махапуруша и Пурваджа!

Нека Вишну, който е съществуващ, нетленен, и Брахма, който е Ишвара, който е дух, който с трите си качества е причината за създаването, съхраняването и унищожаването, който е прародител на природата, интелекта и другите съставки на вселената, ни дарят с разбиране, богатство и крайно освобождение.

След като обожавах Вишну, господарят на всичко, и отдадох почит на Брахма и останалите, като също така поздравих духовния учител, ще разкажа тази Пурана, равна по святост на Ведите.

Майтрея, след като го поздрави почтително, се обърна по следния начин към Парашара, отличен мъдрец, внук на Вашиштха, който е запознат с традиционната история и Пураните, който е запознат с Ведите и клоновете на науката, които зависят от тях, както и специалист в областта на законите и философията, след сутрешните ритуали на преданост.  

Майтрея каза: Учителю! Бях инструктиран от теб във всички Веди, в законите и в свещената наука. Чрез твоето благоволение, други мъже, макар и да са неприятели, не могат да ме обвинят в липса на знания. Сега бих искал да чуя от теб, който си с неизмерима божественост, как този свят съществуваше в миналото и как ще бъде в бъдещето? Каква е неговата същност, о, Брахман, и откъде произлязоха одушевените и неодушевените неща? В какво се превръща и в какво ще се случи при поредното му разтваряне? Как се проявяват елементите? Откъде произлизат боговете и другите същества? Как са се появили океаните и планините, Земята, Слънцето и планетите? Кажи ми за семействата на боговете и другите, различните Ману, периодите, наречени Манвантари, и тези, наречени Калпи и техните подразделения, и за четирите епохи; за събитията, които се случват в края на Калпата и при прекратяването на епохите; историята, о, велики Муни, на боговете, мъдреците и царете, и как Ведите бяха разделени в клонове (или училища), след като са били съставени от Вяса; задълженията на брахмините, и други племена, както и на тези, които преминават през различните периоди на живота. Всички тези неща бих искал да чуя от теб, внука на Вашиштха. Отправи доброжелателно мислите към мен, за да мога, чрез твоето благоволение, да бъда информиран за всичко, което желая да узная.   

Парашара отговори: Добри въпроси, благочестиви Майтрея. Накара ме да си припомня това, което в миналото ми беше казано от бащата на моя баща, Вашиштха. Чух, че баща ми е бил погълнат от Ракшас, пратен от Вишвамитра. Обзе ме страхотен гняв и започнах жертвоприношение за унищожаване на Ракшасите. Стотици от тях бяха сведени до пепел чрез ритуала, когато, малко преди да бъдат изцяло унищожени, дядо ми, Вашиштха, каза: Достатъчно, дете мое, нека гневът ти се укроти. Ракшасите не са виновни. Смъртта на баща ти бе дело на съдбата. Гневът е страстта на глупаците, тя не приляга на един мъдър човек. От кого, може да бъде попитано, е убит някой? Всеки човек жъне последиците от собствените си действия. Гневът, сине мой, е унищожаването на всичко, което човек е придобил чрез стремителни усилия, на славата, на благочестивите аскези и пречи на постигането на рая или освобождението. Главните мъдреци винаги отбягват гнева. Не бъди, дете мое, субект на неговото влияние. Нека тези безобидни духове на тъмнината да не бъдат консумирани. Милостта е мощта на праведните.

Бидейки така смъмрен от уважавания ми дядо, аз веднага прекратих ритуала, в съответствие с неговите предписания, и Вашиштха, най-добрият из мъдреците, остана доволен от мен. Тогава пристигна Пуластя, син на Брахма, който беше посрещнат от дядо ми с обичайния знак на почит. Знаменитият брат на Пулаха ми каза: Тъй като в момент на враждебност послуша думите на своя родоначалник и прояви милосърдие, ще овладееш всяка наука, и тъй като се въздържа, макар и разгневен, от унищожаването на потомството ми, ще ти даря още нещо, и ще станеш автор на резюмето на Пураните. Ще узнаеш истинската природа на божествата, каквато наистина е, и независимо дали си ангажиран с религиозни обреди или се въздържаш от тяхното изпълнение, твоето разбиране, чрез моето благоволение, ще бъде съвършено и свободно от съмнения. Тогава дядо ми Вашиштха добави: Каквото и да ти бъде казано от Пуластя, непременно ще бъде.

Наистина сега всичко, което ми бе казано по-рано от Вашиштха, и от мъдрия Пуластя, ми бе припомнено заради твоите въпроси и ще ти го предам, дори всичко, което поиска. Чуй цялата същност на Пураните, според точното им значение. Светът бе породен от Вишну. Той съществува в него. Той е причината за неговото поддържане и прекратяване. Той е светът.     

Глава II

Парашара каза: Слава на неизменния, свят, вечен и върховен Вишну с универсална природа, могъщият над всичко; на него, който е Хиранягарбха, Хари и Шанкара, създателят, закрилникът и разрушителят на света; на Васудева, освободителят на неговите поклонници; на него, чиято същност е както еднородна, така и многообразна, който е както фин, така и материален, както несъставен, така и съставен; на Вишну, причината за крайната еманципация. Слава на върховния Вишну, причината за създаването, съществуването и края на този свят, който е основата на света, и който се състои от света.

След като прославих онзи, който е подкрепата на всички неща, който е най-малкото от малкото, който е във всички сътворени неща; неизменният, нетленен Пурушоттама, който е с истинска мъдрост, както наистина е известен; вечен и неразложим; и който е познат чрез фалшивите проявления от естеството на видими обекти; след като се поклоних на Вишну, разрушителят и господарят на творението и пазителят, владетелят на света, нероденият, нетленният и непреходният, аз ще ти кажа това, което първоначално бе предадено от великия баща на всичко (Брахма), в отговор на въпросите на Дакша и други почитани мъдреци, и повторено от тях на Пурукутса, един цар, който царувал по бреговете на Нармада. След това бе предадено от него на Сарасвата, а от Сарасвата на мен.

Кой може да опише този, който не може да бъде възприет от сетивата, който е най-доброто от всички неща, върховна душа, самосъществуващ, който е лишен от всички отличителни характеристики като външен вид, каста или нещо подобно, и е свободен от раждане, промяна, смърт или гниене, който винаги е, единствен, който съществува навсякъде, и в когото всички неща съществуват, и оттам наричан Васудева? Той е Брахма, върховен, господар, вечен, нероден, нетленен, непреходен, от една същност, винаги чист, без дефекти. Той, този Брахма, бе всичко; обхващащ в своята природа необособеното и обособеното. Той тогава съществуваше във формата на Пуруша и Кала. Пуруша (духът) е първата форма на върховния; след това идват две други форми, обособена и необособена; Кала (времето) бе последната. Тези четири – Прадхана (първичната или суровата материя), Пуруша (духа), Вякта (видимата субстанция) и Кала (времето) – мъдрите смятат за чистото и върховно състояние на Вишну. Тези четири форми, в подходящи пропорции, са причините за феномена на създаването, съхраняването и унищожението. Вишну, бидейки обособена и необособена субстанция, дух и време, си играе като палаво момче, както ще научиш, чувайки за неговите лудории. Този главен принцип (Прадхана), който е необособената причина, се нарича от мъдреците също Пракрити (природа). Тя е фина, еднородна и обхваща това, което е, и това, което не е (или и причините, и следствията); трайна, самоподдържаща се, безграничнa, непреходна и стабилна; лишена от звук и докосване, и не притежаваща нито цвят, нито форма, надарена с трите качества (в равновесие); майка на света; без начало; и това, в което всичко, което е породено, се разтваря. От този принцип произлязоха всички неща в периода след последното разтваряне на вселената и преди съзиданието. Брахмините, вещи във Ведите и преподаващи вярно техните учения, изразяват чрез следния пасаж пораждането на главния принцип (Прадхана): “Нямаше нито ден, нито нощ, нито небе, нито земя, нито тъмнина, нито светлина, нито нещо друго, освен само Едно, невъзприемаемо от интелекта, или Това, което е Брахма и Пуман (дух) и Прадхана (материя).” Двете форми, които са различни от същността на немодифицирания Вишну, са Прадхана (материята) и Пуруша (духа); а другата му форма, чрез която тези две са свързани или разделени, се нарича Кала (време). Когато обособената субстанция се преобразува в сурова материя, така както в предното разтваряне, това разтваряне се нарича елементно (Пракрита). Времето като божество е безначално и краят му също не е известен; и от него циклите на създаване, продължаване и разтваряне се случват последователно на интервали, понеже през последния период, когато съществува равновесие на качествата (Прадхана) и духът (Пуман) е отдръпнат от материята, тогава Времето, форма на Вишну, изчаква. След това Върховният Брахма, върховната душа, субстанцията на света, господарят на всички същества, универсалната душа, върховният владетел Хари, по свое желание, влизайки в материята и духа, възбуди изменяемите и неизменяемите принципи, предизвиквайки периода на съзиданието, така както ароматът засяга ума просто от самата му близост, а не от някакво непосредствено въздействие върху ума. По същия начин Висшето повлиява на елементите на творението. Пурушоттама е едновременно възбудителят и нещото, което се възбужда, понеже присъства в същността на материята, както когато е непроявена, така и когато е проявена. Вишну, върховен над върховното, е с естеството на обособени форми като нещата от атоми, Брахма и останалите (богове, хора и др.). Тогава от това равновесие на качествата (Прадхана), покровителствано от душата, произлезе неравномерното развитие на тези качества (създавайки принципа Махат или Интелекта) по време на сътворението. Главният принцип създаде този Велик принцип, Интелекта, и той стана трисъставен, засегнат от качеството на добротата, страстта и тъмнината, и бе обхванат от Главния принцип (материята), както семето от обвивката си. От Великия принцип на Интелекта (Махат) произлезе трисъставният егоизъм (Аханкара), наречен Вайкарика “чист”, Тайджаса “страстен” и Бхутади “рудиментарен”, който е източникът на (фините) елементи и органите на сетивата, и който е породен с неговите три качества от Интелекта, така както Интелектът е породен от Главния принцип. Тогава основният (рудиментарният) егоизъм, ставайки продуктивен, като рудимент на звука, произведе етера (пространството), чиято характеристика е звукът, обхващайки го (прониквайки го) с неговия рудимент на звука. Етерът, ставайки продуктивен, породи рудимента на допира, откъдето произлезе силен вятър, чието свойство е докосването, а етерът, с рудимента на звука, обгърна рудимента на допира. Тогава вятърът, ставайки продуктивен, произведе рудимента на формата (цвета), откъдето излезе светлина (или огън), чиито атрибут е формата (цвета), а рудиментът на допира обгърна вятъра с неговия рудимент на цвета. Светлината, ставайки продуктивна, произведе рудимента на вкуса, откъдето се появиха всички сокове, в които пребивава вкуса, а рудиментът на цвета обхвана соковете с рудимента на вкуса. Водите, ставайки продуктивни, породиха рудимента на обонянието, откъдето произлезе агрегат (земята), чието свойство е миризмата. Във всеки един елемент пребивава неговия специфичен рудимент, оттам на тези елементи се приписва свойство или танматра (рудимент). Рудиментарните елементи не са надарени с качества, следователно те не са нито успокояващи, нито страховити, нито изумяващи. Това е сътворението на елементите, произлизащи от принципа на егоизма, повлиян от качеството на тъмнината. За органите на сетивата се казва, че са страстни продукти на същия принцип, повлиян от качеството на страстта, а десетте божества произлизат от егоизма, повлиян от качеството на доброто, както и умът, който е единадесетото. Органите на сетивата са десет. От десетте, пет са кожата, очите, носа, езика и ушите, чийто предмет на дейност, съчетан с Интелекта, е възприемането на звука и останалото. Органите за екскреция и създаване на потомство, ръцете, краката и гласът, образуват останалите пет, от които екскреция, възпроизводство, манипулиране, движение и говор, са различните им действия.

След това, етерът, въздухът, светлината, водата и земята, обвързани поотделно със свойствата на звука и останалите, съществуваха разграничени според техните качества, като успокояващо, страховито или изумяващо, но притежавайки различни енергии и бидейки несвързани, те, без да се комбинират, не биха могли да създадат живи същества, не бидейки смесени един с друг. Затова след като се комбинираха един с друг, те придобиха чрез тяхната взаимна връзка характера на една маса от цяла единица, и насочвани от духа в съгласие с необособения (неделимия) Принцип, Интелекта и останалите, включително грубите елементи, формираха едно яйце, което постепенно се разшири като воден мехур. Това огромно яйце, о, мъдрецо, съставено от елементите и почиващо върху водите, е чудесното естествено обиталище на Вишну във формата на Брахма. И там Вишну, който е господар на вселената, чиято същност е неразбираема, прие осезаема форма, и дори самият Той пребивава в него като Брахма. Неговата утроба, огромна като планината Меру, бе съставена от планините, а великите океани бяха водите, които попълниха техните кухини. В това яйце, о, Брахман, бяха континентите, моретата и планините, планетите и частите на вселената, боговете, демоните и човечеството. И това яйце беше проникнато от седем естествени обвивки, или от вода, въздух, огън, етер и Аханкара, източникът на елементите, като всяка една е десет пъти по-груба от тази, от която произлиза; след това от принципа на Интелигентността и накрая, всичко това бе обхванато от необособения Принцип, наподобяващо по този начин на кокосов орех, изпълнен вътре с пулпа, а отвън е обхванато от черупка и кора. Тогава, повлиявайки на качеството на активността, Хари, господарят на всичко, ставайки Брахма, се зае със създаването на вселената. Вишну, надарен с качеството на добротата и с неизмерима енергия, съхраняваше създадените неща през последователните епохи до края на периода, наречен Калпа, когато същото могъщо божество, Джанардана, надарено с качеството на тъмнината, придоби свирепата форма на Рудра и погълна вселената. След като по този начин погълна всички неща и превърна света в един огромен океан, Върховният си почина върху могъщата си змия, насред бездната. След време Той се събуди и отново, като Брахма, стана автор на творението. Така само този единствен Бог, Джанардана, приема формата на Брахма, Вишну и Шива, когато, съответно, Той създава, съхранява или унищожава.

Вишну като създател се самосъздава, като закрилник се самозапазва, като разрушител се самоунищожава в края на всички неща. Този свят от земя, въздух, огън, вода, етер, сетивата и ума; всичко това се нарича дух, който също така е господарят на всички елементи, универсална форма и нетленен. Затова той е причината за създаването, запазването и унищожението, както и субект на превратността, присъща на природата на елементите. Той е както обект, така и автор на творението. Той поддържа, разрушава и бива поддържан. Той, Вишну, като Брахма, и като всички други същества, е безкрайна форма. Той е върховен, източникът на всичко добро, изворът на цялото щастие.

Глава III

Майтрея: Как може да се припише творческо действие на Брахма, който е без качества, безграничен, чист и свободен от несъвършенство?

Парашара: Основните свойства на съществуващите неща са обекти на наблюдение, с които не може да се постигне гореспоменатото знание; а творението и стотиците свойства, принадлежат на Брахма, като неразделна част от неговата същност, така както топлината, о, главен из мъдреците, е присъща на огъня. Чуйте тогава как божеството Нараяна, в лицето на Брахма, великият родител на света, създаде всички съществуващи неща.

За Брахма се казва, че е роден. Позната фраза, която обозначава неговото проявление; и като своеобразна мярка за присъствието му, сто от неговите години се казва, че представляват живота му. Този период се нарича Парам, а половината от него, Парардхам. Вече ти казах, о, безгрешен Брахман, че Времето е форма на Вишну. Слушай сега как то се прилага за измерване на продължителността на Брахма, и на всички други чувстващи същества, както и на тези, които са без съзнание, като планините, океаните и други подобни.

О, най-добър сред мъдреците, петнадесет мигвания на окото прави една Каштха, а тридесет Каштхи, една Кала, а тридесет Кали, една Мухурта. Тридесет Мухурти представляват ден и нощ на смъртните. Тридесет такива дни правят един месец, разделен на два полумесеца. Шест месеца представляват Аяна (периодът на напредъка на слънцето на север или на юг), а две Аяни правят една година. Южната Аяна е нощта, а северната денят на боговете. Дванадесет хиляди божествени години, всяка състояща се от (триста и шестдесет) такива дни, представлява период от четири юги или епохи. Те са разпределени по следния начин: Епохата Крита има четири хиляди божествени години; Трета, три хиляди; Двапара, две хиляди и епохата Кали, хиляда. Така декларират тези, които са запознати с античността. Периодът, който предшества Югата се нарича Сандхя, и той има толкова стотици години, колкото има хиляди в Югата, а периодът, който следва Югата, наречен Сандхянса, е със същата продължителност. Интервалът между Сандхя и Сандхянса е Юга, а именно Крита, Трета и т.н.; Крита, Трета, Двапара и Кали, съставят голямата епоха (Маха юга) или сбора от четирите епохи. Хиляда такива Маха юги са един ден на Брахма и четиринадесет Ману управляват през този срок. Чуй тяхното измерение на времето.

Седемте Риши, някои (второстепенни) божества, Индра, Ману и царете, неговите синове, се създават и изчезват в един период, а този интервал, наречен Манвантара, е равен на седемдесет и един пъти броя на годините, съдържаща се в четири юги с някои допълнителни години. Това е времето на Ману, (придружаващите) божества и останалите, което е равно на 852.000 божествени години или на 306.720.000 години на смъртните, независимо от допълнителния период. Четиринадесет пъти този срок представлява един Брахма ден, т.е. денят на Брахма, като терминът (Брахма) е производна форма. В края на този ден се случва разтваряне на вселената, когато трите свята, земята и регионите на пространството, са погълнати от огън. Обитателите на Махарлока (район, обитаван от светците, които надживяват света при разтварянето), тормозени от топлината, тогава мигрират в Джаналока (региона на светците след тяхната смърт). Когато трите свята се превърнаха в един огромен океан, Брахма, от лотоса роден, който е едно с Нараяна, заситен от поглъщането на вселената, заспа върху леглото-змия, съзерцаван от аскетичните жители на Джаналока за една нощ с продължителността на неговия ден, в края на която той създаде наново. От такива дни и нощи е съставена годината на Брахма, а сто такива години представляват целия му живот. Когато една Парардха или половината от съществуването му изтече, завърши една Маха Калпа, наречена Падма. Калпата (или един ден на Брахма), наречена Вараха, е първата от втория период на съществуване на Брахма.

Глава IV (на английски): http://www.sacred-texts.com/hin/vp/vp038.htm


коментара